Повече скандални процедури ще може да провежда Централният орган за обществени поръчки (ЦООП), след като преди дни управляващите официално разшириха обхвата му на действие. От средата на 2010-а подчинената на вицепремиера и министър на финансите Симеон Дянков структура уж започна да се бори с неразбориите при държавните търгове за доставки на канцеларски материали, тонери и автомобилно гориво, за текущо и основно почистване на сгради и за закупуване на самолетни билети, но особен резултат не видяхме. А иначе плановете бяха така да се ограничат до минимум възможностите за корупция, да се повиши контролът и най-важното – да се оптимизират разходите. Последното се обясняваше с известния от икономическата теория принцип икономия от мащаба, но се оказа, че подобни постулати у нас не важат. На практика от създаването си досега ЦООП е обявил поръчки за над 110 млн. лв. (виж карето). При толкова много пари около всяка една от тях се завъртяха редица частни интереси и при възникналата въртележка обещанията на правителството за прекратяване на порочните практики съвсем се изгубиха.
Към краткия, но достатъчно апетитен списък с дейности, за които отговаря Централният орган за обществени поръчки, сега се добавят още автокозметиката и смазочните материали за автомобилите на властта, както и осигуряването на сапун, тоалетна хартия и други консумативи за почистване. В мотивите за тези допълнения е записано, че така ще се подобри работата на структурата и взаимодействието й с министерствата. Всъщност обаче става дума за изхвърлянето на малките играчи от надпреварата за държавните пари. Поръчките с подобен предмет обикновено имат сравнително малка стойност (до 200 хил. лв.), защото са регулярни, и не предизвикват интерес сред едрите риби на пазара. Само че по новите правила и тези трохи ще попаднат в тяхната уста, тъй като ще станат част от по-големи търгове. В случая автокозметиката и смазочните материали ще бъдат включени към конкурсите за горива, а хигиенните материали – към тези за почистването.
Случайно или не, именно около тези процедури през миналата година се разразиха и едни от най-големите скандали. Още в хода на мегапоръчката за 60 млн. лв., при която бяха избрани доставчиците на бензин и дизел за държавните ведомства – Петрол и Лукойл, нагледно ни бе демострирано как се правят обществени поръчки с нагласен победител. Тогава, след заявление на в. БАНКЕРЪ по Закона за достъп до обществена информация, се разбра, че по време на своята работа комисията за разглеждане, оценка и класиране на офертите е допуснала куп нарушения и неправомерно е посочила за победител Петрол. Разразилите се разправии и провеждането на нов търг обаче не промениха нищо. Една година по-късно вече има десетки контракти, но за сериозна конкуренция между фирмите трудно може да се говори, след като почти всички поръчки са дадени на първоначалния фаворит – Петрол.
Какви ще са облагите за двете посочени компании от новите артикули в списъка на ЦООП днес е трудно да се каже, просто защото досега автокозметиката и смазочните материали почти винаги минаваха по наредбата за малките обществени поръчки или направо чрез пряко договаряне. Така нямаше как да се хване колко пари харчат министерствата, за да поддържат автопарка си, и на кого точно ги дават. Но при хилядите превозни средства, използвани от държавата, е очевидно, че сумите са значителни.
При препаратите и тоалетните консумативи нещата са значително по-ясни. Например сега Министерството на икономиката, енергетиката и туризма търси фирма, която да му достави такива материали за 72 хил. лв. без ДДС. Оферти в търга се подаваха до 26 март, но победителят още не е посочен. Подобни поръчки редовно пускат и другите ведомства, а несъмнено най-сериозно внимание заслужава Министерският съвет. Само сапунът на правителството струва 60 хил. лв. за година, като дозаторите, в които се поставя, са от луксозната марка Хаглайтнер. Още толкова излизат на данъкоплатеца почистващите и перилните препарати. За тоалетната хартия и кърпичките пък се плаща по 30 хил. лв., като и за тях се използват маркови поставки – Кимбърли Кларк. Явно и боклукът на Дондуков 1 е много, след като само за пликовете за смет годишно се дават по 30 хил. лева.
