Шумно фиаско претърпя опозицията в парламента. Опитът на Коалиция за България да събере подкрепа за вот на недоверие срещу кабинета се натъкна на два подводни камъка – единият очакван, а другият – не. Първият е Синята коалиция, за която се предполагаше, че няма да подкрепи предложението поради мотивите, свързани с отказа от строителството на АЕЦ Белене. Нетолкова очаквано обаче от ДПС също обявиха, че не биха участвали в инициативата на левицата, ако тя е обвързана с решението за атомната електроцентрала. Депутатите от партията не участваха в гласуването на решението на парламента за проекта. Позицията на ДПС по отношение на този проект винаги е била резервирана, независимо от участието ни в два коалиционни кабинета, които са имали отношение към проекта Белене, поясни заместник-председателят на партията Лютви Местан. Все пак от движението посочиха, че отказът им не трябва да се разбира като подкрепа за правителството. Ако се стигне до внасяне на предложението и от движението спазят обещанието си, това ще е първият вот срещу Борисов, в който ДПС няма да участва.
От ситуацията освен БСП негативи могат да понесат и самите управляващи, които бягат като дявол от тамян от всеки намек за свързаност с партията на Доган. Впрочем, ако от ДПС искат да свалят доверието за правителството, достатъчно е последователно да демонстрират своята подкрепа за него.Така стоят нещата поне на политическа плоскост. Иначе бизнесът например на Делян Пеевски разцъфтява при сегашното управление, а медийната му групировка отдавна се е превърнала в четвърта колона на властта. Друг актуален предприемач – Николай Вълканов, който е смятан за близък до движението, пък овладя без проблеми Горубсо Мадан от сочения за грешник номер едно на републиката Валентин Захариев. Промяната на собствеността стана с любезната асистенция на правителството.
Освен в положение на изолация ДПС поставя Коалиция за България и в ситуация, в която тя да влиза в нежелан съюз. Единствено Атака, чиято подкрепа за енергийния проект е не по-малко последователна от тази на БСП, ще се присъедини към вота. Лидерът й Волен Сидеров смята, че спирането на енергийния проект ще доведе до български внос на ток от Турция. Не е случаен фактът, че Борисов съобщи решението си за Белене веднага след посещението в Турция, обяви той. Не е случаен и фактът, че ДПС не подкрепя сега вота на недоверие, който предстои да бъде внесен, защото това закриване на Белене е изгодно на Турция.
Коалиция за България заедно с Атака разполагат с общо 50 депутати. От независимите народни представители двама – Камен Пенков и Георги Терзийски, са прехвърлили субсидията си към червената партия и вероятно ще гласуват заедно с нея. Така левицата може да разчита на едва 52 сигурни гласа, което е най-рехавата подкрепа за гласуване на недоверие на правителството от всички вотове досега. Този ще бъде четвъртият поред за това правителство. За сравнение, кабинетът Станишев преживя общо седем.
Първият вот с мотиви провал в здравеопазването беше гласуван през октомври 2010 година. Той беше подкрепен единствено от БСП и ДПС, които събраха 70 гласа. Тогава ГЕРБ, Синята коалиция, Атака, с изключение на Камен Пенков, който се въздържа, и двама независими подкрепиха правителството, а осем от РЗС не гласуваха. Вторият, внесен заради провала на антикризисната политика през юни 2011 г., беше отхвърлен със 124 гласа. Синята коалиция, Атака и РЗС не гласуваха, а БСП и ДПС отново събраха 70 гласа. Третият и последен вот, този път за провал във вътрешната политика, гласуван месец по-късно, събра най-широката подкрепа – 91 гласа, при 121 необходими, за да мине. Тогава към БСП и ДПС се присъединиха и депутатите от Синята коалиция и РЗС.
Вотът едва ли ще стане катализатор на трайна промяна на начина, по които парламентарните групи обикновено гласуват. Той обаче е показателен за стопяването на част от ледовете между Синята коалиция и управляващите, които вече заформиха тематична мини коалиция за шистовия газ.
Неблагоприятната ситуация, в която се намира левицата, сигурно ще е повод мнозина радостно да наблюдават сеир. Няма как обаче цялостната картина на раздробената опозиция да е повод за радост, тъй като единственото нещо, което гарантира, е липсата на сериозен политически контрол върху управляващите.
