Европейският съюз наруши през седмицата традициите си и предупреди румънското правителство да спазва законите и да не подкопава авторитета на Конституционния съд. Това се случи най-напред поради факта, че новият румънски премиер Виктор Понта пренебрегна решението на Върховния съд в Букурещ, че не може да участва в Европейския съвет, и беше в Брюксел на 28 и 29 юни. Нещо повече, на 4 юли 39-годишният социалдемократ издаде скандален указ, одобрен и от парламента, с който постанови, че занапред препоръките на конституционните магистрати няма да са задължителни за решенията на народните представители. Освен това той смени председателите на Камарата на представителите и Сената. Съдбата им последваха омбудсманът, както и съдиите от Конституционния съд.
По този повод еврокомисарят по правните въпроси Вивиан Рединг заяви, че е сериозно загрижена от нарушаването на независимостта на съда. Председателят на Европейската комисия Жозе Барозу пък привика на среща Понта. На нея бяха дискутирани ограничаването на ефективността на независимия Конституционен съд, както и последвалото отстраняване от власт на законния президент и политически противник на Понта – Траян Бъсеску. Лидерът на Алианса на либералите и демократите за Европа Гай Верхофщад, изпрати писмо до Рединг, в което се казва, че ще бъде благодарен за нейната оценка за ситуацията в Румъния. Особено след като румънското правителство ни информира, че действа в съответствие със съществуващото законодателство и с неговите европейски ангажименти.А председателят на групата на социалдемократите в Европарламента Ханес Свобода сподели, че трябва внимателно да се наблюдава ситуацията в Румъния… и че най-важният въпрос е дали са били нарушени закони и ценности на Евросъюза. Интересното е, че Свобода досега подкрепяше румънския кабинет, начело с Понта.
В края на миналата седмица румънският парламент гласува и за импийчмънт на президента Бъсеску, с което допълнително смути Европейската комисия. Решението беше прието с голямо мнозинство на 6 юли като 258 от 432 депутати гласуваха за отстраняване на държавния глава от власт. Процедурата по импийчмънта беше подкрепена от Социаллибералния съюз, социалдемократите, Националната либерална партия и Консервативната партия. Обвиненията срещу Бъсеску бяха най-вече за нарушаване на основния закон на страната и за налагане на рестриктивни мерки, довели до обедняване на населението. Според румънската конституция решението трябва да бъде поставено на референдум, който ще се проведе на 29 юли. Самият Бъсеску обяви, че ако народният вот потвърди отстраняването му, той ще се оттегли от активната политика. В началото на седмицата основно промененият Конституционен съд на северната ни съседка назначи за временен държавен глава лидера на Национално-либералната партия и председател на Сената Крин Антонеску, който е и водач на управляващата лявоцентристка коалиция. Но съдът все пак обяви за неконституционен закона, който ограничава правомощията му за контрол над решенията на парламента.
Последните събития в Румъния очаквано предизвикаха голям отзвук в европейските институции. Сигурно е, че пренебрегването от Понта на ролята на конституционните магистрати ще се отрази в предстоящия доклад на Европейската комисия. Той трябва да отчете напредъка в правните реформи и антикорупционните мерки на държавата. Докладът се подготвя ежегодно от 2007-а и в края на юли се очаква да обобщи развитието по тези въпроси от пет години насам. Според комисията случващото се през последната седмица може да изложи на риск прогреса, постигнат през последните години. Говорителят на бундесканцлера Меркел подчерта, че независимостта на съда не може да бъде поставяна под въпрос. Същевременно група евродепутати от Европейската народна партия не отхвърли и възможността правата на Румъния за гласуване в Европейския съюз да бъдат прекратени. Според чл.7 на договора за ЕС това може да се случи, ако държава членка сериозно и продължително нарушава ценностите на Евросъюза.А тези ценности са свобода, демокрация и спазване на човешките права.
nbsp;
