Римската полиция ексхумира тялото на местен мафиот, погребан в базилика Сант Аполинаре в центъра на града. Гробът на Енрико де Педис беше отворен в рамките на разследването по дело за отвличане с почти 30-годишна давност, в което според редица версии е замесен Ватиканът. Дали ексхумацията ще помогне за разкриването на едно от най-загадъчните престъпления в Италия, ще стане известно от анализа на останките, намерени в саркофага.
Предполагаемото отвличане, чието разследване отведе полицията до сакофага в центъра на Рим, датира от 22 юни 1983-а. В този ден на връщане от урок по музика в италианската столица изчезна 15-годишната дъщеря на служител в Банката на Ватикана Емануела Орланди. За последен път тя е видяна на автобусната спирка. Всички опити да бъде намерена жива или мъртва се оказаха неуспешни. Не намери потвърждение и най-разпространеното предположение, а именно, че момичето е отвлечено. Въпреки безплодните действия на органите на реда с времето делото Орланди започна да обраства с все повече слухове, които не само не помагаха за разкриването му, но и още повече го объркваха.
Според една от версиите, дъщерята на служителя на Ватикана била похитена от членове на турската терористична групировка Сивите вълци. През 1981 г. тъкмо нейният представител Мехмет Али Агджа извърши неуспешно покушение срещу папа Йоан Павел Втори. Съобщаваше се, че няколко седмици след отвличането на Орланди терористите уж се свързали с Ватикана с искане за освобождаването на Агджа срещу живота и свободата на момичето. Тази версия не бе потвърдена и разследването беше спряно.
Името на Енрико де Педис се появи за пръв път в делото Орланди през 2005-а. Това стана след аномимно позвъняване в пряк ефир в студиото на телевизионно шоу, посветено на изчезнали хора. Неизвестен заяви на водещия: Ако искате да разкриете изчезването на момичето, вижте кого са погребали в гробницата на базиликата Сант Аполинаре. Тялото на Де Педис е погребано именно там.
Впрочем личността на самия мафиот и бездруго привлича интереса на любителите на тайни. До самата си смърт Де Педис оглавяваше римската престъпна групировка Magliana. Тя получава основните си доходи, контролирайки търговията с наркотици в италианската столица. Предположенията, че нейният главатар е имал връзки с полицията и дори с местните специални служби, изглеждат съвсем естествено. Енрико де Педис загина през 1990-а по време на престрелка с конкурентна групировка близо до централния римски площад Кампо деи Фиори.
След смъртта му роднините на мафиотския бос го погребват в столичното гробище Верано. Никой не знае как и кога тялото му е попаднало в гробницата на базиликата, последен земен пристан на кардинали и други духовни лица. Поне настоятелят на църквата не успя да даде никакво що-годе ясно обяснение. Впрочем съществува версия, че мафиотът е бил удостоен с честта да бъде погребан в базиликата в знак на признателност от страна на църквата за щедрите му пожертвования към Ватикана и към самата Сант Аполинаре. Говореше се, че за препогребването е съдействал лично главният викарий на Рим – Уго Полети. Този факт така и не бе потвърден, още повече че Полети умря през 1991 година. Според други неофициални данни обаче той би могъл да има пряко отношение към отвличането на Орланди – Педис уж отвлякъл и убил момичето тъкмо по молба на Полети.
Въпреки това разследването за изчезването на момичето така и не помръдна от мъртвата си точка. Междувременно през 2008-а следователите получиха нови сведения, които свързват Де Педис със случилото се. През лятото на същата година бившата му възлюбена, Сабрина Минарди, даде показания пред полицията. По думите й през 1983-а приятелят й отвлякъл момичето и след го извел извън града, го убил и скрил тялото му в бетонобъркачка. Според твърденията на Менарди убийството станало по сигнал на един човек, но жената така и не пояснява кой именно е той. Поръчител на убийството уж бил тогавашният банкер на Ватикана – Пол Марцинкус, който, по думите на Менарди, перял парите на Де Педис.
Полицията така и не успя да провери тази версия – през 2006-а, малко преди показанията на приятелката на мафиота Марцинкус почина. Всъщност поводите за съмнения в достоверността на показанията на Менарди не са чак толкова много. Още докато бе банкер на Ватикана, Марцинкус фигурираше в разследване, посветено на връзките на финансовата институция с организираната престъпност. Тогава го спаси неговата неприкосновеност. Въпреки това името му се споменаваше в медиите около скандалния крах на италианската банка Ambrosiano през 1982-а, сред чиито акционери е и Банката на Ватикана. Причина за банкрута на Ambrosiano бяха изобличените мащабни машинации, към които според следствието е причастен ръководителят й – Роберто Калви, приятел на Марцинкус. През същата година Калви беше намерен обесен под един мост в Лондон. Факти срещу Марцинкус така и не бяха намерени, но през 1989-а той беше изтласкан от кормилото на Банката на Ватикана.
Получавайки сведенията от Менарди, полицията продължи разследването, стигайки до извода, че отвличането на Орланди е предупреждение, което би могло да бъде адресирано към бащата на момичето. Следствието предположи, че бидейки служител на Банката на Ватикана, той би могъл да получи достъп до документи, уличаващи институцията в престъпления. Според прокурорите сред служителите на Светия престол има хора, които са запознати с обстоятелствата на отвличането, но предпочитат да мълчат.
Междувременно следствието реши да се възползва от случая и да провери теорията, че останките на Орланди са погребани в същата гробница, в която е и тялото на нейния предполагаем убиец. Италианските власти отправиха питане към Ватикана за отваряне на гробницата и след положителен отговор на 14 май тя беше разпечатана.
Както съобщават сътрудници на прокуратурата, тялото, което е открито в базиликата, наистина принадлежи на Де Педис, според резултатите от дактилоскопията. Въпреки това останките бяха пренесени в лаборатория, където ще им бъде направен ДНК анализ. Останки от друго тяло в гроба на мафиота не бяха открити. Затова пък такива бяха открити в 200 сандъка, разположени зад кирпичена стена в същата гробница. Предполага се, че те са от старото гробище на базиликата, а възрастта им е не по-малко от 200 години. Въпреки това следствието не изключва, че останките на отвлеченото момиче може да са скрити сред старите кости, които също ще бъдат подложени на ДНК анализ. Очаква се това да отнеме няколко седмици.
В същото време роднините на изчезналата не губят надежда, че останките й няма да бъдат открити в гробницата, а самата Емануела е жива. Повод за такива мисли са периодично появяващите се съобщения, че вече порасналата Орланди е била видяна ту в Турция, ту в Англия, та дори и в Рим. Какъвто и обрат да има тази история, по думите на местна журналистка, която я следи от самото начало, тя вече е по-заплетена от тези на Дан Браун.
