Иван Йорданов Костов е роден на 23 декември 1949-а в София. През 1974 г. завършва политическа икономия във ВИИ Карл Маркс, където остава да работи като асистент. Седем години по-късно придобива степен по Математическо моделиране на икономическите процеси от Софийския университет. За пръв път е избран за депутат от СДС във Великото народно събрание през 1990-а. По-късно става финансов министър в правителството на Димитър Попов, а след това и в следващото на Филип Димитров. Председател е на Съюза на демократичните сили между 1994 и 2001 година. Иван Костов е първият български премиер (1997-2001 г.) след демократичните промени, който изкарва пълния си мандат. През 2004 г. с други представители на СДС основава Демократи за силна България, чийто лидер е и до днес. Женен, има две дъщери и двама внуци.
Г-н Костов, внасянето на вот на недоверие срещу правителството ден след терористичния атентат на летището в Сарафово не беше ли некоректно дори и по стандартите на българската политика?
– Дори по ниските стандарти на българската политика беше некоректно. Обяснението, че терористичният акт не променя дневния ред на страната е неприемливо. Дневният ред на страната не е да се гласува вот на недоверие във връзка с доклад, който критикува поведението на три правителства. Да напомним, че констатацията всички страни имат мафия, но в България мафията има държава беше направена от генерал Атанас Атанасов по време на тройната коалиция. Това изявление се появи и на страниците на Интернешънъл Хералд Трибюн, и на Ню Йорк Таймс. Така че тези хора не могат да определят дневния ред по такъв въпрос. И те трябваше да проявят известна чувствителност след този извънредно тежък акт.
Може ли да се търси пряка връзка между външната политика на България и атентата в Бургас?
– Вероятно връзка има, тя се посочва от много коментатори. Навремето се опитвах да спазвам невидим баланс в близкоизточната политика на България, продиктуван от българските национални интереси, а не от интересите на която и да било държава в региона. Сега този баланс беше нарушен, и то много пъти. Но това не може да бъде единствената причина. Събитието е предизвикано от повече фактори. Основният е, че България има най-слабата система за защита на сигурността си от всички страни на Европейския съюз.
Какви промени трябва да се направят в националната стратегия за сигурност?
– Това очевидно е неудачен документ, който съвършено изкуствено разкъсва отделните теми на три части: рискове, политики и мерки – грубо казано. Така се подменя старата структура за класификация на рисковете – външни, вътрешни, степен на риск, реална опасност. Резултатът е накъсване на материята, много думи и малко съдържание. Годишният доклад за състоянието на националната сигурност, който е изграден на базата на стратегията, показва този недостатък.
Ще успеят ли според вас управляващите да предприемат необходимите мерки, за да не се повтарят подобни събития?
– Има друг въпрос, на който трябва да се отговори преди този, който ми задавате. И той е какво е събитието, какво точно се случи на 18 юли. Ако ние не осъзнаем реалните размери на случилото се, никога няма да можем нито да променим стратегията, нито да набележим правилните мерки. Затова се стремя да алармирам и да привлека вниманието, че става дума за пробив в системата на сигурността на страната. И срещам неразбиране от страна на министър-председателя, на отговарящия за сектор Сигурност вицепремиер, на външния министър и т.н. Това превръща самите тях в риск за националната сигурност. Оказва се, че тези хора не са на мястото си в истинския смисъл на думата.
Разполагате ли с информация доколко са верни твърденията, че България е продавала оръжие на сирийските бунтовници чрез посредници?
– Аз нямам такава информация. Но ние повдигнахме темата, за която питате на закритото заседание за контрол на ДАНС – дали не сме увеличили риска от терористична атака вследствие на непредпазливи решения на Комисията за търговия с оръжие.
Какво съдържа меморандумът за сътрудничество във военната промишленост, подписан с Израел на 15 януари?
– Не съм запознат. Този документ не е достъпен за нас. Ще направим опит да го изискаме, но много зависи от какво естество е. Ако в него има търговски споразумения, няма да бъде достъпен, а най-вероятно точно това съдържа.
