Най-неудобната реформа в сферата на здравеопазването отново е на дневен ред. Няколко правителства с променлив успех бърникаха в методиката на финансиране на болниците. Сега късмета си е готов да пробва и нетолкова новият управител на Националната здравноосигурителна каса д-р Пламен Цеков, подкрепян активно от здравния министър Десислава Атанасова. През последното десетилетие милиардите на касата първо започнаха да следват пациента. Впоследствие се премина през делегирани, фиксирани, прогнозни и какви ли не бюджети, отпускани въз основа на отчетените от лечебниците клинични пътеки. Министри на здравеопазването (последният бе д-р Стефан Константинов) ни заливаха със светли обещания как здравната ни система ще бъде излекувана с въвеждането на диагностично-свързаните групи, но бързо стана ясно, че още не сме дораснали, или по-скоро сме твърде бедни за тях.
Сега работи някаква
странна система на финансиране
nbsp;
по клинични пътеки, но с въведен от касата лимит, който не е здравословно да се надвишава. Заради нея се стигна до парадоксалната ситуация болниците хем да са задължени да приемат всеки пациент, прекрачил вратите им, хем най-оборотните от тях да се оказват на загуба, защото здравната каса отказва да им плаща за свръхлечение. Очевидно действащата методика облагодетелства едни и буквално погребва други, изправяйки ги на ръба на фалита. Да не говорим, че тя е рай за всеки началник в районна здравна каса, който без скрупули би взел дебел плик под масата, за да издейства повече пари за някоя местна болница.
Затова промяната в начина на харчене на над 1.2 млрд. лв. публични средства е крайно необходима. Въпросът е дали тандемът Цеков-Атанасова е достатъчно подготвен, за да я реализира. Всъщност управляващите в здравната ни система са преценили реално възможностите си и затова предпазливо подготвят един проект, който след обсъждане и корекции от страна на пациентските организации и лекарския съюз евентуално ще влезе в сила от началото на 2013-а. Есенцията на новия финансов модел лесно може да се извлече от последните медийни изяви на д-р Пламен Цеков. Парите трябва да се върнат по стъпките на пациента, здравната каса ще плаща на регионален принцип,
ще пресича корупционните практики
nbsp;
и надписването на лечение със засилен технологичен контрол. Изпълнението на заложените цели вероятно наистина би гарантирало по-справедливото разпределяне на наличните средства и би стимулирало болниците да предлагат по-качествени и съвременни методи на лечение, за да привличат повече пациенти. Въпросът е доколко промените са приложими в редакцията на Цеков и Атанасова и дали те отговарят на спецификите на здравната ни система?
Управителят на НЗОК явно още се опитва да напипа правилната реформаторска посока, но досега нито една от постоянно еволюиращите му идеи не може да бъде приета без резерви. Първоначално Цеков каза, че планирането на болничните бюджети следва да бъде правено по области, като районните каси всеки месец ще планират какви и колко случаи ще бъдат поети от болниците, а пациентите ще избират къде да се лекуват, като парите ги следват. От една страна, подобен подход не е чак толкова нов, защото и в момента лечебниците получават средства от касата спрямо прогнозните бюджети, съставени от регионалните й звена. Така едва ли ще се елиминират възможностите за корупция, тъй като районните каси вместо конкретната сума за болниците биха могли да надписват очаквани диагнози. Освен това почти е невъзможно да се предвиди в кой точно регион ще избухне епидемия от морбили например. Излиза, че по този начин парите ще изпреварват, а няма да следват пациента.
По-късно от касата поясниха, че с въвеждането на новата методика ще се сложи край на прогнозните бюджети за сметка на заложени обеми на дейност по региони, които ще бъдат определени по обективни медицински критерии. Така лечебниците ще избягат от административната регулация и ще зависят от предпочитанията на пациента. На свой ред касата ще изчислява стойностите на медицинските дейности, лекарствата и битовите разходи, за да определи реалната цена на дадена медицинска услуга и колко може да плати за нея. Подобна схема също не гарантира обективност, защото пациентите често преминават от една област в друга. Така ще залага определен бюджет, да речем, за касата в Перник, но половината жители на града ще идват да се лекуват в София и отново ще имаме изкривен модел.
Другият възможен бъг на новата система се нарича свръххоспитализация. Болниците, които не получават достатъчно, за да оцелеят, ще бъдат принудени да надписват дейности или да отчитат
повече постъпили за лекуване
nbsp;
отколкото е реалният им брой. Директорът на Св. Екатерина проф. Генчо Начев уместно изтъкна, че с навлизането на високотехнологични методи на лечение престоят на хората в болниците намалява, но някои от тях по традиция дават на касата стари данни или пращат на легла пациенти без показания за приемане. Цеков смята, че този проблем ще бъде решен с въвеждането на онлайн отчитане. Чрез него експерти на здравната каса би трябвало да следят промяната от първоначална към окончателна диагноза и ако тя върви от по-ниско към по-високоплатена клинична пътека, ще изпращат контролните органи на светкавични проверки. Този наречен от шефа на касата нов вид контрол обаче се приема скептично от специалистите в здравния сектор. Бившият управител на НЗОК д-р Румяна Тодорова каза, че идеята е практически неприложима, тъй като пациентът в 99% от случаите постъпва в болница с ориентировъчна диагноза от джипито си, а лекарите на място за секунди решават всичко, което няма как да бъде проследено от нечий монитор.
За да бъде реализиран подобен проект, първо здравната каса трябва да създаде
мощна и скъпоструваща система
nbsp;
за наблюдение и да назначи и обучи експерти, които ще следят болниците. Досега по различни проекти за централизирани онлайн системи на здравните заведения бяха похарчени милиони, но нито един от тях така и не бе доведен до завършен вид. Ясно е, че преди да се афишира нов финансов модел в здравеопазването ни, е необходимо да сме технологично подготвени да го въведем. Но ние дори не сме близо. Проектът за електронна здравна карта съвсем недалновидно (или под натиска на съсловни интереси) бе замразен в началото на 2012-а. А това щеше да е доста ефективна контролна система, защото пациентите с картата си биха потвърждавали плащания към болница или лекар, които са лесни за проследяване. С нея биха се намалили разходът на публични средства и възможностите за злоупотреби от администрацията и изпълнителите на медицинска помощ. Скъпата инвестиция ще се изплати. Например Австрия е спестила към 200 млн. евро само за първата година след въвеждането на електронни здравни карти.
Електронното здравно досие пък би позволило на гражданите да следят промените в здравословното си състояние и осигурителния си статус. И в момента здравноосигурените българи имат електронни досиета в НЗОК (или поне така твърдят оттам), но достъп до тях имат само хора с електронен подпис, което прави системата напълно неработеща. По проект на стойност 9.7 млн. лв., изпълняван от здравното ведомство, се предвижда да бъде създадена изцяло нова система, но той няма да бъде осъществен преди края на 2013-а. Така че, преди да правят каквито и да било драстични реформи, Министерството на здравеопазването, НЗОК и правителството като цяло трябва да поставят липсващите основи на електронното здравеопазване. А то засега липсва заради технологични проблеми, лобизъм, слаба политическа воля и засегнати интереси.
