Идва ли краят на делата за Химко, или фарсът около бившата врачанска слава започва отново? Този въпрос е неизбежен, след като преди дни стана ясно, че Софийският апелативен съд взе решение да бъде възобновена несъстоятелността на Химко АД . Висшите магистрати категорично отхвърлиха решенията на протаканото повече от година във Врачанския окръжен съд дело за несъстоятелност, която бе поискана от Булгаргаз и НЕК поради неизпълнение на оздравителната програма. С нея се ангажира фирмата Ново Химко, получила одобрението на Врачанския съд да се разпорежда с комбината.
В. БАНКЕРЪ следи процесите около бившия химически мастодонт от години и може да се каже, че точно неговите публикации предизвикаха държавните предприятия Булгаргаз и НЕК да потърсят правата си на основни кредитори. Това стана, след като всички срокове за погасяване на дълговете от страна на оздравителите отдавна бяха изтекли.
Още в края на 2011 г. (бр.50) в статията си Врачанска съдийка остави държавата без уважение информирахме читателите, че решението на съдия Цветана Михайлова е повече от скандално. Нещо, което сега се потвърждава от Апелативния съд, който отмени това нейно решение. Без отговор обаче остава въпросът: кой и как ще санкционира тази съдийка, която в продължение на година разтакаваше делото за възобновяване на несъстоятелността на Химко АД.
Решение № 577 от 5 декември 2011 г. на съдия Михайлова, според редица юристи, може да влезе
в класацията на абсурдите
С него тя отказа да уважи иска за обявяване на Химко АД в несъстоятелност, предявен от държавните дружества Булгаргаз и НЕК. Това стана въпреки установения факт, че назначеният (също от нея) оздравител Ново Химко не изпълнява нито на йота одобрената програма за погасяване на дълговете. По тази начин съдия Михайлова на практика лиши държавата (в лицето на двете изцяло държавни фирми) от възможността да предприеме действия, за да си прибере… има-няма 90 млн. лева.
Булгаргаз поиска възобновяването на несъстоятелността на торовия завод на 21 януари 2011-а. В поредицата от заседания съдия Михайлова изискваше нови и нови експертизи и доказателства с цел да бъде установен размерът на задълженията. Нещо повече, във времето тя допусна постепенно да се присъединят и други кредитори на Химко АД, които също доказаха правото си на вземания. Юристите на държавните дружества влачеха папка след папка и доказваха очевидния факт, че собствениците на Ново Химко не са платили и лев от дълговете.
Въпреки това в края на миналата година Михайлова
отсвири държавните дружества
от делото, с мотива, че претенциите им трябвало да бъдат насочени не към Химко АД, а … към оздравителя Ново Химко. Съдийката констатира, че действително има неизпълнени задължения, предвидени в погасителния план, но неизправен е не длъжникът Химко, а изпълнителят на плана Ново Химко. Преведено на човешки език, всичко това може да се обясни просто: някой обещава, че ще вземе безплатно дадено предприятие. За да го получи, в договора му с кредиторите условията, задълженията и сроковете за разплащане са описани ясно. След време се оказва, че нито точка от този контракт не е изпълнена. Единственият нормален изход е този договор да бъде обявен за недействителен. Само че врачанската съдийка очевидно е била на друго мнение по въпроса…
Юристите, от които поискахме консултация, обърнаха внимание на следния текст в нейното решение: Преценката дали предложеният оздравителен план е действително надеждна икономическа основа за оздравяване на предприятието и дали е изпълним, е единствено от компетентността на кредиторите. Гласувайки за оздравителния план, с който е предвидено продажбата на търговското предприятие от Химко АД на Ново Химко АД, кредиторите са поели рисковете от това решение. Разбира се, тук съдийката пропуска дребния факт, че за прехвърлянето на собствеността на комбината между споменатите дружества не е платен и лев. И че именно тя през май 2007-а е позволила това да се случи (с решение ‘b9280 на Врачанския съд).
А с решението си от декември 2011-а същият този съд на практика прати двете държавни дружества… при арменския поп.
Нека припомним, че в началото на миналата година, когато Булгаргаз и НЕК все пак решиха да си поискат парите, собствениците на Ново Химко заличиха имената на управителите му от Търговския регистър… Така че абсурдното решение на врачанския съд от декември 2011-а, което сега апелативният съд отмени, лиши кредиторите от комуникация с представляващите дружеството, към които да отправят претенциите си.
