Еврото се запъти упорито надолу към повечето си основни валутни конкуренти след поредните слаби резултати на еврозоната, доказващи, че кризата на държавния дълг се задълбочава. Единната европейска валута поевтиня с 6.5% през последните 12 месеца и е с най-слабо представяне сред конкурентите си от десетте най-развити държави.
Безработицата в еврорегиона
се е повишила за 11-и пореден месец през март и е обхванала 10.9% от трудоспособното население на общността. Общо 17.4 млн. души (на сезонно коригирана база) са били без работа през март. Това е със 169 хил. повече, отколкото през февруари. За сравнение, в САЩ мартенската безработица е била 8.2%, а тенденцията е тя да намалява.
Засилва се и безпокойството, че мерките за сурови ограничения са тласнали еврорегиона в по-дълбока рецесия. Индексът, който отчита производствената активност, се е понижил от 47.7 пункта през март на 45.9 през април – най-ниското ниво за последните почти три години. Както е известно, всички стойности под 50 са белег за свиване на бранша.
Инфлацията в еврозоната се е понижила леко през април – до 2.6% (на годишна база), след като през март е била 2.7 процента. Освен това ЕЦБ съобщи на 30 април, че банковата система на общността е ограничила значително кредитирането на частния сектор през март, което, според икономисти, потвърждава слабото търсене на заеми от страна на бизнеса и домакинствата.
Упоритият ценови натиск, комбиниран с по-слаба икономическа активност, увеличават дискомфорта на европейските централни банкери. Защото високите инфлационни равнища по правило активизират спекулациите за повишаване на лихвите, докато слабите кредитни резултати подчертават колко крехко е стопанското възстановяване, особено в периферията на еврорегиона. Това мотивира и решението на ЕЦБ да остави без промяна паричната си политика на редовното съвещание на управителния си съвет в Барселона на 3 май.
Банковият управител Марио Драги ще изчака да види какво ще е влиянието на отпуснатите от ЕЦБ тригодишни кредити за над 1 трлн. евро на банковата система от еврозоната , преди да предприеме евентуални нови мерки за стимулиране на стопанството на общността. Според Драги паричната политика трябва да е насочена към целия регион, докато борбата с огромното разслоение вътре в него е грижа на националните правителства.
Лошата новина е, че и
ядрото на еврозоната започва да затъва
Индексът на производствената активност на Австрия се е понижил до 51.2 пункта през април (най-ниската стойност за последните четири месеца), на Холандия е слязъл под 50 точки (до 49), а на Германия е потънал до 46.2 пункта (от 48.4 през март) – най-ниското равнище от 33 месеца насам. Показателите на Испания, Италия и Гърция са се окопали устойчиво в близост до 40 точки, което намалява шансовете на страните за стопански подем.
Безработицата в еврорегиона варира в по-широки граници, но най-обезпокоително е равнището й сред младежите под 25 години. През март тя е скочила до 22.1%, като 3.345 млн. души от тази възрастова група са били без работа. Най-малко безработни под 25 години е имало в Германия – 7.9%, а най-много в Гърция – 51.2 процента.
Германците обаче също имат проблеми. За всеобща изненада страната съобщи за увеличение на безработните през април с 19 хил. души – до сезонно коригираните 2.88 милиона. Това означава, че пазарът на труда се влошава дори в най-голямото европейско стопанство. Германското бюро по труда обаче отдава априлските стойности на схемите за ограничаване на назначенията в публичния сектор и на великденските празници.
Испания създава най-много грижи на еврото
Стопанството на страната попадна във втората си рецесия от 2009-а насам, което засилва тревогите, че дълговата криза се влошава. Испанският БВП се е понижил с 0.3% през първото тримесечие на тази година спрямо последните три месеца на миналата, когато също бе отчетен спад от 0.3%, съобщи Националният статистически институт в Мадрид.
Испания отново оглавява и класацията на безработните с 24.1% през март срещу 23.8% месец по-рано. А индексът на производствената активност в страната е паднал до 43.5 пункта през април (най-ниската стойност на показателя за последните 34 месеца) от 44.5 през март, което означава, че производственият сектор се свива цели 12 месеца.
nbsp;
У нас
nbsp;
междубанковият валутен пазар през първите работни дни от седмицата беше доста активен. Среднодневният оборот надхвърли 2.5 млн. евро (4.9 млн. лева). Сделките в щатски долари бяха под 1% от купената и продадена валута.
nbsp;