Оттук нататък всички тези дребни разходи ще отиват по сметките на избраните от ЦООП почистващи фирми. До края на 2012-а това са Асенко, Джиза БГ, Фасилит оптимум България и едноличните търговци НИМ Надежда Василева и Пламекс – Пламен Михайлов. Общият бюджет, с който разполагат те, за да поддържат сградите на министерствата чисти, е 2 млн. лева. Интересното е, че в надпреварата за него преди година не се включиха големите играчи в почистващия бизнес като Це Ес Ге България, Бараж М, Комекс и други. Впрочем според документацията договори трябваше да се подпишат с поне шест дружества, но поради липсата на достатъчно кандидати чиновниците нямаха възможност за избор. Затова въпреки съмненията доколко петимата участници имат необходимия капацитет да се справят с поставената задача (поради скромния брой служители, липсата на техника и малкия опит в тази дейност) никой от тях не бе отстранен. А в случая разликата между най-високата и най-ниската оферта бе близо шест пъти. И логично възниква въпросът как така държавата се съгласява да плаща за едно и също нещо драстично различаващи се цени?
При това положение е истинско чудо, че правителството изрично е постановило доставките и услугите по поръчки, финансирани или съфинансирани със средства по програми или фондове на Европейския съюз, от други държави или от международни или чуждестранни организации, да останат извън правомощията на ЦООП. В решението на кабинета е записано също така, че министерствата възложители се задължават да изпращат информация за сключените, изпълнените и прекратените договори до Агенцията за обществени поръчки, която да я публикува в регистъра си. По този начин най-накрая ще излязат на светло всички сделки и ще стане ясно коя фирма колко пари е взела от държавата. Сега повечето контракти се публикуват без финансовата част, а рядко има и информация за изпълнението им.
nbsp;
Други сделки
Освен за доставка на горива за автомобилите и за почистване на министерствата Централният орган за обществени поръчки е успял да доведе до край само още три търга. Два от тях са за канцеларски материали и хартия, като общо по това направление разходите минават 7 млн. лева. Първите договори станаха факт на 10 февруари 2011-а, когато за доставчици бяха избрани седем фирми – Кооперация Панда, Роел 98, Ронос, Елидис, Мултико 92, Мениджмънт бизнес машини и Плесио. Още от самото обявяване на конкурса обаче беше ясно, че реална надпревара между кандидатите няма да има, тъй като на зададените условия отговаряха само шепа компании. С други думи, всички потенциални нови играчи бяха елиминирани за сметка на тези, които и досега редовно са печелили търговете на държавата.
В средата на февруари тази година ЦООП е провел нова поръчка за хартия и канцеларски материали, като този път има леки промени сред печелившите. На мястото на Елидис, Мениджмънт бизнес машини и Плесио са дошли Алегро-2000 и Грийн офис, а останалите фирми са същите – Роел-98, Ронос, Мултико-92 и Кооперация Панда. Интересното в случая е, че няма информация за предложените от тези дружества цени и нищо чудно отново да се стигне до абсурдната ситуация държавата да плаща за едно и също нещо двойно или дори тройно по-скъпо.
Третата възложена от централния орган поръчка е за доставка на тонери за копирни и печатащи устройства. За мастило на принтерите се харчат по 13.6 млн. лв. годишно, а солидната сума отново си разделят добре познати фирми като Кооперация Панда, Роел 98, Ронос, Меркуриус, Плесио и Специализирани бизнес системи, този път в компанията на Тонер Стрийм, Лирекс БГ, Ди Пи Ес – България и ЕТ 2002 – Константин Димитров.
Единствения търг на ЦООП, който продължава да буксува, е този за самолетните билети. След множество пропуски, неясноти, скандали и съдебни саги процедурата за 30 млн. лв. все още е в изходна позиция и е много вероятно напълно да бъде отменена.