Добрата новина днес е, че всички разсъждения по темата на съдия Михайлова бяха пратени в
сферата на некомпетентността
и вече правата на оздравителя Ново Химко са иззети, а в комбината има назначен синдик – Росица Томова. Нейна ще бъде нелеката задача да разбере какво на практика е останало от активите на предприятието и има ли някаква възможност кредиторите да си приберат дължимото.
Успяхме да открием госпожа Томова, но тя каза, че е прекалено рано да се произнесе по темата. Поне месец, а може би и два ще и бъдат необходими, за да извърши цялостен анализ за състоянието на предприятието и едва тогава ще може да каже какво е истинската картинка в завода.
В случай че процедурата за разпродажбата на активите започне, кредиторите едва ли ще могат да получат и 20% от вземанията си. Нека не забравяме, че БАНКЕРЪ от близо две години предупреждава, че единствената цел на оздравителя Ново Химко очевидно е била да изреже де-що може от комбината и да го продаде за скраб. За всички, които са следили историята е повече от ясно, че процесите на оздравяване така и не се случиха. Нека не забравяме, че откакто заводът попадна в ръцете на хора, които нямаха нищо общо нито с истинските му акционери (отново по решение на Врачанския съд бе одобрена оздравителната програма на Ново Химко АД. Дружеството бе създадено само два месеца преди внасянето й), а имуществото му бе ползвано единствено за… скраб.
Нещо повече, сега опасността врачанският завод да повтори дословно историята на Кремиковци далеч не е илюзия, а е
по-сигурната прогноза
Вестник БАНКЕРЪ научи, че междувременно от обявеното вече в несъстоятелност дружество Химко АД са предложили на основните кредитори Булгаргаз и НЕК доста по-разумно решение: държавните дружества да подпишат договори за уреждане на плащанията при взаимноприемливи от страните гаранции. Това е написал в писмата си до кредиторите изпълнителният директор на Химко АД Васил Стоев. Като основания за направеното предложение е посочен чл.740 от Търговския закон, който позволява да бъдат подписвани
договори за уреждане на плащанията
по време на несъстоятелността.
За БАНКЕРЪ Васил Стоев поясни, че докато Химко е бил отстранен противозаконно от предприятието, екип от негови служители е подготвил сериозен инвестиционен и бизнес проект за действителното оздравяване на комбината. Водени са и преговори с инвеститори и на този етап дружеството е в състояние да предложи реален план за започване на работа.
Едва ли има някой по-заинтересован от нас да защити интересите на десетте си хиляди акционера, които са главно вече бивши работници на завода, каза Стоев. Ние сме готови да предоставим гаранции, че изплащането на задълженията ще започне, ако се споразумеем с кредиторите от Булгаргаз и НЕК. Имаме договорки с чуждестранен инвеститор и в рамките на три години сме готови да направим инвестиции за 140 млн.евро. Предвиждаме част от старите съоръжения, които са вече морално и технологично остарели и не отговарят на екологичните норми, да бъдат заменени с нови, които гарантират екологично чисти технологии. Имаме намерение да вкараме и нови производства, които да създадат и допълнителни работни места. Ако сега се прояви воля за действителното стабилизиране на предприятието, а не да се продължава тенденцията от последните години (за неговото разграбване), може би ще имаме шанса да направим нещо добро не само за компанията, но и за целия регион.
Потърсихме и един от бившите директори на торовия завод (преди неговата приватизация) Кирил Петков, който също е на мнение, че част от производството може да бъде възобновено. Според него комбинатът трябва да бъде продаден като цяло предприятие след сериозен анализ на сегашното му състояние или да се стигне до споразумение с кредиторите. Пред в. БАНКЕРЪ Петков каза, че възобновяването на работата му е единственият и най-добър вариант както за държавата, така и за целия регион. А оттам и за цялата икономика, най-вече за аграрния сектор в страната ни.
За да разберем дали предложенията на Химко АД все пак ще бъдат чути, се свързахме и с изпълнителния директор на основния кредитор Булгаргаз Димитър Гогов.
