Димитър Главчев е роден през 1963 г. в София. Икономист, владее английски и руски. Заместник-председател е на парламентарната група на ГЕРБ, депутат от 23-и МИР – София. Председател е на постоянно действащата подкомисия за отчетност на публичния сектор и е заместник-председател на бюджетната комисия.
Г-н Главчев, каква е политическата заявка, която се дава с избора на новите министри от ГЕРБ?
– Посланието към обществото е, че се стремим към по-бързо осъществяване на политиките, заявени в управленската ни програма. Бившите министри на икономиката и здравеопазването Трайков и Константинов са безспорни експерти със своя ценен принос в онова, което се е случвало досега – както в положителен, така и в отрицателен аспект. Очакванията на обществото обаче бяха по-големи. Реализирането на политиките ни не се случва със скоростта, с която бихме искали, поради което се предприеха и смените. Чух, че не трябвало толкова много да се залага на политици, а по-скоро на експерти. Ако погледнем Делян Добрев обаче, той има и доста сериозен експертен стаж зад гърба си. Не бих казал и за двамата, че това, че са и политически лица и че се ползват от политическа подкрепа, по-голяма от тази на предшествениците им, е в тяхна вреда. Това говори единствено че влизат с летящ старт.
Гарантират ли поправките в Закона за държавния служител, че оценката, от която ще зависи гъвкавата 30-процентна част от заплатата, няма да е субективна и да стане инструмент за политически натиск?
– Тъкмо това беше идеята на поправките, които внесохме. За повече гаранции според мен може да се поработи повече между първо и второ четене. Казвам го, въпреки че пълни гаранции няма никъде. Винаги има субективен елемент, въпросът е той да се сведе до минимум и възнаграждението да съответства на положения труд. Но според мен това е принцип, който следва да важи не само за държавните служители, а навсякъде, където се полага труд. Въпросът, разбира се, е особено чувствителен за публичния сектор, защото се работи с пари на данъкоплатците. Там трябва да сме най-внимателни в това отношение. Смятам, че всеки ръководител трябва да може да застане и да обоснове формирането на възнаграждението на съответния чиновник, а гражданите – да могат да разберат как се формира заплащането.
Същевременно публичният контрол ще реши много проблеми, ще регулира процеса и ще намали субективния елемент в оценката от ръководителя. Механизмите, по които ще стане това, са въпрос на фина настройка между първо и второ четене на законопроекта. Тук е и моментът да кажа, че очакваме предложения и от останалите парламентарни групи. Държавната администрация е още една сфера, в която трябва да търсим по-широко съгласие извън ГЕРБ.
Предвиждате ли консултация със синдикатите преди второ четене? Те са против премахването на класа за стаж.
– С уговорката, че не мога да говоря от името на колегите от правната комисия, ще припомня един от основните принципи на парламентарната група на ГЕРБ. Когато се вземат решения от голям обществен интерес, ние търсим мнението на всички заинтересовани – браншови организации, синдикати и други. Що се отнася до възнаграждението за прослужено време, аз не виждам защо за него има такива притеснения. Даването на по-голяма заплата въз основа на по-големия стаж според мен е дискриминация към по-младите хора. Ако принципно някой има по-голям опит, това означава, че той би разполагал с повече познания и умения, за да свърши повече работа. Така в крайна сметка приносът му ще бъде оценен. В никакъв случай обаче не бива да се получава противопоставяне между хората с повече и с по-малко стаж.
Ако поправките минат обаче, няма ли работещите в частния сектор, където добавката остава, и държавните служители, които я загубят, да са в неравностойно положение едни спрямо други?
– Това е въпрос, който ще се реши на бъдещи разговори и дебати. Но да, наистина ще се получи неравнопоставеност. По-нататък ще трябва да се водят разговори за промени в Кодекса на труда. Подчертавам обаче, че това е мое лично мнение.
Имате предвид разговори за премахване на парите за стаж и в частния сектор?
– Точно така, критерият трябва да бъде кой какъв принос има в крайния продукт, а не да се получава повече единствено заради по-дългия стаж. Ако си придобил умения заради по-сериозен опит, нормално е да реализираш преимуществата си в своята работа. Оценката би трябвало да зависи именно от това.
Има ли вече консултации за премахването на класа за стаж в частния сектор в парламентарната група на ГЕРБ?
– Все още не, затова подчертавам, че това е моя лична позиция. В по-широк аспект, извън ГЕРБ, си представям кой на каква позиция ще бъде – работодателите ще са за предложението, а синдикатите – против. Това се получава често, но в крайна сметка обикновено стигаме до резултати, които са балансирани и приемливи. Казах ви – личното ми мнение е, че ако човек има преимущества, той трябва да може да ги реализира в работата си. И не виждам принципни аргументи срещу подобен обективен критерий.
Кои са държавите в Европа, в които класът за прослужено време не съществува?
– Без да претендирам за точност, мисля, че само в пет-шест има такъв, повечето нямат.
