В суматохата на спора справедливи ли са или не лихвите по банковите кредити все по-често извисява глас един професионален защитник на накърнените права на кредитополучателите. Става въпрос за бобошевката Веска Волева, чиито кратки, но ожесточени битки засега са насочени срещу две банки – Юробанк И Еф Джи България и Райфайзенбанк (България). Епистоларната форма на нейната гражданска позиция пък се подвизава в блога на някогашния й работодател (1990-1992 г.) и виден синдикален трибун Кръстьо Петков. Първият (и дългогодишен) лидер на Конфедерацията на независимите синдикати в България напоследък също се откроява сред критиците на банковия сектор, явно окуражен от обществената забрава за по-любопитните теми от неговото лично минало, свързано с трансформацията на апетитни профсъюзни активи.
Но да се върнем към публичните изяви на юридическия съветник на експредседателя на КНСБ адв. Волева, която е открила недопустими съчетания в професионалното битие на някои банкери. Първото петно в тяхната кариера е, че освен в мениджмънта на банките те участват и в борда на директорите на други търговски дружества. Без значение, че те са дъщерни на същите тези банки. Според Волева това е грях.
Адвокатката например героично е разкрила нещо, което никой не крие. А именно, че изпълнителният директор на Юробанк И Еф Джи България Петя Димитрова и началникът на дирекцията за управление на риска Йордан Суванджиев са в управителните съвети на Бългериън Ритейл Сървиз АД, Имо Пропърти Инвестмънтс София ЕАД, Имо Централен Офис ЕАД , Имо Рила ЕАД и И Еф Джи Пропърти Сървисиз София АД. Адвокат Волева обаче смята, че тези участия на Димитрова и Суванджиев представляват нарушения, състоящи се, според нея, в следното:
Първо, частни фирми нямат право да се занимават с банкова дейност, която е строго лицензирана и контролирана от БНБ.
Второ, чрез прехвърляне на дълговете на успоредни фирми се отклоняват средства, които не влизат в банката. Считам, че цесията на дългове на банките на трети лица противоречи на закона по причина, че връщането на банковите кредити е част от банковата дейност, за която се изисква лиценз, а паралелните фирми нямат такъв, поради което и не са банки.
Трето, служители на банки, според всички етични норми и стандарти на този занаят, нямат право на паралелна дейност, защото вредят на интересите на институцията, която ги е наела и от която получават солидно възнаграждение.
Четвърто, в голямата си част става въпрос за чуждестранни граждани, чрез които се изнася национален доход и чрез чиито фирми се притискат до стената българските граждани заемополучатели.
Пето, дейността по събиране на вземания е уредена в ГПК и се извършва единствено от съдия-изпълнителите със съответните законови гаранции, а не от всеки, който пожелае това. По този въпрос българската прокуратура мълчи и оставя гражданите сами и кой както може да се борят с тези изнудвачи.
Цитираме дословно прегрешенията, в които Волева е заклеймила банковите мениджъри.
Ползвайки същите аргументи, адвокат Волева обвинява и шефовете на Райфайзенбанк (България) Момчил Андреев, Ани Ангелова, Евелина Милтенова и Ценка Петкова за това, че са в директорските бордове на различни търговски дружества. Сред тях са Борика-Банксервиз АД, Идея Комм АД, Застрахователна Компания Уника АД, Райфайзен имоти ЕООД, Райфайзен Асет Мениджмънт (България) ЕАД, Райфайзен Сървисис ЕАД и Дружество за касови услуги АД.
Когато човек чете упреците на адв. Волева, започва да се пита дали тя познава законите и принципите в банкирането, или съзнателно заблуждава евентуалните си читатели, трупайки точки с цел личен пиар и привличане на клиенти.
Защото за работещите в банковата система, а и не само за тях няма нищо енигматично в това, че някой е в управлението на Борика-Банксервиз или в Дружеството за касови услуги. И двете са специализирани компании, в които акционери са, ако не всички, то повечето банки, а най-голям индивидуален акционер е Българската народна банка. Едва ли Волева сериозно и убедено твърди, че Централната банка влиза в незаконни съдружия или работи в нарушение на законите. Но от думите й излиза точно това.
За незапознатите си струва да споменем, че Борика-Банксервиз е дружеството, което извършва междубанковите и картовите разплащания и има специален лиценз от БНБ за тази своя дейност.
Дружество за касови услуги пък се занимава с обработката на банкноти и монети и разнасянето им в ценни пратки между банките и техните клонове. И ако дейността му в това отношение е незаконна, както внушават аргументите на Волева, то всички останали компании, занимаващи се с инкасо, трябва да бъдат затворени.
Що се отнася до останалите изброени от адвокатката дружества, в управителните съвети на които са споменатите банкови мениджъри, то всички те са част от групите на гръцката Юробанк И Еф Джи и на австрийската Райфайзенбанк, чиито банкови поделения работят и у нас.
За да освободим адвокат Волева от магията на черния пиар обаче, ще кажем, че участието на българските мениджъри в управата на тези компании е станало със знанието и санкциите на чуждестранните им собственици и висшестоящите началници. А твърденията, че те извършват паралелна дейност и увреждат интересите на българските банки, са по-скоро плод на натрапчиви внушения – я от паралелни недобронамерени кръгове, я от паралелни светове. Но последното е свързано с диагноза.
Съжденията на Волева, че цесията на банкови кредити на трети лица противоречи на закона по причина, че връщането на банковите кредити е част от банковата дейност, за която се изисква лиценз, а паралелните фирми нямат такъв, поради което и не са банки , пък са направо смешни. Като правист Волева би трябвало да е наясно, че банков лиценз се изисква единствено за привличане на депозити. А кредитирането по занятие, което очевидно адвокатката визира, е услуга, която подлежи единствено на регистрационен режим. В противен случай дружества като Изи Кредит, Ти Би Ай Кредит, УниКредит Консюмър файненсинг, лизинговите компании, както и заложните къщи не биха могли да съществуват. Наивно би било да отваряме очите и на гражданите за неща, които знаят още от първи клас. А именно че могат да дадат пари назаем на когото си искат и когато си поискат, без да са заплашени от законови санкции заради това, че не притежават банков лиценз.
Според проучване на БАНКЕРЪ специално разрешение не е необходимо и за да се събират банкови или каквито и да било други вземания. Доказателство за това е дейността на специализираните международни компании като О Ем Ви Матрикс, Мелон и Кредитреформ както у нас, така и в други държави. А че стигне ли се до принудително събиране на вземания, всички тези дружества, банки, дъщерните им фирми и останалите физически и юридически лица прибягват до услугите на съдия-изпълнителите, вече го знаят и в Бобошево.
Тук резонно изниква въпросът: черен пиар на банките ли прави, или истински за себе си адвокат Волева? Защото е немислимо дори да допуснем, че вярва на изречените от нея самата щуротии.
Екип на в. БАНКЕРЪ
nbsp;
nbsp;
