Атанас Табов е завършил Университета за национално и световно стопанство, София с допълнителна квалификация по Финанси и застраховане. През 1990 г. е един от основателите на първото частно застрахователно дружество България АД, преименувано през 1998 г. на застрахователна компания Алианц България. За период от два мандата е председател на Асоциацията на българските застрахователи. От 2002 г. е председател на управителния съвет на Национално бюро на българските автомобилни застрахователи. Втори мандат е член на управителния съвет на Съвета на бюрата, Брюксел.
nbsp;
Зелената карта – на 40 години, НББАЗ – на десет
Националното бюро на българските автомобилни застрахователи (НББАЗ ) ще отпразнува 10-годишния си юбилей с международен форум. Вестник БАНКЕРЪ е медиен партньор на събитието, което ще се проведе на 4 април 2012 г. в Кемпински Хотел Зографски.
На 1 април 2012 г. отбелязваме не само 10-годишнината от създаването на НББАЗ, но и 40-а годишнина от членството на България в системата Зелена карта, които се навършиха миналата година, коментира Атанас Табов, председател на управителния съвет на Бюрото. През всички тези години, първо ЗПАД Булстрад, а впоследствие Бюрото, като негов правоприемник, активно работиха за доказване и утвърждаване на добрия имидж на страната пред чуждите застрахователни компании и институции като лице на българския застрахователния пазар, допълни той.
Бюрото е член на международната система Зелена карта от 1 април 2002 г., в която членуват 46 държави и е страна по Многостранното споразумение, подписано от държавите от ЕИП. Основен акцент на форума ще бъде социалната роля на НББАЗ като организация, работеща в една толкова отговорна и деликатна сфера, каквито са автомобилното застраховане и процесите по уреждане обезщетяването на пострадалите при пътнотранспортни произшествия лица.
nbsp;
Г-н Табов , какво показват резултатите от издаването на сертификат Зелена карта и Гранична застраховка и ликвидационната дейност в чужбина?
– През 2011 г. в Националното бюро на българските автомобилни застрахователи по заявки от застрахователните компании са отпечатани 643 000 Зелена карти на българи и 25 800 Гранична застраховка на чужденци. Те са дошли на нашата граница без Зелена карта или пък техните държави не са подписали международния договор за тази полица. За съжаление тенденцията и през 2011 г. бе към нарастване на броя на незастрахованите МПС, причинили произшествия на територията на държавите, подписали многостранния договор. Въпреки това Бюрото е длъжно да даде покритие и да уреди платените от съответните обработващи бюра обезщетения. Най-честите заведени щети от незастраховани МПС продължават да бъдат по прекратени полици, издадени на разсрочено плащане. В резултат на това регистрираните щети при нас по вина на МПС без задължителна застраховка Гражданска отговорност за 2011 г. са 673 броя, като най-много са настъпили на територията на Румъния, Италия, Гърция и Германия. Заведените в Бюрото щети в качеството му на компенсационен орган за миналата година са тридесет и едно.
Как върви ликвидацията на щетите у нас?
– През 2011 г. в Бюрото на територията на България са регистрирани 443 щети. Статистиката сочи, че най-голям брой са тези, които са по вина на турски водачи на МПС – 135 броя. На второ място по брой щети са пътнотранспортните произшествия с участието на водачи на коли с румънски регистрационни номера – 45, с македонски – 40, с немски – 31, с гръцки – 30, с испански – 24 и със сръбски – 17 броя.
Има ли случаи, когато застрахователните компании, членки на НББАЗ , не изпълняват задълженията си и какви са последиците?
– През 2011 г. в Бюрото са получени 974 искания за гаранции на стойност 4.1 млн. евро по неплатени в рамките на двумесечния срок претенции от нашите членове. От тях 554 са регистрирани в онлайн системата на Съвета на бюрата, което представлява 17% от всички регистрирани искания. През 2010-а този процент е бил 6 на сто. Голямата част от исканията за гаранции се регистрират в онлайн системата на сайта на Съвета на бюрата. Целта е мониторинг от страна на Съвета на бюрата и създаване на централизирана база данни на исканията за гаранции, анализ на финансовата стабилност и жизненост на системата както на дадено бюро, така и поотделно на неговите членове. За сравнение, през 2007 г. в Бюрото са били регистрирани 147 иска, през 2008 г. – 228, 2009 г. – 257, а през 2010 г. – 343 броя. Запазва се тенденцията на увеличение на исковете за гаранции към нас, като през миналата година техният брой почти се е утроил. В по-голямата си част те се отнасят за забавени плащания, а не за отказ от плащане. Затова искам да обърна внимание на дисциплината по спазването на срока за плащане на обезщетенията, предвиден в чл.5.2 от Вътрешните правила. Само за трите месеца от началото на тази година са получени вече 534 искания за гаранции на стойност 1 470 000 евро, което вече е една много тревожна тенденция.
