Черната дупка на държавното обществено осигуряване става все по-дълбока и вече поглъща над 2.2 млрд. лв. бюджетни средства. В края на 2011-а дефицитът в сметките на Националния осигурителен институт (НОИ) бе достигнал 1.7 млрд. лв. и това изглеждаше колосална сума. Управляващите се чудеха откъде да намерят пари, за да запушат огромната пробойна в системата, но някак се справиха. Междувременно, предвкусвайки горчивия хап, те нарочиха за главен виновник бившия шеф на НОИ Христина Митрева, която бе принудена да подаде оставка заради грешно планирани приходи от осигуровки в размер на 300 млн. лева. Митрева бе заменена от Бисер Петков, а финансовият министър Симеон Дянков осъществи т. нар. пенсионна реформа, с която трябваше да се отхвърли част от огромната осигурителна тежест от плещите на държавата. Правителството бе заложило като резултат от увеличените пенсионна възраст, стаж и тежест за прослужено време балансът в сметките на осигурителния институт да се подобри с 6 млрд. лв. до 2020 година. Както е тръгнало обаче, далеч по-вероятно е дефицитът да достигне до тази космическа цифра.
Данните от консолидирания бюджет на социалното осигуряване за първите шест месеца показват, че 1.85-те млрд. приходи буквално
са пометени от 4.17 млрд. лв. разходи
в системата. Във въпросния отчет на Националния осигурителен институт има доста смущаващи и противоречащи на здравата финансова логика факти. Така например няма разумно обяснение защо по отношение на постъпленията е отчетено неизпълнение от 24.3 млн. лв. спрямо плана за юни 2012-а? Това би било в реда на нещата, ако ставаше въпрос за лоша събираемост. Но според документа съвсем не е така. От Националната агенция за приходите се хвалят, че са прибрали със 74.8 млн. лв. (5%) повече пари от осигурителни вноски за въпросното шестмесечие в сравнение със същия период на 2011-а. А накрая излиза, че постъпилата сума е с 34.8 млн. лв. по-малка от миналогодишната. Този финансов феномен обаче бледнее пред последвалата констатация. Постъпленията внезапно се оказват със 117 млн. лв. по-високи заради допълнителни приходи от професионалните пенсионни фондове и осигурителни вноски. Просто няма такава абсурдна математика и някой явно трябва да се върне в първи клас…
За сметка на това от разходната част на осигурителния бюджет можем да научим много за вече доказано действащия антисоциален ефект от пенсионната реформа. Защото друг резултат май няма. От осигурителния институт твърдят, че са спестили 48.5 млн лв. спрямо плана за плащания до юни. Само че, как и защо е станало това? На първо място, за пенсии са изплатени 3.62 млрд. лв., което според отчета значи икономия от 33.4 млн. лева. Пенсионерите към юни са 2.21 млн. души или с над 8500 по-малко в сравнение с миналата година, а пенсиите са намалели с 4300. Дотук всичко изглежда на мястото си. Но парадокси не липсват, след като се оказва, че разходът към 30 юни е със 78. млн. лв. (или с 2,2 на сто) по-висок от същия период на 2011-а. В документа се отбелязва, че средното повишение на една пенсия е с около 6 лева. Тоест, едни около
90 млн. лв. или не са стигнали
до портмонетата на пенсионерите, или не са калкулирани.
Държавата е дала около 191 млн. лв. обезщетения за майчинство, като оттук си е спестила към 11 млн. лв. спрямо заложените. Изплатените средства са с около 11% по-малко от миналата година при все че раждаемостта едва ли е намаляла толкова драстично за 12 месеца. По-скоро това е резултат от увеличението на периода, за който се изчисляват обещетенията. За калкулация на високоплатеното майчинство, което продължава 410 дни и на жените се плащат 90% от работната заплата, вече се взима доходът за последните 24, вместо 18 месеца. И резултатът е постигнат – примката около вратовете на майките се е затегнала още по-здраво и те се оказват главните потърпевши от социалната политика на кабинета. Само така може да се обясни обстоятелството, че средното обезщетение на жените за бременност и раждане вече е 342.21 лв., или с 2.4% по-ниско в сравнение на 2011-а.
Необходимо е да се отбележи, че кабинетът увеличи и периода за изчисление на болнични от 12 на 18 месеца. Официалният мотив бе да се ограничат организираните злоупотреби за източване на държавното осигуряване от реални и фиктивни фирми, които обявяват нереален брой болни и бременни служители. Но
на практика го отнесоха само майките
nbsp;
с деца. При разходите за болнични, където е възможно да се правят подобни машинации, всъщност няма никакво подобрение. Дори напротив, изплатени са над 144 млн. лв. за шестмесечието, което е с над 15 млн. лева преразход, а болничните листове са се увеличили с повече от 2 на сто.
Изглежда, че се бърка все по-дълбоко и в празните джобове на безработните. До юни от обезщетения са икономисани 13.3 млн. лева. Това изглежда парадоксално, при положение, че официалната безработица надхвърли 11%, а миналата година се въртеше около 10-процентната граница. Националният осигурителен институт не казва, колко пари е платил на останалите без доход през първото шестмесечие на 2011-а., но посочва, че броят им е увеличен с почти 13 хил. души за 12-те месеца. Как тогава е постигнат този блестящ финансов резултат, си остава пълна мистерия.
