Около илюминаторите отначало бавно и слабо, после все по-бързо и буйно се разгаряха пламъци. Те плющяха и тичаха дълги и остри, плътни и зли, пулсиращи. Цветът им се менеше непрекъснато и имах усещането, че отвън бушува вулкан. Тръпки ме полазиха. Толкова много неща има на този свят, които не може да се опишат… Страшно е да си пред такава картина – страшно е не за умиране, а за живеене. Живее ти се, живее ти се…
Думите са от интервю на Георги Иванов. Първият български космонавт ги споделя години след онзи съдбоносен април през 1979-а, когато от космодрума в Байконур излита Союз-33. Командир на полета е Николай Рукавишников. За следващия ден е предвидено скачването със станция Салют-6, но кратко съобщение обикаля средствата за масово осведомяване по света: При сближаването възникнаха отклонения от предвидения режим в орбитата на сближаващо-коригиращата двигателна система на кораба Союз-33 и скачването беше отменено. От Центъра за управление на полетите предупреждават, че шансовете на космонавтите да се завърнат живи и здрави са минимални и трябва да се подготвим психически за най-лошото. Но последната информация не стига или по-скоро стига с голямо закъснение до главния редактор на списание Отечество Серафим Северняк и екипа му, които описват с подробности практически неосъщественото скачване на Союз – 33 и станция Салют-6. Замаяни от патриотизъм прилагат и снимки от мястото на събитието. Тиражът на изданието е конфискуван доколкото е било възможно, а Северняк е наказан с последно предупреждение за уволнение, тъй като разгневил големците от партията майка.
Това е
един от класическите гафове
при които журналистите препредават събития и случки по слухове и предположения, без да търсят официално потвърждение. Златното правило в занаята изисква това да става от поне два източника, но невинаги се спазва. Особено в по-новите времена подобни издънки се срещат все по-често. Последният грандиозен пример, който също може би ще влезе в учебниците, е от тази седмица и е свързан с предизвестената смърт на Габриел Гарсия Маркес. Късно вечерта на 14 май класикът на магическия реализъм и носител на Нобелова награда бе погребан от… Twitter. Източникът на тъжната вест бе Умберто Еко, който я споделил в социалната мрежа. Само за няколко часа преди човек от фамилията на писателя да я опровергае пред Колумбийското национално радио, новината обиколи не само глобалното село, но стигна и нашата страна. Така претендиращите за професионализъм български вестници, радиостанции и големи телевизии също предадоха лошата вест. Дали от бързане, дали от липса на занаятчийски умения, или пък от едната немарливост, те не потърсиха потвърждание от никакви други източници, а и не обърнаха внимание на един очевиден и съмнителен факт – защо последователите на семиотика Еко са само 327! Заслепени от увлечението си по копиране и пействане на новини от социалните мрежи, медиите ни се включиха кажи-речи в опелото на колумбийския писател.
Всъщност, това не е ново явление за автора на Сто години самота. Преди десетина години, докато се лекувал от рак, перуански всекидневник публикувал стихотворение, определено за последните думи на Маркес. Ето и част от него: Научих толкова неща от вас, хората… Научих, че всички искат да живеят на върха на планината, без да знаят, че истинското щастие се намира в начина, по който изкачваш стръмния склон… Винаги трябва да казваш това, което чувстваш, и винаги да правиш това, което мислиш…
Авторството на тези редове обаче е спорно. В интервю Маркес отрича да ги е сътворил. Една от версиите е, че са на вентролога (човек, който говори с корема си) Джони Уелч. Мексиканецът ги написал за куклата, с която изнасял представленията си. Но независимо от неизяснения произход на писмото то бе тиражирано след мистификацията за кончината на Гарсия Маркес. Два дни след мнимата смърт на приятеля на Фидел Кастро световните медии разпространиха тъжната вест за смъртта на друг голям латиноамерикански писател и журналист – Карлос Фуентес. В някои от сайтовете у нас се промъкнаха коментари, че това вече е истина, а не партенка. И за съжаление този път се оказаха прави.
Журналистите все повече си измислят
Това е тенденция. Неотдавна пиарът на Пирогов Стоян Узунов се самоуволни. Той разпространи саркастично писмо, че е отстранен от работа, защото допуснал журналистки до Благой Иванов-Багата, след като достъпът до него в реанимацията на практика е невъзможен. В прощалното писмо се отбелязва:
1. Журналистките, успели да пробият охраната и да го разговорят, обещали да му публикуват актуалната снимка. Не го сторили. 2. На второто фото, претендиращо да е с двете Златки, не разпознал едната. 3. Бил ужасен от граматическите грешки, допуснати в материалчето. 4. Напористите журналистки – Стела Петкова и Деница Димитрова, обещали да му правят изкуствено дишане – уста в уста и където сварят, но се отметнали от думите си. Поради което щял да дири главния редактор…
Рекапитулация към момента.