Пред в. БАНКЕРЪ той каза: Нашето намерение е не да ликвидираме предприятия, а да направим всичко възможно да ги стабилизираме, но в същото време трябва да защитаваме и нашите финансови интереси. Гогов смята, че всички разумни и гарантирани предложения могат да бъдат обсъдени. Според него ръководеното от него дружество е отворено за всякакви предложения, стига те да се подплатени с разумни и взаимноизгодни за двете страни условия и най-важното да има финансови гаранции за този вид споразумения. Той не отрече, че при евентуалното разпродаване на активите на комбината (или това, което е останало от тях), Булгаргаз едва ли ще събере и половината от вземанията си, така както това се е случило с доста други предприятия до този момент. Нещо повече, той нарече този тип продажби фарс, в който всички участници обикновено са губещи…
От пресцентъра на НЕК, също ни отговориха, че отварят широко вратата за преговори, стига това, което им се предлага, да е изгодно за двете страни.
Как ще се развият
събитията около торовия комбинат
nbsp;
остава да гадаем. Дано обаче не се повтори историята от миналата година (за която БАНКЕРЪ писа), когато бившия, вече заместник-министър на икономиката Евгени Ангелов (сегашен съветник на президента Плевнелиев) отпрати австрийския инвестиционен фонд Pan Europa AG, управляван от Шардат Голбан, който заяви желание да съживи торовия завод, без дори да разговаря с представителите му. Австрийците предлагаха да започнат да изплащат задълженията на комбината към основните кредитори и да възобновят част от производството му, но очевидно офертата им не се е сторила достатъчно интересна за Ангелов. Тогава успяхме да се свържем с господин Голбан и той каза пред в. БАНКЕРЪ, че за него подобно поведение е доста необяснимо, тъй като дори не е бил поканен да изложи намеренията си, камо ли да ги обсъди с българската страна.
nbsp;
nbsp;
nbsp;
Чл. 740. Във всяко положение на производството по несъстоятелност длъжникът може да сключи с всички кредитори с приети вземания договор за уреждане плащането на паричните задължения. В този случай синдикът не представлява длъжника като страна.
nbsp;
Фарсът в бившата гордост на химическата ни промишленост, Химко продължава от години. През 2005-а комбинатът трябваше окончателно да хлопне кепенците поради огромните задължения, които беше натрупал. Основни негови кредитори по това време (а и днес) бяха Булгаргаз и Националната електрическа компания (НЕК). Плащанията към газовия доставчик бяха на стойност 107 821 328.96 лв., а към НЕК – 42 106 756.05 лева. С доста въртележки по коридорите на властта в крайна сметка държавата се съгласи да преоцени тези задължения и те бяха стопени наполовина, макар че дружеството отдавна бе…частно.
На 13 октомври 2005-а Врачанският окръжен съд прие оздравителната програма на прясно регистрираното дружество – Ново Химко АД (датата на първата му регистрация е 17 май 2005-а). Собствениците му по това време – Джовани Дел Конте (притежател на 85% от общия капитал) и Леонид Беренбаум (с 15%), обещаваха светло бъдеще на комбината. Те поеха ангажимента да изплатят всички преобразувани с плана задължения на кредиторите (според съдебното решение) и по този начин да получат собствеността върху комбината. Както се вижда към днешна дата, нито едно от тези задължения не е изпълнено. Междувременно Дел Конте и Беренбаум още след сделката изчезнаха от страната, като не пропуснаха да продадат де що може от активите на предприятието. Следващото решение на Окръжния съд във Враца от 2007 г. утвърди окончателния план за оздравяване на Химко АД, като прекрати производството по несъстоятелност чрез… продажба на търговското предприятие Химко АД. Прехвърлянето на собствеността като съвкупност от права задължения и фактически отношения, създадени при осъществяването на досегашната му търговско дейност, бе предоставена на новия собственик – Ново Химко АД. При неговото управление задълженията са сериозно редуцирани и вече са сведени до 85 742 908.26 лева. Според приетата оздравителна програма и подписаните с основните кредитори споразумения задължението към Булгаргаз се е стопило на 53 910 664.52 лв., а към НЕК – на 21 053 378.03 лева.
През 2008-а цялата задлъжняла до гуша компания беше отново прехвърлена. Този път на дружеството с ограничена отговорност и капитал от 5 хил лв. – Екоен-3 ООД на небезизвестните бизнесмени братя Галчеви. От години жълтата преса свързва имената на Галчеви с подсъдимия за пране на пари Евелин Банев – Брендо. Сега той отново е арестуван. Този път по срещу него е повдигнато обвинение за трафик на 10 т кокаин. И предстои неговото екстрадиране за Италия.
