В сравнение с другите страни от Европейския съюз България е на първо място по използване на електроенергия за отопление, която е и най-скъпият енергиен източник. Токът ще продължи да поскъпва през следващите години и битовата газификация е отлична алтернатива, заяви министърът на икономиката и енергетиката Делян Добрев по време на официалното откриване през седмицата в София на Четвъртия международен конгрес Екологични и енергийни основи на устойчивото развитие.
Газификацията на домакинствата у нас сега обхваща едва 2-3% от населението, докато в някои европейски държави 90 на сто от гражданите ползват природен газ. Съответно и газопреносната ни мрежа е около десет пъти по-къса спрямо средните нива в Европейския съюз. Това изоставане се дължи до голяма степен и на сериозната първоначална инвестиция за изграждането на инсталация, закупуването на котле и съответните уреди, която заедно с всички необходими такси и разрешителни възлиза на около 4-5 хил. лева. За да разрешат този проблем и насърчат използването на синьо гориво в бита, икономическото и екологичното министерство вече са разработили и специална схема. Идеята на пръв поглед не е лоша – от международния фонд Козлодуй са заделени 10 млн. евро за предоставяне на безвъзмедна помощ за изграждането на газови инсталации. Очакванията са по този начин да бъдат финансирани около 8000 домакинства, като единственото изискване към тях ще е впоследствие да представят три сметки, от които да става ясно, че се отопляват на газ.
Намеренията са схемата да заработи още през есента, като дотогава държавата ще уточни условията за отпускане на субсидиите и начина за кандидатстване. Според уверенията на министър Нона Караджова с приоритет ще се подпомагат хората, които живеят в селищата със запрашаване над нормата. По думите й така ще се постигне двоен ефект – ръст на газификацията и намаляване на праховото замърсяване в около 30 български града, сред които София, Варна, Стара Загора, Перник, Пловдив и други.
Очевидно е обаче, че както и при програмата за саниране на блокове, предвидените пари ще се окажат крайно недостатъчни. Елементарната сметка показва, че при сегашното положение всяко от облагодетелстваните домакинства ще получи помощ от 1250 евро, или около 2500 лева. Останалата половина от сумата ще трябва да си осигури само, което съвсем няма да е лека задача. Но дори и да приемем, че всичките 10 млн. евро бъдат усвоени успешно, с колко тези 8 хил. потребители ще повишат процента на битова газификация в България – с 1 или 2 на сто? А после? Какво стана с обещаната от управляващите до края на 2011-а програма за ускоряване на газификацията, със заложените в нея конкретни законодателни и нормативни мерки, с финансовите инструменти за подпомагане на населението и със сроковете за изпълнение? Как ще стигнем до разписаната в енергийната ни стратегия цел до 2020 г. около 30 на сто от домакинствата да ползват синьо гориво, което да намали консумацията на електроенергия с 19%, а въглеродните емисии във въздуха да са с 13% по-малко?
Според директора на Института по енергиен мениджмънт Иванка Диловска, за да се насърчи наистина навлизането на природния газ в бита, е необходимо да се предвидят не 10, а 300 млн. евро от Международния фонд Козлодуй. Освен това могат да се ползват част от парите предвидени за енергоенефективни мерки по оперативната програма Конкурентоспобосност , а също и определен процент от европейските средства за регионално развитие.
За стимулиране на газификацията в други европейски държави има забрана за продажбата на въглища в регионите със силно замърсен и запрашен въздух, както и безплатното едногодишно ползване на природен газ от новоприсъединилите се домакинства, финансирано от държавни и европейски фондове, отбелязва Диловска.
В момента най-големият играч на този пазар у нас е фирмата Овергаз ИНК, в която според информационната система Дакси 50% от акциите държи руската Газпром. Справката в регистрите на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране показва, че от общо 160 общини в страната, разполагащи с лиценз за газифициране, тя има разрешението да газифицира 52, включително и София, Варна и Русе. Но нито компанията, нито изпълнителният й директор Сашо Дончев са сред приближените на сегашните управници.
Овергаз Инк е сред посредниците, през които получаваме синьо гориво от Газпром, а още от идването си на власт през 2009-а правителството на ГЕРБ настоява доставките да се договарят директно с руския гигант. Самият Дончев пък нееднократно е заявявал, че не Овергаз е посредник, а държавната Булгаргаз, тъй като не добавя никаква стойност в предоставяната услага.
Този въпрос ще се разреши до края на тази година, когато изтича срокът на действащите договори за доставки на руско синьо гориво. Но проблемът с кретащата газификация на вътрешния ни пазар ще остане. Безспорен факт е, че цените, на които се продава газът, в повечето от градовете ни са конкуренти на топлинната енергия. Само че днес газоразпределителната мрежа не е достатъчно добре развита, тепърва се изгражда и малкото потребители плащат скъпо за неизползването на пълния капацитет на тръбите. Логично е да се очаква, когато се увеличи броят на абонатите , същите тези цени да се понижат.
Колкото до държавата, в случая тя може да помогне с няколко неща. Първото е да наложи единни стандарти на публичната администрация за газификацията, а не всяка община да си измисля свои правила и такси. Друг абсурд е, че сега инвестицията в газово оборудване се отразява от общините в данъчната оценка на жилищата и така хората плащат по-големи данъци за имотите си и по-висока такса смет. Не бива да се забравят и възможностите за насърчаване на разработването на местните находища на синьо гориво. В момента само заради транспортирането си руският природен газ, който влиза в България, се оскъпява със 100-120 долара за всеки 1000 куб. метра. Така че ще е разумно, ако изключваме от сметките шистовия газ, поне максимално да улесним проучването на дълбокия шелф на Черно море и находището Девенци край Ловеч.
nbsp;
nbsp;
Още не е задействана договорената в края на март 11-процентна отстъпка в цената на доставяното от Газпром синьо гориво и не се знае кога тя ще влезе в сила, заяви министърът на икономиката и енергетиката Делян Добрев. От думите му стана ясно, че продължава размяната на документи за подписване на двустранните споразумения за намалението, което трябва да важи за целия период от 1 април до края на 2012-а. След като те бъдат парафирани, намалението ще се изчислява със задна дата. Добрев обаче не влезе в подробности какво отражение ще даде това върху цените за крайните потребители.
От 1 април природният газ на вътрешния пазар поскъпна с 13%, а парното с между 4 и 9 на сто. Исканото от Булгаргаз 26% увеличение на цените за второто тримесечие на годината бе удовлетворено от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране наполовина. И още тогава шефът на държавното дружество Димитър Гогов предупреди, че при това положение на Булгаргаз ще му се наложи от 1 юли отново да иска повишение на цените си, независимо от евентуалното поевтиняване на руската суровина.
