За Гърция седмицата започна с поредната негативна оценка. Стандард енд Пуърс понижи рейтинга й от СС на D, което означава селективен фалит. Седмица по-рано Фитч рейтингс преоцени държавния дълг на страната на С, а Мудис инвестърс сървис обяви, че също ще свали гръцкия рейтинг до най-ниската степен.
Това става, след като Атина публикува официална оферта за замяната на съществуващи държавни облигации за 206 млрд. евро с нови, при която частните инвеститори се съгласиха да поемат доброволна загуба на 53.5% от номинала на вложенията си. Гръцкият парламент задейства със задна дата клаузата за колективно действие, която е включена в контрактите на книжата, емитирани съгласно гръцкото законодателство. По този начин собствениците на гръцки дълг, които не са съгласни с договорената замяна, се лишават от възможността да изискат принудително плащане по застрахователните договори (CDS) на гръцките облигации.
Европейската централна банка пък временно спря да приема гръцки дългови книжа като залог по отпуснати кредити заради частичната неплатежоспособност на страната.
Гръцките законодатели гласуваха ударно
отлаганите с години закони за реформи в най-проблемните стопански сфери. Европейските кредитори на Атина поискаха 38 специфични промени на политиката в областта на данъчното облагане, разходите и трудовите възнаграждения.
Реформите, изложени на 90 страници в три отделни меморандума, са цената, която южната ни съседка се съгласи да плати, за да получи втора кредитна инжекция от 130 млрд. евро и да избегне тоталния фалит. Те варират от мерки с широк обхват: прекрояване на правните процедури, централизация на здравното осигуряване и изработване на точен поземлен регистър – до по-земните: покупка на нова компютърна система за данъчните, промяна на начина на изписване на лекарствата и определяне на минимални запаси от суров петрол.
Най-спешните приоритети
– описани на десет страници, бяха приети в късните часове на 29 февруари, за да бъдат готови за окончателно одобрение от финансовите министри от еврозоната на извънредната им среща на 1 март. Общо 202-ма законодатели са гласували за и 80 против бюджетния закон, който предвижда съкращения за близо 3.3 млрд. евро през тази година. Те ще дойдат от: намаление на минималната заплата в частния сектор с 22% (от сегашните 751 евро на месец); орязване на възнагражденията на всички държавни чиновници, включително с 10% на полицаите и на пожарникарите; 12% намаление на размера на държавните пенсии, надвишаващи 1300 евро; съкращаване на държавните разходи за фармацевтите с 1.1 млрд. евро; приключване на 75 цялостни одита и 225 проверки за ДДС на едрите данъкоплатци и либерализиране на определени професии като козметични салони, диетични центрове и туристически обиколки с водач.
Атина откри на 29 февруари и процедурите за приемане на оферти за държавната газова компания DEPA и за оператора на газопреносната система DESFA. Това е част от дългоочакваната програма за приватизация, от която в хазната трябва да влязат 19 млрд. евро до 2015-а. Предвижда се към гръцките дружества да проявят интерес около 20 корпорации, включително и руската Газпром, алжирската Sonatrach, испанската Gas Natural, френската GDF Suez, италианската Eni и австрийската OMV.
Според предварително уточнените графици
германският Бундестаг одобри
на 27 февруари с 496 гласа за, 90 против и петима въздържали се (от 620-местната Долна камара на парламента) втория спасителен кредитен пакет за Гърция в размер на 130 млрд. евро.
Парламентите на Холандия и на Финландия също гласуваха, за този пакет съответно на 28 и 29 февруари.
В Германия дори се явили доброволци, експерти по събиране на данъци, които искат да отидат в Гърция и да се борят с данъчните измамници – почин, който със сигурност ще обтегне още повече отношенията между двете страни. Международните кредитори засилват натиска върху Атина да сложи край на данъчните измами, от които държавата губи по 5-6 млрд. евро годишно. По оценка на МВФ и Европейската комисия общата сума на неплатените данъчни вноски надхвърля 60 млрд. евро. Засега Гърция губи битката с лицата, които не си плащат налозите. През последните три месеца са били арестувани неколкостотин бизнесмени, дължащи данъци за над 100 хил. евро, но малцина от тях са платили, а останалите са пуснати под гаранция за по няколко хиляди евро и ще минат години, докато бъдат осъдени да внесат дълговете си.
nbsp;
nbsp;
nbsp;
