За слабото усвояване на средствата от европейските фондове могат да се дадат какви ли не обяснения-често пъти напълно противоположни, в зависимост от това, дали идват от институциите, или от неправителствените организации. А истината, както винаги, е някъде по средата. Във всички случаи проблемът не е само в липсата на достатъчно качествени проекти, както се опитват да го изкарат чиновниците. За мижавите резултати са виновни и неправилното разпределение на средствата и мудните реакции на управниците. Получава се така, че стотици одобрени предложения, които биха могли да генерират добавена стойност и да раздвижат заспалата ни икономика, прашасват в резервни списъци заради изчерпани лимити по дадени процедури, докато по други десетки милиони остават неоползотворени.
Нагледен пример е оперативната програма Конкурентоспособност, за която някои дори вече се шегуват, че не била в подкрепа на бизнеса, а е насочената срещу него. Повод за такива приказки, от една страна, са множеството бюрократични спънки, които отказват фирмите, а от друга – ограничените бюджети по най-атрактивните схеми, даващи възможност за успех само на шепа компании с блестящи показатели. Точно така стоят нещата с последната схема за Покриване на международно признати стандарти и въвеждане на системи за управление в предприятията. По нея кандидатстваха над 1300 дружества и след шестмесечно умуване, в началото на април, Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия (б.а. – която е междинно звено по програмата и одобрява проектите) съобщи, че дава зелена светлина на точно 1154 предложения. С други думи, толкова фирми би следвало да обновят оборудването си и да въведат съвременни системи за управление, което пък би повишило значително конкурентоспособността им. В действителност обаче това няма да се случи. Поне не за 913 от тях, които са оставени в т. нар. резервен списък с одобрени проекти. Причината е, че предвидените 25 млн. евро по процедурата стигат само за първите 241 компании, които са събрали, без да е напълно известно как, най-много точки. Също така няма никаква гаранция, че именно техните проекти са най-ефективни и биха допринесли в най-голяма степен за повишаване конкурентоспособността на икономиката.
Същото се случи и миналата година, когато 56 големи дружества с годишен оборот над 100 млн. лв. имаха готови проекти за технологична модернизация и бяха минали всички процедури, но повечето се разминаха с европарите. Тогава бюджетът стигна за подкрепа само на 20 предприятия и пак имаше съмнения, че техните предложения са най-добрите.
Поради това няма как да не възникне въпросът какви са логиката и смисълът на такива резервни списъци, след като в тях има в пъти повече одобрени кандидати от тези, които реално ще бъдат подпомогнати? Практиката досега показва, че само единици са успели да минат над чертата и да реализират проектите си – нищо, че в крайна сметка всички са преминали през ситото на оценяващите и отговарят на критериите за допустимост. Мащабът на цялата операция обаче е от полза за администрацията, тъй като тя отчита одобрените проекти, които няма да получат финансиране, в графата с договорени средства. Казано иначе, държавата се хвали с договори, които никога няма да се изпълнят.
Най-неприятното е, че срещу стотиците одобрени проекти, за които уж няма пари, стоят милиони левове по други схеми на програмата Конкурентоспособност, които се очертава да загубим заради слабия интерес към тях. Такъв е случаят с близо 500-те млн. лв. за иновации, които все още са почти непокътнати – към края на март от тях са разплатени едва 10.9 млн. лв., или 2.27 процента. За последните процедури в тази сфера кандидатите също се броят на пръсти, така че до съществена промяна на резултата няма да се стигне.
Според представители на научните среди вината за това е в Агенцията за малките и средните предприятия, която бавела проектите и вместо да помага на бизнеса и науката, се оказала едно от най-големите препятствия пред тях. Откакто съществува, тази агенция работи изключително тежко и трудно с бизнеса и с неговите партньори от науката и неправителствените организации. Редица процедури се проточваха от порядъка на година, а понякога и до две. Например за стартиращите иновативни предприятия – при само десет на сто съфинансиране от кандидата, от над 500 проекти, предложени в трите конкурсни процедури досега, действащите договори са около 50, което е крайно незадоволително, обяснява проф. Георги Райчевски от Физикохимичния институт на БАН.
Несъмнено най-ефективният и правилен начин да бъдат спасени повече средства е този неизползван ресурс да се пренасочи към процедури, по които одобрените проекти са повече от определения бюджет. Те могат да бъдат финансиран веднага, което в сегашните кризисни условия ще е от съществена полза за икономиката.
Пари могат да дойдат и от други схеми на Конкурентоспособност – като тази за развитието на клъстерите. От предвидените по нея 29 млн. лв. са договорени 2.6 млн. лв. (9%), а платените суми са направо нищожни – 95 хил. лв., или 0.33 на сто от бюджета. Неизползвани средства – около 10 млн. лв., има и по процедурата за бизнес инкубаторите. Неоползотворените средства там може да станат и много повече, тъй като плащанията все още са под 1%, което означава, че много от проектите не се изпълняват и вероятно ще бъдат прекратени. Финансиране също така може да се осигури и от спестените суми от кандидати, които са се отказали от договорите си или няма да ги изпълнят в срок.
При тези манипулации не става дума за искане на допълнителни средства от Брюксел или за преразпределяне на средства под масата. Всичко е въпрос на управленски и политически решения. Впрочем подобна практика има при други оперативни програми. При Транспорт, да речем, една огромна част от бюджета за развитите на железопътния транспорт и пътищата бе прехвърлена към столичното метро, тъй като проектите за него бяха готови, но надвишаваха предвидения лимит. По програмата Околна среда пък, по настояване на правителството, парите бяха насочени към изграждането на регионални сметища за отпадъци, а иначе бяха предвидени за други екопроекти.
От министерството на икономиката, енергетиката и туризма засега не дават категоричен отговор дали е възможно такова пренасочване на средства по Конкурентоспособност, но казват, че има логика в предприемането на подобни стъпки. Ще се стигне ли дотам, вероятно ще разберем в началото на май, за когато заместник-министърът на икономиката Жулиета Хубенова обеща драстични реформи при управлението на програмата, включително и закриване на Агенцията за малките и средните фирми.
Ивайло Станчев
