Изминалата сряда (27 юни) се оказа доста тежък ден за министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов. Освен че трябваше да се яви на редовното правителственото заседание, премиерът Бойко Борисов взе, че го пришпори да хукне към Народното събрание да вади горещите картофи по време на обсъжданията след президентското вето на Закона за горите .
Инструкциите на Борисов бяха безапелационни: Изрично още веднъж декларирам, че докато няма 100% съгласие между екоорганизации (не с опозиционните партии – те нямат нищо общо с този процес), този закон не върви. Приемат ветото и не се прави нищо по него, докато не се постигне съгласие, нареди премиерът. И за да няма нещо неразбрано, на изпроводяк повтори: Ама изрично, декларативно, никакъв компромис.
Така Найденов се яви пред народните представители от ГЕРБ с инструктажа на началника. По всяка вероятност за втвърдяването на позицията за приемане на ветото (за разлика от това за Закона за съдебната власт) роля изиграла една малко коментирана, но много показателна за ситуацията около скандалния закон публикация на австрийския вестник Дер Щандарт, озаглавена Българите на бунт срещу олигарсите…
Командата от високото място свърши работа и от сто двадесет и един народни представители, които присъстваха в залата, петима гласуваха за, 38 против и 84 се въздържаха. Така депутатите приеха президентското вето (за гласуваха един депутат от ГЕРБ и четирима независими). Законът вече се върна за ново обсъждане. Кога – ще се види…
Любопитна подробност в тази статистика на гласуване е, че вносителят на голяма част от спорните текстове – народният представител от ГЕРБ Емил Димитров, не присъстваше в пленарната зала. Очевидно той се опита по този начин не само да се отчете към покровителите си от бизнеса, но и да запази малко достойнство, като демонстрира несъгласието си със спирането на закона.
Дискусията преди гласуването беше съсредоточена върху най-оспорвания текст в закона – т. нар. поправка Витоша ски, облекчаваща строителството. Текстът бе в услуга на фирма Витоша ски и предвижаше ски писти, лифтове и влекове да се строят в горския фонд без промяна на предназначението на терените и плащане на съответните такси. Това бе текстът, заради който хиляди граждани излязоха на протести в София, които доведоха до промяната в позицията на премиера и налагането на президентското вето.
Както му е редът, не мина и без полититически речи. Депутатът Петър Курумбашев от Коалиция за България поздрави държавния глава с думите: Искам да му кажа да си отбелязва всеки път, когато получава поздравления от БСП, защото може да са искрени.
Той определи ситуацията така: Това беше и първата битка на новите медии срещу традиционните. Може да се разберете с някой главен редактор, собственик, но няма как да се разберете с хилядите хора в интернет и тепърва предстои да изпитвате тази сила. Налагайки това вето, и президентът Плевнелиев изпита тази сила.
Двадесетгодишният преход, приватизацията, безконтролното застрояване на черноморското крайбрежие, заменките в горския фонд бяха онези тежки, несправедливи капки, които напълниха чашата на народния гняв, заяви колегата му Димчо Михалевски. Той направи предложение да започне работа по създаването на закон за планинските територии, който да бъде готов до есента. Михалевски поиска още парламентът да задължи Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Министерството на икономиката, енергетиката и туризма да организират изследване къде е възможно, на базата на устройственото планиране, да има ски писти. Той уточни, че това трябва да стане с консенсус, като се отчитат интересите на местните хора, на екологичните организации и държавните институции.
Това уточнение явно бе предизвикано от жители от Сапарева баня, които бяха изведени на главен път Е-79 край село Пиперево за контрапротест в подкрепа на промените в Закона за горите. На него заместник-кметът на Сапарева баня Радка Георгиева каза, че ако депутатите не уважат ветото и приемат закона, такъв, какъвто е, това ще доведе до разкриване на нови работни места и повишаване на стандарта на живот в малките населени места. Тя поиска от народните избраници да не попарват надеждата на хората от малките населени места с орязването на възможността те да се развиват.
Отхвърленият закон бе защитен и от председателя на парламентарната Комисия по регионална политика Любен Татарски. Като бивш кмет на Разлог той заяви, че за регламента, облекчаващ строителството на ски курортите, трябва да бъде искано и мнението на общините в планинските райони. Той обаче призна, че срещата с Витоша ски, на която представители на фирмата защитили поправката, е смущаваща – сигурно началото тръгна с известна форма на притискане на срещата в земеделското министерство. Въпреки това Татарски я намира за необходима, за да се стимулират инвестициите в ски курорти, които щели да дадат поминък на местното население в планините.
Татарски беше и начело на хората, които участваха в контрапротеста в защита на закона и отново го обвърза с Пирин и Рила, макар да стана ясно, че той не ги засяга. И двете планини са национални паркове (изключителна държавна собственост) и там действат специалните режими на Закона за защитените територии. От парламентарната трибуна той обяви, че до края на годината правителството щяло да бъде готово с почти митичната национална концепция за устройствено развитие, която да регламентира и развитието на ски туризма в България.
Каква ще е драмата с нея, тепърва ще разберем…