Защо не внесете на второ четене в Закона за държавния служител текстове, които защитават държавната администрация от политически чистки?
– Мисля, че те и сега са защитени. Разбира се, трябва да правим разлика между политическите кабинети и държавните служители. С поправките ще постигнем и нещо повече – ще разширим обхвата на тази защита, като включим в състава на държавната администрация служителите на около 20 ведомства, които в момента нямат подобен статут. Тук ще припомня и че предстои да се обсъди специален кратък закон, който ще регулира бонусите в политическите кабинети. За ГЕРБ тази тема е приключила, след като политическите лица на партията върнаха възнагражденията си извън заплатата. Обществото обаче трябва да знае кой получава пари и за какво. Не подлагам на коментар парите, получени от държавната администрация – това са експерти, които са си свършили работата.
Бившата директорка на Агенцията по вписванията Виолета Николова си е разписала сама бонуси на стойност 48 000 лева. Ако е било законно, това означава, че същото могат да правят и директорите на останалите държавни ведомства.
– След като се е случило, означава, че е било съобразено със закона. Но не звучи добре да награждаваш самия себе си и да оценяваш труда си. Едва ли има човек, който да не мисли, че е работил добре. Въпросът обаче е самооценката и оценката на другите да съвпаднат.
Кой в крайна сметка контролира получаването на парични стимули в администрацията? Ако вие сте били изненадани от раздадените бонуси – кой точно знае колко се получава в държавния сектор?
– Не бих казал, че няма контрол. Сметната палата и Агенцията за държавна финансова инспекция например осъществяват такъв надзор.
Но това е постфактум…
– Конкретният ръководител определя възнаграждението на служителите си. Ако става въпрос за случая в Агенцията по вписванията, това би трябвало да бъде министърът на правосъдието. (По времето, по което Николова е получила бонусите си, министър на правосъдието е настоящият вицепрезидент Маргарита Попова – бел. ред.) Но съм напълно съгласен, че трябва да има принципна яснота кой на кого определя колко да получи.
Защо министър Дянков толкова упорито отказва да даде информация за бонусите, раздавани в държавния сектор по време на вашето управление?
– Вижте, има два момента при заплащането на администрацията. Най-важното е да бъдат стимулирани онези, които работят добре. Другият приоритет е гражданите да бъдат доволни от услугите, които получават. Имайте предвид, че стигайки до темата за парите, които получават чиновниците, трябва да сме много внимателни. Доста колеги от опозицията твърдят, че едва ли не те не работят. Слагането на етикета лоша администрация обаче демотивира много от онези, които работят там. Аз категорично не съм съгласен с обобщенията – казвам го, без да съм апологет на администрацията, никога не съм работил в нея.
Защо обаче не разкриете цялата информация за това кой колко е получил, след като няма нищо притеснително?
– Финансовото министерство може да даде тази информация. Като пристигне законът за изпълнение на бюджета, общата сума ще бъде оповестена. Проблем обаче ще има, ако нарушим Закона за личните данни или данъчната тайна. Доходите на всяко едно физическо лице и източникът им представляват данъчна тайна, а за разкриването й е необходимо съгласието на конкретния служител. Тоест ние имаме ограничения докъде можем да стигнем. Позволете ми и да подчертая, че фонд работна заплата на администрацията вече е известен.
Всъщност от юли 2009 до февруари 2012 г. държавните служители са намалели с 14 процента. Едновременно с това ние не искаме това съкращение да повлияе върху качеството на работата, а имайте предвид, че хората, които са останали в администрацията, вършат и работата на онези, които вече не са там. Повтарям – в никакъв случай не трябва да ги демотивираме.
Не рискува ли ГЕРБ парите за пенсии с идеята си за активно управление на Сребърния фонд само за да попълни бюджетния дефицит и да подсигури плащанията по брейди облигациите?
– Ще прокарам паралел между ситуацията със Сребърния фонд и българските енергийни проекти. Вече обявихме, че няма да се строи атомна електроцентрала изцяло като българо-руски проект, за да може да имаме по-голям избор и да диверсифицираме риска. Създаваме си по-голям спектър на действие, за да постъпим по начина, който ни е най-изгоден, водени от националните интереси. В момента чакаме доклада на консултанта, който ще ни даде представа за финансовия аспект на АЕЦ Белене. Със Сребърния фонд нещата стоят приблизително по същия начин. По-активното управление е още една възможност за реакция, което не означава, че тя ще бъде непременно използвана. Разбира се, нищо не трябва да става за сметка на сигурността на тези пари.
Нека да отбележа, че във всички страни, които имат подобен фонд, освен може би Норвегия, го използват освен за резерви, и за инвестиране в собствените им икономики. Аз съм привърженик на това да имаме много възможности, от които, когато дойде времето, да можем да изберем възможно най-изгодната. Нека тези възможности да стоят на масата, а иначе не изключвам прибягването и до друг ход. Такъв би бил например вземането на външен или на вътрешен заем.