По държави най-много искания за гаранция са отправени от националните бюра на Румъния – 439, Италия – 251, Германия – 141 и т.н. Тук искам да поясня, че този нараснал брой искания за гаранции е породен от забавените плащания само на три компании. По-голямата част от компаниите работят много добре. За повечето от тях имаме по няколко искания за гаранции, които са уредени много бързо и без проблеми.
Но докато чакате, плащате, нали?
– Българското бюро в качеството му на гарант на тези плащания е длъжно да възстанови изплатените суми на обработващите бюра в едномесечен срок и през 2011 г. бюрото е изплатило искания за гаранции на обща стойност 440. 6 хил. евро. Тези пари впоследствие се възстановяват от банковите гаранции на членовете. Установеният чрез Устава на НББАЗ финансов модел създава на българското национално бюро добра финансова стабилност, която е предпоставка за поемане на необходимите гаранции пред Съвета на бюрата по изпълнението на Вътрешните правила и жизненост на системата.
Вижда ли светлинка в тунела по румънския казус, по който в. БАНКЕРЪ писа многократно?
– През миналата година проблемът с пътнотранспортните произшествия извън територията на България и най-често в Румъния ескалира. Те са причинени от моторни превозни средства с български регистрационен номер. Това е следствие на покупко-продажба между местни лица и такива, постоянно пребиваващи извън България. От една страна, в сравнение с миналата година в Бюрото са заведени и обработени пет пъти повече щети по вина на незастраховани МПС с български регистрационни номера на територията на Румъния. А, от друга, при нас са заведени 46 броя щети, настъпили на територията на Румъния по вина на МПС с български регистрационни номера, притежаващи валидни полици при български компании, и впоследствие отказани. Те би следвало да се възстановят по доброволен път или от банковата гаранция, съгласно чл.15 от устава. Становището на Съвета на бюрата е, че проблемът е двустранен и гаранциите на бюрото са валидни, докато автомобилът носи български регистрационни номера. По случая НББАЗ е сезирало КФН и Министерство на вътрешните работи за предприемане на адекватни мерки за спешни законодателни промени.
И пак нищо, нали? Поради прословутия наш роден проблем – невъзможност да се обединяваме по значими национални каузи…
– Сблъскахме се с различни становища на някои застрахователни компании и по тази причина проблемът беше разгледан на няколко съвместни срещи с изпълнителните директори на компаниите членове на бюрото. На тях беше представено и дискутирано становището ни по проблема. За съжаление тези срещи не приключиха с единно становище на застрахователите – членове на Бюрото. Това обаче беше една от причините при нас да се получат 439 искания за гаранции от Румънското бюро, поради забавени плащания от застрахователните компании, което в сравнение с миналата година е десетократно увеличение.
Повече от две години обсъждаме този проблем с колегите от другите национални бюра и Съвета на бюрата и се оказва, че нашият проблем е уникален. Това се дължи на факта, че в другите европейски държави – при покупка на автомобила от чуждестранен гражданин и когато той е предназначен за износ, се издават транзитни номера с 30-дневна валидност. С други думи, съществува конкретна законова регламентация и такъв проблем не може да се получи. Надяваме се в близко бъдеще този въпрос да се реши на законодателно ниво и у нас. При всички случаи трябва да има промени в Наредбата за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях.
nbsp;
nbsp;
Нашата полица вече важи за Сърбия и Черна гора
Дълги години българската Зелена карта не беше приемана от властите в Сърбия и Черна гора. От тази година обаче нещата са променени, каза Табов.
На Генералната асамблея на Съвета на бюрата в Брюксел, която се проведе през май 2011 г., Българското национално бюро беше избрано да представлява 12-те държави от Източноевропейската регионална група, за периода от 2011 до 2014 г., в два комитета – Комитет по вътрешните правила и Комитет по специфичните правила на държавите, подписали многостранното споразумение.
На форума Българското национално бюро, заедно с държавите от Европейското икономическо пространство и Швейцария, Андора и Хърватска, подписа многостранното споразумение със Сърбия, което влезе в сила от 1 януари 2012 година. След тази дата отпадна граничният контрол за наличието на сертификати Зелена карта и български МПС могат да пътуват през територията на Сърбия без Зелена карта. На този форум се реши бюрото на Черна гора да се отдели като отделно бюро и да бъде прието като пълноправен член на Съвета на бюрата. Поради неизпълнение на поставените от Съвета на бюрата условия присъединяването на Черна гора се забави с един месец, но от 1 февруари тази година вече е в сила.
