И в контрола на хазарта, и в битката срещу престъпността нещата стоят така, както в цялата държава: Ние ги хващаме, те (съдиите) ги пущат. За това свидетелстват от надзорния орган – Държавната комисия по хазарта (ДКХ).
Въпреки че по наши сигнали са заведени не по-малко от 20 дела за нелегален хазарт и размерите му хич не са за пренебрегване, все още няма осъден на ефективно лишаване от свобода нарушител. Делата се точат дълго, въпреки че най-често те са срещу лица, които сме хванали в момента на извършване на престъплението. По-късно делата падат, защото не може да бъде издирен реалният собственик на казиното или сайта. Това каза председателят на Държавната комисия по хазарта Калоян Кръстев специално за БАНКЕРЪ.
Съотношението на дадените на съд черни тотаджии и осъдените е три към едно. Когато заловят нарушител, от комисията го предават на специализираните органи. Той обаче започва да се жалва, че е нещастна жертва, наемник, работещ за хляба си. После някак си се стига до неговия работодател, той се оказва собственик на помещението например. Бил го дал под наем на едни хора, но не се поинтересувал дали лавка ще правят, или казино. Следствието обикновено се точи по две-три години. След това се отива пред районен съд, а пък обжалването е пред административния. Не само окончателно осъдените, но и реално глобените са малко. Кръстев успя да си спомни само за глобата на мобилния оператор Глобул, който заради обявената за хазартна игра Големият кеш беше ощипан с 50 000 лева.
От 1 юли влезе в сила новият Закон за хазарта, припомни шеф-надзорникът. Браншът следва да се прелицензира съобразно новите изисквания. Ще бъдат издадени и
първите лицензи за онлайн хазарт
nbsp;
Кръстев сподели, че вече имало запитвания от интернет хазартни оператори, както и от консултанти в този бизнес от чужбина. Реални искания за лицензи за интернет хазарт обаче все още нямало. Кръстев проучил въпроса, питал свои колеги от други страни и те му казали, че липсата на интерес била нормално явление. Пазарите обикновено чакали да клъвне голям световен оператор, което да даде сигнал, че бизнес средата е добра и след това започва масовото лицензиране на по-дребните играчи. Радостното било обаче, че най-големият в света PokerStars, който има над 60 млн. потребители и събира милиарди от залози, е проявил силен интерес. Такъв интерес имало и от MicroGameing- световния производител на машини за хазартната индустрия.
Суетенето
около лицензите най-вероятно обаче ще продължи. Основната причина за това е липсата на подзаконови актове – седем наредби и главното – очакваните промени в данъчното облагане на хазарта. Всичко трябва да се проясни до 10 октомври по закон, но още няма консенсус за облагането на тази дейност.
Сега бизнесът, закрилян от богинята на късмета Фортуна, у нас плаща 15% данък върху оборота, т.е върху залаганията. Това значи, че ако го превърнем в данък печалба, може да се окаже, че наземните оператори плащат 70-80% данък, което е стъписващо, обясни Кръстев. (Сметката е сложна, но се взема предвид и законовата постановка, че за различните видове игрални машини има точно определен процент на изплатени печалби, отнесени към сумата на залозите, който е много висок. За различните ротативки например между 80 и 90%, а често и над 90 на сто от залозите трябва да се върнат при играчите като печалби за тях.)
Преди около месец финансовият министър поиска сегашното облагане да се запази за казината, но за интернет хазарта да се въведе
8% данък върху залаганията
Това стъписа депутатите от бюджетната комисия, които поискаха единна ставка за двата вида хазарт и предупредиха, че ЕС може да ни санкционира за дискриминация. Авторът на новия Закон за хазарта Дарин Матов твърдо настоява ставката да е една, независимо дали данъчната основата ще бъде оборота, или печалбата – разликата между обема на залаганията и изплатените печалби. По изричното настояване на Калоян Кръстев да отбележим, че мнението му е лично и не отразява становището на ДКХ, която ръководи, топнадзорникът каза, че е поддръжник на единната ставка. Ако ще е данък печалба, той да е 20-25%, а ако ще е върху залаганията, било нормално да е в диапазона 5-7 процента.
