България заедно с още 24 страни членки на Европейския съюз подписа в петък Договора за стабилност, координация и управление в Икономическия и валутен съюз (ИВС ). Той не бе подкрепен единствено от Великобритания и Чехия. Влизането му в сила обаче ще стане, след като поне дванадесет от седемнадесетте държави от еврозоната го ратифицират. Ирландия единствена обяви, че ще направи референдум за договора. Всяка страна от еврозоната , която не се съгласи да го прилага, няма да има право на финансова помощ от партньорите си.
Германският канцлер Ангела Меркел коментира, че пактът е необходимо условие за възстановяването на стабилността и растежа в Европа.
Това е важен етап от укрепването на доверието в икономическия и валутния ни съюз, заяви председателят на Европейския съвет Херман ван Ромпой по време на церемонията по подписването на документа, която се извърши в рамките на срещата на европейските лидери в Брюксел.
Кандидат-президентът на социалистите във Франция Франсоа Оланд пък настоява за нови преговори по приетия в Брюксел фискален пакт.
Премиерът Бойко Борисов декларира, че страната ни се присъединява към договора без неговата глава четвърта, която се отнася до координацията на икономическите политики. Според правителството текстовете на тази глава в бъдеще могат да бъдат използвани за налагане на хармонизация на данъчните политики, което ще застраши прилаганите у нас ниски ставки от 10% по преките данъци. Както неведнъж заявиха премиерът Борисов и вицепремиерът Дянков, страната ни не може да се лиши от едно от малкото си конкурентни предимства, каквото е ниското облагане на доходите и печалбите. Разбира се, тази тема отново ще бъде детайлно дебатирана , когато договорът бъде вкаран за ратификация в Народното събрание. Вероятно това ще стане до края на март, защото правителството няма да пропусне да си направи поредната реклама, че е съпричастно към усилията на ЕС за постигане на финансова стабилност.
Много по-важно е обаче преди да ратифицират договора народните ни представители задълбочено да обсъдят изпълнението на изискванията за бюджетния дефицит. Ясно е, че при всички обстоятелства страната ни се вписва в правилото държавният дълг да не надхвърля 60% от БВП. Бюджетният дефицит обаче не отговаря на добре познатото изискване да е максимум 3% от брутния вътрешен продукт. Както вестник БАНКЕРЪ вече писа, в договора става дума за структурен дефицит, който не бива да надхвърля 1% за държави със задължения до 60% от БВП. Изчисляването на този структурен дефицит става по много по-сложен начин, именно заради това темата е добре да бъде дебатирана в Народното събрание преди ратификацията на документа. Защото в един момент може да се окаже, че независимо от строгата фискална политика ще изпаднем в нарушение заради нереформираните бюджетни системи като пенсионната и здравната. А ако страна, ратифицирала договора, не спазва изискванията ще бъде санкционирана финансово.
nbsp;
