Васил Тончев е роден през 1955 г. в София. Социолог, директор на Сова-Харис. През 1990 г. основава агенцията за изследване на общественото мнение Сова, която през 2001 г. става част от американската Харис. Завършил е философия и социология в Софийския университет Св. Климент Охридски. Работи в Института за изследване на младежта до 1989 г., след това – в Националния център за изследване на общественото мнение (НЦИОМ). Има стаж и като психотерапевт.
nbsp;
Г-н Тончев, как гледате на зачестилите акции на управляващите за намаляване на цени – на яйца, на лекарства, на ремонт и поддръжка на пътища?
– Мисля, че държавата има място в тези неща, макар че пазарът е основният, който ги определя. При ситуацията у нас може би поне 80% от парите у нас минават през държавата. Бизнесът е съвсем притеснен при липсата на чуждестранни инвестиции. От тази гледна точка ролята на регулаторните механизми на държавата се увеличава значително. Не мисля, че тези акции, за които говорите, са особено успешни. Фактът, че тези неща минават през обществена дискусия и през скандали, помага нещата да станат по-прозрачни и да стават на светло и да очертаят линия, която се контролира от държавата и обществото.
Има ли картели, които могат да се видят с просто око?
– Да, аз виждам такива например при лекарствата, чистотата и пътищата.
Управляващите вече трета година успяват да запазят солиден дял oбществена подкрепа, и то по време на криза. Как си го обяснявате, кое харесаха толкова българите у Бойко Борисов?
– Той успя да убеди хората, че е в състояние да направи промяната, която им обеща. През целия преход държавата се разграждаше, а Борисов застана от другата страна и успя да убеди много хора в страната, че ще се опита да обърне тенденцията и да застане от страната на общото, общественото, на държавата. Може би затова хората у нас си избраха полицай за премиер – нещо, което е твърде нетипично. Всъщност като че ли политическата ни класа сама го доведе с последователното си поведение в обратната посока – да разгражда държавата. За съжаление досега усилията на Борисов в тази посока не са много ефективни, но мисля, че се полагат, има воля да се направи нещо. А това получава подкрепата на значителен брой хора. Има някаква политическа воля да се решават нещата от гледна точка на обществения интерес. Случват се неща, които ние не забелязваме, защото сме твърде вътре в тях. Например, ако човек днес тръгне да пресича пешеходна пътека, има по-голямо самочувствие да стъпи на нея, отстрани са застанали и полицаи – това беше немислимо допреди две години. Това е някаква стъпка. Направи се опит за изсветляване на бизнеса, за по-сериозна финансова дисциплина. Включително и за справяне с проблемите с безконтролното строителство по морето и планините.
Това не се ли реши по естествен път заради кризата?
– Не мисля, че беше по естествен път, мисля, че някой застана от другата страна и имаше политическа воля в това отношение. Смятам, че това се отнася и за осветляването на бизнеса, и за други неща, които не могат да дадат бързи резултати, но постепенно във времето ще ни направят по-нормална държава. Борисов взема чисто прагматични решения, които са плод на някаква интуиция и житейски опит, не са плод на някаква премислена концепция, за съжаление.
Скандалите с бонусите, полицейското насилие и цените на лекарствата ще доведат ли до по-траен отлив на доверие?
– Според мен това, което хората очакват, го получават в някаква степен. Тези скандали би трябвало да доведат до по-голямо укрепване на позициите на ГЕРБ. В същото време очаквам все по-трудното битие на българина, затрудненията в семейния бюджет да започнат да работят по-осезателно в обратна посока. Такава тенденция се наблюдаваше в края на миналия зимен период, когато хората трябваше да си плащат данъците, сметките, да си оправят балансите. Интересно ми е дали това ще добие политически оттенък и ще се отрази на обществените нагласи. Вероятно пак по същия начин ще се трансформира като недоволство към управляващите.
Последното изследване, в което агенцията ви участваше, беше за медиите. Смятате ли, че концентрацията на медийна собственост може да повлияе в някаква степен на изборни резултати?
– Смятам, че в България има достатъчен плурализъм и достатъчна свобода на медиите. В никакъв случай не вярвам, че там е безпроблемно, че няма намеса и на корпоративните интереси. Въпреки това мисля, че журналистите работят в доста добра среда и успяват да изпълнят призванието си. Действително, има режисирани материали и режисирани поведения на определени медии, но извън рамките на големите кампании журналистите се държат свободно.
Под големи кампании какво имате предвид?
– Имам предвид и предизборни, и планирани, независимо дали от правителството или от някоя голяма фирма или монополист, например. Мисля, че има достатъчно плурализъм и гласа на обществеността се чува. Мисля, че в крайна сметка пробива свободата.