Има ли икономически групировки в България, с които е обвързано сегашното управление?
– Има, те са очевидни.
Кои са те?
– Всички, които придобиха господстващо положение с помощта на правителството и започнаха да злоупотребяват с него. Такива има в сектора на производството и търговията с горива, със зърнени култури, хляб и хлебни изделия, със захар, с лекарства. Да не изброявам фирми и лица, те са очевидни и известни. Тези икономически групировки, радвайки се на приятелството на министър-председателя, получиха правото да злоупотребяват с положението си, като налагат монополни цени.
Според вас това се дължи на свързаността им с управляващите или на некомпетентността на властта?
– Това е директна свързаност, която е очевидна за всички.
Темата АЕЦ Белене окончателно ли е приключила за България?
– Аз мисля, че да. И мнението ми съвпада с мнението на онези, които предлагат, ако се прави референдум, да попитаме хората дали са готови да платят първо 20 ст. цена на киловатчас, и второ, да изплатят отделно инвестицията със собствени пари.
Как гледате на възможността първият национален референдум след падането на социализма да бъде за Белене?
– С правилно зададен въпрос БСП никога не би могла да спечели такъв референдум. Той ще изплаши всички. Дори онези, които са се подписали, ще разберат за какво наистина са се подписали. Трябва да си с нездрав разум, за да подкрепиш строителството на ядрена централа, чиято изкупна цена на електроенергията е 20 ст. на киловатчас. Това се получава, като се направи сметката. Много пъти съм казвал, но никой не желае да чуе: истинската причина сега Козлодуй да произвежда евтина електроенергия е, че нашето правителство успя да уреди огромните задължения по строителството на централата, използвайки изключително тежката ситуация след фалита на Русия.
Между другото ядрените енергетици точно така си представят изграждането на ядрена електроцентрала. Ние ще я правим, а държавата ще я плати. След което ние ще произвеждаме електроенергия, ние ще печелим и ще я продаваме на висока цена. Това е бизнеспроектът за тях. Мисля обаче, че няма разумен човек, който би се съгласил с подобни представи. Защото това означава държавният дълг да скочи, да започнем да го изплащаме, и същевременно след десет години електроенергията да е много по-скъпа.
А ако се намери частен инвеститор за проекта?
– Ако се намери частен инвеститор, цената ще се вдигне още повече.
Ще работите ли с новото ръководство на СДС? Какви са отношенията ви в момента?
– Ние поканихме г-н Кабаиванов да дойде при нас в парламентарната група, но той не го направи. Може би трябва да изчакаме той да ни покани да отидем в Карлово.
В една стенограма, за която се твърди, че е от разговор на Любомир Павлов, той се хвали, че ви е отрязал главата. Мислите ли, че собствениците на медии наистина разполагат с подобна власт и влияние?
– Трябва да питате него. Във всеки случай Бойко Борисов използва Павлов и Донев като маши и успя да разбие Синята коалиция. Всъщност, засега още не я е разбил, но успя да я лиши от перспектива. Ако прегледате вестниците на Любомир Павлов и Огнян Донев по време на вътрешнопартийните избори, ще видите, че те брутално се намесиха във вота за председател на СДС, за да изберат противник на ДСБ. Това е очевидно. Вините езика, който използват – рязане на глава, това е езикът на мутрите – образен, пълен с метафори, алегории и зловещ.
Спомняте ли си какво е чувството да бъдеш сатанизиран от вестниците, докато бяхте премиер?
– Помня. Това е едно голямо изпитание. Състои се в това да не се превърнеш в лош човек. Да не станеш зъл, отмъстителен, пълен с ненавист. Това е огромно изпитание и много малко хора могат да го понесат. Симеон Сакскобургготски например не можа. Останалите също не можаха. Аз мисля, че съм се справил с това изпитание и в някой друг разговор мога да ви разкажа как е станало. Наистина е много интересно и поучително.
Какво бихте посъветвали премиера Борисов за отношенията му с медиите?
