Броени дни след като бе постигнато принудителното съгласие за спасителните финансови акции на територията на еврозоната, крехкото европейското единодушие се пропука. Финландия подчерта в началото на седмицата решимостта си да получи залог в замяна на своя дял от заемите за испанските банки. Нещо повече, Хелзинки и Амстердам заплашиха
да блокират употребата на средства
от спасителните европейски фондове за държави като Испания и Италия. Дания пък не желае да подкрепи създаването на общ европейски банков надзорник и предупреди, че подобен модел ще лиши националните регулатори от инструменти за предотвратяване на прекаленото раздуване на оценките на активи на локалните пазари.
БАНКЕРЪ информира в миналия си брой какви решения взеха европейските лидери на срещата си в Брюксел на 28 и 29 юни. Те се съгласиха средствата от антикризисните европейски фондове (EFSF)и (ESM)да се използват ефективно за намаление на цената на обслужване на държавните облигации на страни от еврозоната (засега на Испания и Италия). За целта строгите правила за отпускане на финансова помощ, придружени с мерки за сурови лишения и контрол, ще се смекчат. Връзката между държавните и банковите дългове ще бъде разкъсана чрез директна рекапитализация на кредиторите. Ще се създаде и единен европейски банков надзор под шапката на Европейската централна банка. Ще бъде премахнато старшинството на кредиторите на спасителните фондове на еврорегиона , спрямо частните инвеститори в държавни дългови книжа. За да се спре разширяването на кризата на държавния дълг в еврорегиона бяха очертани и стъпки за стимулиране на растежа в условията на охлаждане на световното стопанство. Това ще стане с цената на 120 млрд. евро за подпомагане на младежката заетост, за инфраструктура и насърчаване на дребния бизнес и за увеличение на капитала на Европейската инвестиционна банка.
Професорът по икономика от Харвард Кенет Рогоф коментира в интервю за телевизия Блумбърг на 3 юли, че след съвещанието си в края на миналата седмица европейските лидери са си купили малко време за отсрочване на разпада на еврозоната и стабилизацията на общността е доста далече. Рогоф допълва, че Атина продължава да се бори за постигане на планираните финансови параметри и все още не е премахната опасността от фалит на Гърция.
Противници на директните покупки
на облигации от ESM на вторичния пазар остават Финландия и Холандия – две от едва четирите държави от еврозоната с върхов инвестиционен кредитен рейтинг ААА (бел. ред. – другите са Германия и Люксембург). Хелзинки предупреди, че подобна възможност трябва да се приеме с единодушие от страните членки на еврорегиона. А такова няма, защото и Финландия и Холандия отхвърлят модела, заяви на 2 юли пред парлментарната Комисия по европейските въпроси финландският премиер Ирки Катайнен. Холандският му колега Марк Рюте пък коментира, че не е фен на подобни покупки, защото те няма да решат проблемите с цените на обслужване на държавните задължения на задлъжнелите икономики. Юристи обаче напомнят, че в правната уредба на ESM е включена процедура на гласуване при извънредни обстоятелства, която изисква квалифицирано мнозинство от 85% за одобрение на акт, в случай че Европейската комисия и Европейската централна банка констатират заплаха за икономическата и финансова стабилност на еврозоната.
В интерес на истината германският канцлер Ангела Меркел отстъпи със свито сърце под натиска на оста Рим-Мадрид, подкрепени и от Париж, закъсалите банкови системи на задлъжнелите държави да се финансират директно от Европейския фонд за финансова стабилност (EFSF) и от Европейския стабилизационен механизъм (ESM), за да не се увеличават държавните дългове. Така че нищо чудно и този път ключът към решаването на спора да се окаже Берлин.
За да бъде въведен
Европейският стабилизационен механизъм
трябва да бъдат ратифицирани 90% от капиталовата му база до 9 юли. Досега фондът е одобрен от Португалия, Франция, Гърция, Словения, Финландия, Словакия, Германия, Холандия и Австрия. Германският парламент подкрепи спасителния механизъм с голямо мнозинство в късните вечерни часове на 29 юни, след като канцлерът Меркел се върна от съвещанието в Брюксел. Което не означава, че въпросът е приключил, тъй като по конституция за законността на ESM трябва да се произнесе и германският Конституционен съд. Според последните съобщения това се очаква да стане на 10 юли – един ден след крайния срок.
Австрийските законодатели подкрепиха ESM на 4 юли, което стана с благословията на членовете на Зелената партия, защото управляващата коалиция няма парламентарно мнозинство от две трети.
Холандският финансов министър Ян Кеес де Ягер обеща на 3 юли и двете камари на местния парламент да представят мненията си за плановете за банкова рекапитализация в еврозоната, които включват директни финансови инжекции в кредиторите от ESM. В реч пред Горната законодателна камара, която същия ден ратифицира създаването на постоянния антикризисен фонд, Де Ягер каза, че не е ясно дали при новите обстоятелства няма да се изисква ново гласуване, и пое ангажимент да информира парламента преди всяка банкова рекапитализация случай по случай. Холандия е петият по големина донор в ESM с 5.72% дял от финансовия ангажимент (около 40 млрд. евро).
Италия засега бави топката с мотив, че 9 юли е референтна дата. Все пак одобрението на италианския парламент е изключително необходимо, защото страната има 17% от капитала на ESM.
Мадрид е оптимист
че испанските банки ще получат до седмици спасителни финансови инжекции.
Такива са уверенията на испанския министър на икономиката Луис де Гиндос, споделени по време на работната закуска на бизнес лидери и медии на 3 юли. Той подчерта, че условията по заемите, включително и размерът и лихвените проценти, които все още се договарят, ще бъдат обявени на 9 юли на срещата на финансовите министри от еврозоната. Испанското правителство ще усвоява средствата и ще ги направлява към банките постепенно, а не като цяла сума. Всеки кредитор ще получи различни условия в зависимост от финансовото си състояние. Първоначално парите ще дойдат от ESM и ще бъдат третирани като правителствен дълг. А след създаването на единен банков надзорник, както бе договорено на срещата на върха в края на юни, финансирането ще отива директно за рекапитализация на банките.
Нищо чудно последното условие да умилостиви коравосърдечните северни нации и те да оттеглят възраженията си срещу смекчената правна уредба на постоянния спасителен механизъм.
