По неофициални данни в столицата функционират 134 хотела и обекти, изпълняващи тази функция като хостели, апартамент-хотели и частни къщи, отдаващи стаи под наем. Те са категоризирани по действащото в страната законодателство от една до пет звезди.Освен в града съществува и немалка хотелиерска база в околните селища и квартали, като най-много са те край Витоша и в град Банкя.
Най-скъпите и луксозни петзвездни хотели са сравнително малко – около 8% от всички. Повечето са строени и известни отдавна, но през последните години са били реконструирани – като например Радисън и Шератон. Други са новопостроени като Хилтън София и Холидей Ин. Четиризвездните са около 30%, тризвездните са най-много – над 50%, двузвездните са близо 10 на сто, а сравнително малко са тези с една звезда – около 2 процента.
Общият брой на леглата е към 11 000 според статистическите данни и за януари 2012-а са реализирани близо 75 000 нощувки, като от тях около 50 000 са на чуждестранни граждани, а останалите – на българи. Декларираните приходи за първия месец на годината от хотелиерите възлизат на 6.5 млн. лева. Те са получени при запълняемост на легловата база от 20% и при усредняването на тези резултати се вижда, че доходността от едно легло тогава е била около 19 лева. Очевидно е, че тази сума не е достатъчна за поддържане на базата, но зимата по традиция е слаб сезон за софийските хотели.
Има съществена разлика в предпочитанията на българи и чужденци към категорията на използваните места за преспиване, показват проучванията. При чужденците най-много – около 70%, са се насочили към хотели 4 и 5 звезди. Това се обяснява със сравнително ниските цени у нас в сравнение с доходите и възможностите на повечето от тях. Едва 5% от задграничните гости са избрали да отседнат в хотел с 1 или 2 звезди. При българите имаме почти равно разпределение в трите категории – най-евтините, тези от средната категория с 3 звезди и най-скъпите с 4-5 звезди. Подобно разпределение до голяма степен отразява платежоспособността на нашите хора към днешна дата и разслояването на населението по доходи, коментират експерти. Според тях сравнително малко са нашенците, които могат да си позволят престой в скъп хотел дори и да са в командировка и фирмата да поема част от разходите им.
Разбира се, хотелиерството в София има и своите силни страни. Сред тях е постоянното нарастване на броя на гостите, регистрирано в последните три години. Прогнозите са след приемането ни в Шенген броят на посещаващите столицата чужденци да се увеличи. Тя запазва мястото си на най-силно развития ни икономически град, в който са съсредоточени държавни институции, правителство, офиси на големи компании и това предопределя и непрекъснатия поток на хора от провинцията най-вече по бизнес дела.
Предпочитанията на чужденците към луксозни по нашите стандарти 4- и 5-звездни хотели са ясно откроени. Предлагането обаче на такива услуги не е адекватно на търсенето – повечето от тези обекти, независимо от високата им категория и направените реконструкции, са строени преди повече от 40 години и не предлагат достатъчно индивидуалност и собствен стил.
Цените на софийските хотели са разнообразни, според категорията, но с тенденция към повишаване.С увеличаване на стандарта в България хотелиерските услуги ще стават все по-достъпни и търсени, затова и очакванията са за поне 20% увеличение на цените в следващите пет години. Тази тенденция се подкрепя и от поскъпването на ползваните консумативи – електроенергия, храна, както и от бъдещото нарастване на работните заплати на персонала.
На първо място сред големите нерешени проблеми пред хотелиерския бизнес е лошата инфраструктура в София и около хотелите. Това не позволява добри условия за паркиране на лични автомобили, а и изобщо достъпът, особено за тези в централната градска част, е доста затруднен. Пускането в експлоатация на редица нови хотели пък дава обяснение и за сравнително ниската запълняемост на базата. Средната – около 54% годишно, не е достатъчна и дава предимство на онези, които имат добра пиар и рекламна стратегия и успех в привличането на организирани и индивидуални гости.
Бизнесът с хотелиерството изисква немалък финансов ресурс. Средствата за поддръжка нарастват всяка година, затова и не при всички преоборудването и преобзавеждането става съобразно европейските изисквания и част от тях са с износена, остаряла база и не отговарят на категорията си. Много малко – под 10%, имат закрит басейн, а едва 20% са със собствен уелнес и спа център.
Най-високите цени за легло в двойна стая в хотел в столицата са от 310 до 450 лв., показва проверка на маркетингова агенция. В тях обичайно е включена и закуска и на това ценово равнище са повечето от четиризвездните и всички петзвездни хотели. Двойна хотелска стая с една, две и три звезди струва от 48-52 до 120-150 лв. на вечер. На тази база средната цена е около 90 лв. за двама в стая с две легла. В зависимост от категорията в цената са включени различни екстри. По правило тя е и 9% ДДС, 0.50 евро градски данък на човек и 5% такса за обслужване. Хотелиери изтъкват, че най-често се търсят двойни стаи за две или три нощувки, а при по-продължителен – над 10-дневен престой, се прави намаление на клиентите от 10-12% на вечер.
Според профила си хотелите в София се разделят на бизнес (59), градски (57), икономични (17) и малък брой шопинг и семейни хотели. Причината бизнес хотелите да са най-много е, че повече от 60% от гостите на столицата идват или като командировани, или по частен бизнес, независимо дали става дума за чужденци или българи.
Съдейки по проведено през март 2012-а проучване сред гостите на най-големия наш град, като причини за избора на съответния хотел те посочват местоположението и цената, следвани от възможността да се паркира личен автомобил и наличието на някои допълнителни удобства. Средно анкетираните са платили по 55 лв. за двойна стая за вечер. Почти 90% предпочитат в цената да е включена и закуска, а 22% смятат, че би било добре да има и вечеря. Повече от 40 на сто ползват или искат да ползват басейн и спа център.
За да издържи на конкуренцията, софийският хотелиер трябва много внимателно и след специално проучване на пазара да избере профила на хотела си и след това да пристъпи към обзавеждането и оборудването му. Специалистите подчертават, че е задължително още да се въведе гъвкава ценова политика с възможности за отстъпки и допълнителни екстри на редовни клиенти. Важно е и да се предлагат съпътстващи дейности освен чисто хотелиерските услуги и така да се повиши печалбата. Например използването на спа центъра и басейна за външни събития, на конферентните зали, на ресторанта, лоби бара и подземните гаражи.
При хотел от 90 стаи и категория три (четири) звезди средната цена на стая е близо 100 лв. на вечер. При средна запълняемост от 50% годишно това дава приходи от около 1.6 млн. лева.От допълнителни съпътстващи дейности може да бъдат осигурени още около 20% от тази сума, или общо 2 млн. лева. Тоест, възвръщаемостта на инвестиция от около 16 млн. лв. ще е осем години, а ако прибавим и разходите по поддръжката и персонала, вероятно ще скочи до 10 години. Възможно е този срок да бъде скъсен, ако цените на хотелиерските услуги нараснат през този период и ако нощувките се повишат примерно с 15-20 на сто. Което вече пряко зависи от мениджмънта и неговата способност да избира правилните решения съобразно пазарната ситуация.
nbsp;
Приходи от нощувки в хотели в областни центрове за последното тримесечие на 2011 г. (в лв.)
Благоевград 7 211 789
Бургас 5 092 375
Варна 7 385 692
София 24 042 192
Пловдив 7 801 989
Русе 1 661 294
Стара Загора 3 022 866
Забележка: Данни на НСИ
