Изглежда фасулска работа да подпишеш един колективен трудов договор, особено ако цял месец си преговарял, за да постигнеш споразумение. Сядат на масата работодатели, синдикати и ресорен министър, удрят по един параф и готово – от утре лекари и медицински сестри осъмват с между 10 и 20% по-високи възнаграждения. Само че хепиендът би настъпил, ако здравната ни система имаше адекватно финансиране, управление и структура. А това не е така, което за пореден път бе доказано с бламирания от т. нар. работодатели контракт.
Театърът на абсурда бе изигран в няколко трагикомични действия. В първото здравният министър Десислава Атанасова, която тръпнеше в очакване да обере лаврите, разбра 15 минути преди подписването на договора, че
другите две страни имали противоречие
по условията. Оказа се, че въпросното неразбирателство всъщност е неразрешим проблем. От Асоциацията на работодателите в здравния сектор поискаха гаранции за финансовата стабилност на лечебните заведения като търговски дружества. С други думи, директорите на университетски и областни болници попитаха министър Атанасова: С какви пари да увеличим заплатите? От което пък се налага изводът, че здравното министерство самосиндикално е решило да повишава доходи, без да се допита до финансовия министър Симеон Дянков дали в бюджета има средства за това. В аналогични ситуации отговорът на Дянков винаги е бил един и същ: Пари няма!
После се разбра, че и смисъл от подобен договор няма. Представителят на болничните мениджъри д-р Димитър Димитров обясни, че след последния подписан такъв през 2008-а началните работни заплати за различните категории здравни работници
не са мръднали и с левче
нагоре. По-високи месечни възнаграждения така или иначе можели да си позволят само лечебници с добри финансови резултати. Няма да сложа подписа си на нещо, което може да не бъде изпълнено, каза Димитров и изсипа куп искания от името на директорите. Сред тях попаднаха отпадане на делегираните бюджети и субсидиите в здравеопазването, унифицирани заплати за еднакви длъжности в отделните болници и официални договори между мениджърите, здравната каса и Министерството на здравеопазването. Тоест управителите де факто изискаха нов финансов модел на системата, какъвто това правителство до края на мандата си няма как да им даде.
Тогава на сцената излезе сам вицепремиерът Дянков, за да покаже кой реално кара влака на здравеопазването. Той предложи нов артикул постна пица, в която плънката не се увеличава, а част от гарнитурата само се премества от единия край в другия. Финансовият министър стигна до прозрението, че моделът на заплащане на лекарите и медицинския персонал може да бъде уеднаквен с този в държавната администрация по схемата 70% основна заплата и 30% гъвкаво стимулиране, валидна за чиновниците от 1 август. В качеството си на ревизор на Пирогов Дянков установил, че основната лекарска заплата е между 850 и 900 лв., но медиците реално получавали два-три пъти повече заедно с допълнителното стимулиране. Полезно е да вдигнем заплатите с 20% и да намалим добавките заради прозрачността в сектора, отбеляза вицепремиерът. От свободните му съчинения по темата останахме с впечатлението, че в болниците действат тайни черни каси, от които на края на всяка година десетки хиляди необлагаеми лева потичат към лекарските джобове.
Дянков обаче
не бе прочел домашното си
и се изказа твърде неподготвен. Просто е невъзможно възнагражденията на лекари и сестри да се формират като тези на държавната администрация. Медицинският персонал получава по-голямата част от заработеното под формата на заплащане по клинични пътеки. Което е облагаемо с данъци, така че за никаква непрозрачност не може да става и дума. Доходите на медиците зависят от обема на работата им и тази на съответната клиника, от това дали са извършили прости или сложни интервенции, как са платени пътеките… В една и съща болница в едно отделение лекарските заплати са 5000 лв., а в друго – 500 лева. Няма как да се постигне дори привидно уеднаквяване. Не може да бъде постигнат някакъв утопичен смесен модел, в който законите на държавната администрация действат заедно с пазарното определяне на заплатите като част от изработеното. И Симеон Дянков вероятно бърка прозрачността с неразбирането на модела. Но затова си има съветници, не е необходимо да се излагаш публично. А от преструктурирането на фишовете за заплати няма да спечели никой. Само ще се отвори допълнителна работа за счетоводствата на болниците.
Ако една болница увеличи основните заплати, другите ще я последват, защото те се гледат един друг какво правят, изтъкна вицето Дянков. Дали пък не е дошло време и членовете на Министерския съвет да започнат да се гледат един друг, че съвсем станаха за смях.