Въпреки съществуващите все още неясноти, особено свързаните с данъчното облагане, Кръстев смята, че е нормално до края на годината от лицензионни такси и данъци да се вкарат в хазната не по-малко от 50-60 млн. лева. Тези приходи биха генерирали 20-25 новолицензирани интернет оператори. За следващите години сумата на приходите от интернет хазарт можело да скочи до 100 млн. лева.
Досега, според Кръстев, българските граждани залагаха стотици хиляди, дори милиони левове в хазартни интернет сайтове, но в хазната не влиза нищо, защото тези сайтове не са лицензирани и не плащат никакви държавни такси и данъци.
nbsp;
nbsp;
Блиц
Председателят на Държавната комисия по хазарта Калоян Кръстев:
Нарушителите пак ще минават в белия хазарт, но по-трудно
Г-н Кръстев, какви приходи в държавния бюджет идват от хазарта?
– През миналата година фирмите от хазартния сектор са платили около 121 млн. лв. данъци и 5 млн. лв. за лицензионни такси. Проста сметка показва, че с тези около 126 млн. лв. хазартът бие внесени приходи в хазната банковия и застрахователния сектор, взети заедно. За миналата година банките са платили 78 млн. лв. данъци, а застрахователният сектор – 27 млн. лв., което общо прави около 105 млн. лева.
– Колко хора храни този, смятан за необходимо зло, сектор?
– Към момента има над 25 000 работни места в хазартната индустрия, заедно с тотото.
– В Закона е предвидено да има черен списък на фирмите от нелегалния хазарт, ще има ли последно и бял списък?
– Да, ще поддържаме белия списък, на редовните, лицензираните хазартаджии.
– Може ли фирма от черния списък да избелее сред официално лицензираните?
– Може, но това е въпрос на внимателно проучване на документите й за лиценз, както и досиетата на нейните управители и собственици.
– Кога ще дадете първите нови лицензи?
– Фирмите вече могат да подават документите си за лиценз. По закон времето за разглеждането им и един месец след предаването на пълния комплект документи. Ако има нужда от някаква по-задълбочена проверка, можем да удължим срока за произнасянето си с още един месец. Мисля, че е напълно вероятно първите лицензи по навия Закон за хазарта да издадем в началото на септември.
nbsp;
Мнение от форумите
Печалбата на една от най-известните букмейкърски къщи, които за момента все още оперират в България, е средно 2-3% от оборота, което ще рече, че нашата мила родина иска да вземе повече, отколкото хората печелят. Един нормален закон би бил приложим, в случай че изискванията към букмейкърите са да плащат процент не от оборота, а от печалбата, което е напълно реално и допустимо. С тези си условия законът ще накара букмейкърите или да спрат да оперират в България, или ще направи хората, които ги използват, престъпници.
Първият букмейкър, който каза, че ще се съобрази с тези изисквания на закона, е efbet, което е името на Еврофутбол в интернет. Нека направим един паралел между коефициентите на Еврофутбол и един произволен букмейкър като bet365. Мачът е от Лига Европа Шалке – Атлетико Билбао. Bet365: 1.95 3.5 3.8 – печалба за букмейкъра 5%, Еврофутбол: 1.85 2.80 3.00 – печалба за букмейкъра 19 процента. Това е средно печалбата на двамата букмейкъра от всеки мач, което ще рече, че Еврофутбол може да си позвали да плаща данъка от 15% на оборота, понеже при всеки залог на мач е на печалба от минимум 19%, което ще рече, че чистата печалба след това ще е 4% за тях, което е доста добре. Какво остава за bet365? Печалбата им от всеки мач е между 4-5%, което ще рече, че за да си плащат данъците при този закон трябва да работят на загуба в България от поне 10 процента!
При тези условия коя букмейкърска къща би останала да оперира в България? Ясно е – само един букмейкър ще остане и ще се превърне в монополист на пазара, което е и целта на новия закон. При тези условия печалбата му ще се увеличи многократно, понеже хората, които участват в спортни залагания или играят покер, няма да имат друга алтернатива.
Нещо друго – което е много важно. Един добър покер играч си докарва поне по 2-3 хил. лв. доход на месец от покер и къде харчи тези пари, драги ми управляващи? Откъде идват тези пари ? Идват от чужбина и се наливат в нашата икономика.
