Сваляне на лихвите по депозитите и запазване на сегашните нива на лихвите по кредитите. Това могат да очакват банковите клиенти през следващите шест месеца. И тази прогноза е умерено оптимистична. На такива изводи навяват последните данни за май на паричната статистика, която БНБ публикува.
Първият факт който се набива на очи, е значителният размер на лошите кредити – 9.9 млрд. лв., в края на май 2012-а. Именно той даде основание на медиите да тръбят, че до края на годината проблемните и необслужваните задължения на гражданите и фирмите към банките ще достигнат 10 млрд. лева. И единадесет милиарда могат да достигнат, ако лошите кредити продължат да растат с по 900 млн. лв. на полугодие. Но не това е най-важното. В крайна сметка какъвто и да е размерът на лошите и преструктурирани заеми, докато чистите приходи на банковия сектор покриват разходите за провизии, място за притеснения няма.
Ако погледнете общата картина в кредитирането, ще видите, че
при заемите за населението цари мъртва тишина
nbsp;
Независимо от постоянните реклами и промоции на един или друг вид ипотечен и потребителски кредит годишният ръст на този вид финансови продукти е равен на нула. Дори при потребителските заеми, които в края на май 20112-а са 7.46 млрд. лв., има спад (на годишна база) от 90 млн. лева. Той частично се компенсира от символичния ръст от 30 млн. лв. при ипотечните заеми, за чиито промоции банките харчат много пари. Ефектът от рекламните кампании, посветени на ипотечните заеми, все още е нищожен, но за сметка на това увеличаването на просрочията е видимо – повече от 280 млн. за една година. Докато при потребителските заеми просрочията са много по-малки – около 60 млн. лева.
Тези числа илюстрират следните няколко тенденции. Доходите на все повече хора намаляват, а сигурността им – най-вече за работните места, се стопява. Затова населението предпочита да спестява, вместо да взема заеми.
Поне от година банкерите алармирал, че платежоспособните клиенти на банките намаляват. Кой трябва да помисли за това. И не е ли работа на правителството да създава подходящата бизнес среда в една държава, вместо да слага като първи приоритет бонусите на чиновниците и връзването на бюджета.
Прави впечатление също, че все повече хора, получили заеми за покупка на жилище преди три-четири години, изпитват затруднения при погасяването им. Все констатации, които едва ли ще изненадат някого. Защото българинът по-добре се ориентира по джоба си, отколкото от официалната статистика.
Засега
кредитният пазар е обхванат от безнадеждност
която буквално го смазва. Обяснението защо се случва това може да се проследи при фирмените заеми.
Там нещата наистина са много динамични, но за съжаление добри новини няма. Данните ясно потвърждават, че оплакванията как банките не отпускат заеми на бизнеса са лишени от каквото и да е основание. Годишен ръст от 1.9 млрд. лв. на кредитите за търговските дружества е добро постижение в условията на криза. Проблемът е, че този ръст се дължи на предимно бизнес активността през втората половина на 2011-а и по-малко на тази през 2012-а – само 400 млн. лева. С други думи, ръстът на бизнес заемите през 20112-а ще е много по-малък от този през 2011-а.
За сметка на това обаче се запазва темпът, с който се повишават лошите и преструктурирани заеми на фирмите. Само за пет месеца те са нараснали с 560 млн. лв. и в край на май са 6.38 млрд. лева. Оказва се, че излизащите в просрочие заеми са повече от новоотпуснатите. Което е сигурен индикатор за това, че бизнесът затъва все по-дълбоко в блатото на неплатежоспособността.
Фирмите, които продължават да са печеливши, намаляват като брой и според банкери много трудно се решават да правят нови инвестиции. По тази причина търсенето на средносрочни и дългосрочни фирмени кредити е силно ограничено. При сегашната конюнктура добрите компании се интересуват предимно от оборотни заеми и т.нар. мостови финансирания – кредити, които вземат за да покрият първоначалните разходи по дадена сделка, преди клиентът да започне да плаща за доставената стока и услуга. Но всичко спира дотук. Заемите за покупка и инсталиране на машини и съоръжения за производство на нови продукти или за разширяване на вече съществуващите видове стоки са по-скоро изключения.
Банките също имат вина
nbsp;
Може би заради горчивия си опит с нередовни длъжници те усложниха докрай процедурите по разглеждането и разрешаването на заемите. Допреди две години платежоспособна компания, която има кредитна история в дадена банка, можеше да разчита, че ще получи искания заем в рамките на два-три месеца. Все повече компании обаче се оплакват, че разглеждането на исканията им се протака и може да продължи и половин година с неясен изход. При това говорим за фирми, които кандидатстват за заеми, като предлагат не само ипотеки, но и залози на бъдещи вземания, на депозити и сметки в банката кредитор.
Затегнатият контрол по оценка на риска затлачва всички тези процедури, а много често те се усложняват и заради некомпетентност или недоглеждане на някой служител в дългата административна верига… от съвети и комитети, които оценяват искането за заем.
Стигнало се е дотам, че в някои банки дори една неяснота в документите на кандидатстващата компания е достатъчна искането й за заем да бъде отхвърлено. Банкови мениджъри вече коментират, че
страхът от грешки
nbsp;
сред кредитните инспектори и специалистите по оценка на риска е толкова голям, че те се презастраховат, като предпочитат да не отпускат заема при наличието на най-малкото съмнение. Подобно поведение на пръв поглед изглежда похвално, но всъщност нанася щети не само на бизнеса, но и на самите банки, като ги лишава от приходи и по този начин влияе негативно на финансовия им резултат. Точно поради тази причина служителите в кредитните институции са се ориентирали към т.нар. продажби на дребно. Те яростно преследват граждани, които са доказали своята коректност и платежоспособност, като буквално им пробутват новите си кредитни карти.
Все по-често се случва хората да получат позвъняване от служител на банка, на която никога през живота си не са били клиент, който настоятелно им предлага услугите на своята кредитна институция. По какъв начин служителят се е добрал до базата с лични данни на хора, които не са му клиенти е друга тема, както и дали това е законно. Впрочем Комисията по защита на личните данни заслужава да направи секторна проверка по въпроса.
Неприятното е, че дори подобно агресивно пазарно поведение не помага на кредитните институции да увеличат броя и обема на кредитите – най-вече на тези за населението. И след като източниците на приходи не се увеличават, въобще не може и да се мисли за някакво трайно намаляване на лихвените нива по отпусканите заемите. Според банкери и без това маржовете между лихвите по кредитите и тези по-депозитите вече са много малки и при сегашната ситуация на пазара единственото, което може да се очаква, е да продължи бавното намаляване на лихвите по депозитите.
nbsp;
nbsp;