Как ще повлияе битката между Станишев и Първанов на мобилизацията на червения електорат? Ще успее ли партията да възстанови кондицията си за участие на изборите след конгреса през май?
– В момента симпатизантите на БСП са в много трудна ситуация и са принудени да правят абсурден избор, защото са много близки и политическите биографии, и възгледите, и развитието на двамата, които имат претенцията да водят партията. Мисля си, че Станишев, имайки в момента два много отговорни поста и в България, и в Европа, има какво да губи – за разлика от Първанов. Бившият президент просто изразява претенциите си. От тази гледна точка Станишев е в по-неизгодна ситуация. Наистина привържениците, както и дейците на партията, са в много трудна позиция. Но от друга гледна точка това е най-нормалното положение – когато има конгрес, да има конкуренция, различни лица. В САЩ в момента Републиканската партия прави вътрешни избори, обикалят се различни щати и на тази база се определя кандидатът. Не виждам защо и тук да не бъде така. Ако се случи обратното, всички ще кажем – нещата са като в Русия. Не би се харесало на хората, които имат чувствителност за демократичните критерии. Важното е всичките тези неща да се извършват прозрачно и регламентирано.
Коя партия е в позиция да се възползва максимално от негативен вот?
– Все пак до изборите има година и половина и е твърде рано да се дават прогнози. ГЕРБ привлече хората с надеждата за промяна и на база на общото настроение срещу лидерството на страната. Не мога да кажа в момента кои ще са значимите фактори, които ще играят през 2013 година. По-интересното е онова, което се случва около Меглена Кунева. Тя стои по-различно и от БСП, и от ГЕРБ и излъчва едни много по-премерени, бих казал по-европейски и премислени послания, които безспорно имат своята аудитория и ниша. Последните изследвания показват, че около нея може да се изгради конфигурация със сериозно присъствие в следващия парламент. Би могла и да бъде и балансьорът , заедно и с други организации, които би могла и би трябвало да привлече – и СДС, и НДСВ, и други центристки и дясноцентристки партии, включително и ДПС.
Може ли концепцията за антипартийно движение, за партията, която не била партия, на която залага Кунева, отново да изкуши българския избирател? Какви резултати може да постигне тя на следващите парламентарни избори?
– На първия ви въпрос – става въпрос по-скоро за ново лице, за излъчване на друг тип поведение и политика, не толкова за идеи. Не очаквам това да привлече такава вълна, каквато привлече ГЕРБ или НДСВ с царя навремето. Би могло това да бъде доста сериозно явление, което да определя политическата конфигурация. Най-малкото един център, от който да зависи в каква посока да отиде тежестта на мнозинството в следващия парламент. В момента тя събира около 5%, ако се обедини с други партийни субекти, най-вече изградени в организационно отношение, например НДСВ или СДС, подкрепата за нея, разбира се, ще се увеличи.
Виждате ли някоя друга малка партия или движение с шанс да влезе в парламента?
– Не, поне засега. Тези формации, които възникват сега, са забелязвани от медиите, но не и от електората.
Какви са възможните властови конфигурации след изборите през 2013 година?
– Всичко е възможно, включително и широка коалиция между ГЕРБ и БСП, ГЕРБ и ДПС, дясноцентристко обединение около Кунева и други субекти. В момента управляващите имат голяма подкрепа, която им дава възможност да провеждат по-радикална политика и да налагат по-смели реформи.
Но готов ли е ГЕРБ да сключва коалиции?
– Обстоятелствата могат да ги принудят. Ако сега нямат нужда от това, много вероятно е след година и половина да имат. И най-вероятно ще имат. Нямат изход, ако не искат да излязат от властта.
Има ли все още некоректни агенции, които продават социологически изследвания? Поизчисти ли се гилдията ви, или все още подобни хора ходят по медиите да оповестяват проучвания?
– По принцип гледам да не коментирам колеги, но е очевидно, че около избори винаги се появяват някакви нови агенции и неизвестни социолози. След избори изчезват и после пак така.
А има ли некоректни социолози сред медийните фронтмени на вашата общност?
– Тези, които имат постоянно медийно присъствие, мисля, че хората много отдавна са им направили оценка и знаят – ако някой има ценностни тежнения в определена посока, те му личат. Съответно и постоянното му присъствие не може да заблуди никой.
Какви неприлични предложения сте получавали като социолог?
– Това са неща, които не се старая и да ги помня. На последните избори при мен дойде кандидат за кмет на София, който ми каза: Искам да имам 5%, оттук нататък ти кажи какво. Казах му, че е сбъркал вратата. Беше ми интересно дали колегите няма да се изкушат и дали някъде ще се появи подобен резултат. В интерес на истината нямаше проучване, което да му даде подобен резултат.
nbsp;
nbsp;
