Европейските лидери от еврозоната се съгласиха през първия ден от официалната си среща на 1 и 2 март в Брюксел да ускорят набирането на капитал за постоянния антикризисен фонд на общността – Европейския стабилизационен механизъм (ESM). Правителствата на страните членки на еврорегиона ще платят първите две годишни вноски във фонда през 2012-а и ще приключат капитализацията му през 2015-а – година по-рано от предвиденото. Плановете на европейците са да вкарат в ESM 80 млрд. евро в брой и да му дадат право да поиска още 620 млрд. евро в спешни случаи, което ще гарантира договорения кредитен капацитет от 500 млрд. евро и необходимия буфер за получаване на максимален инвестиционен кредитен рейтинг ААА.
Решението е взето в отговор на международния натиск за засилване на европейската финансова защита срещу кризата. Но засега все още съществува съпротива за увеличение на кредитната мощ на ESM над 500 млрд. евро. Европа обаче има малко време – до 13 март, когато е следващото съвещание на борда на МВФ. На него ще се обсъжда участието на кредитната институция във втория спасителен пакет за Гърция (от 130 млрд. евро). Досега Фондът участваше с около една трета от обема на помощта, но заради големите заеми, осигурени на страни от ЕС, поетият този път ангажимент е за около 13 млрд. евро. Бордът на МВФ би се съгласил на по-голямо участие само ако европейските лидери увеличат капацитета на ESM.
Финансовите министри от еврозоната одобриха в рамките на срещата в Брюксел по-малко от половината средства (71.5 млрд. евро) от втория спасителен пакет за Гърция в размер на 130 млрд. евро. Задържаната част ще бъде освободена, след като експертите от Европейския съюз и МВФ представят подробна оценка по прилагането на договорените с Атина 38 специфични мерки. Сред проблемите, които е необходимо да се решат, е появилият се отново недостиг от 300 млн. евро, след като гръцкото правителство променило начина на плащане на помощите при безработица. Оценката трябва да е готова до следващата седмица. Финансовите лидери на еврорегиона ще се съберат на 9 март – ден след приключване на сделката по замяната на притежаваните от частните кредитори стари гръцки държавни облигации с нови.
На практика са одобрени средствата, които трябва да подкрепят дълговия суап за преструктуриране на книжа с общ номинал от 206 млрд. евро. Като част от тази транзакция 35.5 млрд. евро ще бъдат дадени на частните инвеститори, които заменят старите си гръцки облигации с нови с 53.5% загуба от номинала. Други 23 млрд. евро ще отидат за рекапитализация на гръцките банки, чиито резерви ще се стопят след суаповата операция, плюс още 35 млрд. евро, които ще осигурят ликвидност на гръцките кредитори при финансирането им от Европейската централна банка. След приключване на дълговата замяна изчезва и опасността, че Гърция няма да може да плати лихвите и главниците на облигациите на падеж (за общо 14.5 млрд. евро) на 20 март. Добрата новина е, че Международната асоциация за суапови договори и деривативи реши на 1 март, че сделката на Атина с частните кредитори по преструктуриране на част от гръцкия дълг няма да задейства принудителни плащания по застрахователните контракти (credit default swaps), които го гарантират. Това се случва при спиране на обслужването на дълговите книжа, с други думи – при фалит.
