Колкото по-несигурно става финансовото състояние на страните от еврозоната, толкова повече расте нежеланието на Германия да развърже кесията, както повелява поговорката приятел в нужда се познава. Очевидно Берлин, като възраждаща се икономическа сила, е възприел американската максима: Който плаща, той поръчва музиката. Дразнещ е само натискът, който все повече започва да прилича на изнудване в името на защитата на германските данъкоплатци. Поне така изглежда отстрани.
След Гърция, която определено имаше нужда от затягане на дисциплината, дойде ред на Исландия и Португалия, които бяха подложени на строга диета от международните кредитори. Сега подобно меню се подготвя за Испания и Кипър, които в началото на седмицата официално се обърнаха към партньорите си от еврорегиона за парична помощ в подкрепа на банковите си системи.
С официално писмо до премиера на Люксембург Жан-Клод Юнкер, който е председател на групата на финансовите министри от общността,
Мадрид поиска 100 млрд. евро
на 25 юни. Детайлите на финансовата помощ – размер, потенциално закриване на отделни банки и преработване на испанската система за надзор – ще бъдат определени на срещата на финансовите министри от еврозоната на 9 юли.
Правителството на премиера Мариано Рахой публикува на 21 юни резултатите от поръчаните стрес тестове, които трябваше да оценят реалните нужди на националния банков сектор. Според независимата финансова компания Оливър Уаймън в испанските банки ще трябва да се инжектират между 51 и 62 млрд. евро, ако БВП на страната се свие с 6.5% през следващите три години, а жилищните цени се понижават с 60% спрямо върховите си стойности. Експертите на Роланд Бергер стратеджи кансълтантс пък са преценили, че банковата система на Испания ще има нужда от 51.8 млрд. евро при споменатите вече условия.
Финансови анализатори посочват обаче, че на Мадрид може да са нужни дори повече от 100 млрд. евро, като се имат предвид огромната задлъжнялост на регионалните власти и силната обвързаност на държавата с банковия сектор, който на практика купува националните дългови книжа. Въпросът е
кой ще е първи по ред кредитор при фалит
на държавата.
Германия, подкрепяна от Финландия и Холандия, настоява официалните заеми за Испания за 100 млрд. евро да бъдат погасени първи в случай на фалит, което поставя собствениците на държавни облигации в неравностойно положение. Именно заплахата от подчинения им статус е една от причините цените на испанските дългови книжа да паднат рязко след направеното на 9 юни предложение за финансова помощ към Мадрид.
Парите за пакета от заеми ще дойдат от един от двата фонда на еврозоната – временния Европейския фонд за финансова стабилност (EFSF) и постоянния спасителен фонд – Европейския стабилизационен механизъм(ESM). Финансовите лидери на общността посочиха още миналата седмица ESM като основен източник на испанската помощ и се договориха да започнат с EFSF само ако Европейският стабилизационен механизъм не е готов да заработи през юли. Той (EFSF) обаче е по-добрият източник за собствениците на облигации, защото този фонд не поставя частните инвеститори в подчинено положение в скалата на кредиторите.
От правителствена гледна точка обаче EFSF не е изгоден. Той функционира на базата на система от гаранции, които се добавят към предоставения дълг от всяка отделна страна донор. Докато ESM, който трябва да заработи на 9 юли, е структуриран като инвестиционен фонд и националните вноски в капитала му не се включват в националните дългове. Той обаче е замислен с преференциален кредитен статут спрямо останалите инвеститори. Това логично ги отблъсква да купуват книжата на закъсалите държави, защото може да не останат пари за обезщетяването им в случай на държавен фалит.
За да направят бъдещите спасителни акции по-привлекателни за инвестиционната общност, европейските лидери смекчиха в края на миналата година изискванията за задължително старшинство при обслужване на заемите от ESM, като дадоха право на всяка страна кредитор да се откаже от него.
В случая с Испания например
официалните кредитори могат да заобиколят
изискването, като отпуснат заеми с по-дълги срокове за погасяване от испанските държавни облигации, коментира на 25 юни заместник-министърът на икономиката на Испания Фернандо Хименес Латоре. Колкото са по-големи срочността и гратисният период и колкото са по-ниски лихвите, толкова по-нисък ще е рискът, каза Латоре.
Мадрид тепърва ще трябва да извърши анализ на бизнеса на местните банки и да им даде време да потърсят финансиране от пазара. Така че първият транш от европейската помощ няма да е необходим преди края на годината. А дотогава ESM ще работи и преференциалният статус на заемите му ще бъде просто една допълнителна възможност за Испания.
И докато вървят поредните препирни, Муудис инвестърс сървис понижи рейтинга на 28 испански банки. Това стана на 25 юни, след като на 13 юни оряза с три степени – до Ваа3 – рейтинга на Испания. Единият мотив на рейтинговата компания са намалелите възможности на страната да обслужва задълженията си. Вторият – очакванията, че задлъжнялостта на сектора на недвижими имоти към банките може да предизвика по-големи загуби, които биха увеличили вероятността тези институции да поискат външна подкрепа.
Двете водещи испански банкови групи – Банко Сантандер и Банко Билбао Биская Аргентария, също бяха преоценени, но по-щадящо. Дългосрочният кредитен рейтинг на Сантандер слезе от А3 на Ваа2 – с една степен над държавната оценка, заради географската диверсификация на групата и управляемото равнище на испанския държавен дълг в банковия портфейл. Банко Билбао пък е оценена с Ваа3.
Делът на лошите кредити спрямо отпуснатите заеми от испанските банки е скочил до 8.72% през април и е най-висок от 1994-а насам срещу по-малко от 1% през 2007-а, по данни на Банко де Еспанья. Кредиторите имат проблемни активи за 184 млрд. евро в сектора на недвижимите имоти след колапса му през 2008-а.
Европейската комисия одобри на 27 юни
пакета от държавни помощи за изпадналата в неплатежоспособност Банкиа.
В официално изявление на Брюксел се казва, че одобрението е временно и трансформирането на съществуващите преференциални акции на държавата за 4.465 млрд. евро в банков капитал, както и предоставените гаранции за ликвидност в общ размер на 19 млрд. евро в полза на група BFA и поделението й Банкиа са по законите на Европейския съюз.
Испания се задължава да представи план за преструктуриране на компаниите в срок от шест месеца.
Както нееднократно писа БАНКЕРЪ, Банкиа ревизира финансовите си резултати за 2011-а и от прогнозирана чиста печалба от 309 млн. евро излезе на загуба от почти 3 млрд. евро. Тогава тя поиска да бъде спасена с държавни пари.