Полицаите, допуснали носителките на Пулицър до централна реанимация, са уволнени…
Засилено полицейско присъствие се забелязва по Борис… по всички Борис-овци, където може да се появи Багата.
Двете Златки са на фризьор и спешно се пребоядисват, за да го зарадват с нов имидж. После са на трансплантация – за крила.
Аз пиша последните си редове като главен експерт Връзки с обществеността на Пирогов.
Въпреки че самоироничният поглед върху ситуацията невинаги е толкова смел, в първия момент писмото бе публикувано в някои сайтове със сериозна помпозност и претенция за достоверност. А и защо не, след като преди две години доста шум се вдигна около мистериозната поява на
Джони Деп в бургаски хотел
Местни и национални медии разпространиха снимка на холивудския актьор на балкона и веднага започнаха залаганията дали това наистина е той. Като доказателство за посещението се посочваше татуировката на ръката му, която после пак същите маниаци разконспирираха, че не е оригинална. Присъствието му бе тема номер едно дори в централните емисии на националните телевизии, а вестниците и списанията се надпреварваха да черпят информация от кухнята – сиреч от хотела, от очевидци и други запознати. Стигна се дотам, че се заформи и среща на Джони Деп с французойката Летисия Каста, която по същото време се снимаше в български филм. Една от основните вини за залитането на медиите имаше и кметът Димитър Николов, който явно също беше подведен, че Джони Деп е в града. Накрая се оказа, че това е рекламна кампания на някаква безалкохолна напитка, за чието име обаче малцина се сещат.
В гилдията дълго се смяха и на това как всекидневник информира детайлно за концерта на Джипси Кингс дори с песните, изпълнени на бис. В амбицията си да срази конкуренцията неумела репортерка описа събитието часове преди то да се проведе. За зла съдба, времето си направи лоша шега и Джипси Кингс не кацнаха в София.
Подобен предизвестен концерт има в архива си и друг всекидневник, при това доста влиятелен за времето си, само че с основен герой Слави Трифонов. Виртуалното шоу тогава бе адресирано за Плевен.
Както във всяка друга професия и журналистиката не е ваксинирана от гафове, провали и недобросъвестни изпълнители. Лошото е, когато всички те се обединят и зачестят с концентрацията. Просто хората губят доверието си в медиите и все по-интензивно се обръщат към социалните мрежи. При все че и там е пълно с циркаджии. Така или иначе служебният израз, че ако нещо не го пише във вестника, значи не се е случило, постепенно загубва смисъл. Журналистиката става все по-некачествена и една от причините е, че в нея, както и във всички други сфери в България, попадат все повече случайни хора. Ако преди години журналистите се брояха на пръстите на едната ръка, днес всеки драскач и държач на микрофон се самотитулува журналист. Такива вече са дори водещите на новините. Заплатите в бранша са ниски, хората и медиите много – затова работодателите наемат какви да е служители, а с тях и качеството все по-бързо напуска професията.
По подобие на черния списък с некадърните лекари в интернет се върти и
Черен списък на некоректните медии
Но в nekorektnimedii.blogpost.com съмнително са включени само шест попълнения. Листата се предвожда от Дарикнюз, следван от регионалните вестници Струма, Вяра, Борба, Нов Дунав и сайта Актуално. Дали подредбата е надеждна, не мога да твърдя, но със сигурност е неизчерпателна. Дори от пръв поглед. Като най-често срещани нарушения се посочват: неспазване на Етичния кодекс на българските медии, като се публикува злепоставяща информация, без да се публикува правото на отговор на оклеветения; неспазване на обявените правила за ползване на интернет форумите; откази за модериране на коментари в разрез с Етичния кодекс; вземане на интервюта чрез представяне на журналиста като работещ в друга медия… Ако съдим по правописа на оригинала, пълен с дузина грешки, явно е писан от човек от журналистическия бранш. Неграмотността в гилдията е все по-очебийна. Честно казано, не съм чувала за взимане на интервюта с чужда самоличност, а що се отнася до Етичния кодекс, той винаги си е бил по-скоро за парлама. Българските медии още не са дорасли до ерата да се саморегулират.
Интересно дали Маркес – авторът на Хроника на една предизвестена смърт, е предусещал преди двайсетина години каква недодяланост ще залее нашата страна? През 1993-а той забранява да бъде издаван в България заради издателите, които отчитат минимални печалби, въпреки че негова книга има във всяко семейство. Ветото е нарушено едва преди две години и заради това почитателите на колумбиеца могат да четат най-пълната му биография Един живот. Това обаче е само за журналистическата хроника