– Да пази дистанция. Но той отдавна я е нарушил. Медиите са колкото привърженици, толкова и противници след време – това е нормална реакция. Особено когато журналистите са били карани насила да пишат хвалебствени статии. Всичко това след време те си го прихващат като кредит.
Колко дълъг според вас ще бъде животът на лидерските партии в България?
– При представянето на нашата нова платформа на модерната десница на българите Калин Янакиев направи блестящо разделение между партиите по следния начин – партии с кауза, партии на конюнктурата и партии на сделката. Аз мисля, че това е най-вярното деление, което не робува на клишета.
От какво ще зависи кой да бъде вашият наследник в ДСБ?
– Който има най-добрите качества, той трябва да бъде лидер. На позиции вече излизат хора, които мога да проявят такива качества.
Посочете ги поименно.
– Защо да ги посочвам, така бих ограничил онези, които имат своя вътрешна мечта да стигнат дотам. В това състезание трябва да има колкото се може повече хора. Така се излъчва силен лидер – като има силна конкуренция.
Накара ли ви финансовата криза да преосмислите част от десните ценности, които вие и СДС проповядвахте и които до голяма степен България следваше?
– Не, не, не. Правите дълбока грешка. Кризата е продукт на либералния модел, който беше предложен на света след падането на Берлинската стена. Това не е дясно! В САЩ либерали наричат демократите. Там дори не различават либерали и социалисти. Лозунгът да си алчен е добре, който доведе до финансовата криза, е либерален. Този модел на безотговорно развитие никога не е бил толериран от десницата.
Благосъстоянието носи допълнителна отговорност – това е темата на десницата – колкото си по-състоятелен, толкова си по-отговорен. Веднъж за себе си и за околните, втори път за държавата, трети път за опазването на околната среда и за глобалното равновесие, ако искате. Това е дясната теза. Десницата никога не се е откъсвала от нея. Още по времето, когато се е раждала при предаването на правомощията между аристокрацията и буржоазията, десницата е разбирала, че тези неща вървят ръка за ръка. Става въпрос за отговорности.
Ние не сме срещу глобализацията. Приемаме я за обективна даденост. Тя не зависи от решенията или действията на която и да е създадена от човека институция. Цитирам част от един от текстовете в издадената от ДСБ Платформа за модерната десница на българите. Не мислите ли, че този пасаж звучи доста неолиберално.
– Не. Това не е неолиберално, а приемане на реалността. Противното би довело до безкрайни конфронтации, след които не следват никакви резултати.
Много държави от Западна Европа вдигнаха данъците за богатите. Добро ли е данъчното облагане в България според вас?
– Данъците в страната трябва да бъдат преразгледани в зависимост от ангажиментите на малката, но силна държава, която ние смятаме, че трябва да има. Държава, която да се върне към основни функции. Всичко е въпрос на сметка, на внимателно прецизиране на ресурси, капацитет и т.н. Аз имам опит с електронната администрация. Сега бюрокрацията издевателства по съветски модел, а електронната база данни, с които тя работи, нищо не е променила. Реалността у нас е, че хората са малтретирани, нареждани на гигантски опашки, унижавани и принуждавани да се съгласяват да плащат колкото се може по-бързо, дори и повече, само и само да се измъкнат от лапите на тази администрация.
Това изобщо не е малката, силна, спретната и пестелива държава, която ние искаме. В огромната си част хората в администрацията трябва да бъдат заменени от истинска, компютризирана процедура. Аз например съм питал дали мога да получа информация по електронен път, защото съм бил в основата, когато беше изграждана тази база данни. Може, отговарят, но достъпът е много сложен. Да, аз мога да получа такъв достъп, но след това пак трябва да отида при тях. Трябва да скитам между бюрократите – ще получа информацията, но не и документа. Нали разбирате колко излишни и безумни неща има в момента? И това всичко се превръща в огромен тормоз за хората. Така че всичко е въпрос на конкретна сметка.
Управлението стана много евтино след въвеждането на базите данни, компютрите, интернет. Много евтино! Толкова, колкото е и обслужването на сметки от домашния компютър.
Не е ли дясна утопия, че администрацията може да изчезне?
– Не, тя няма да изчезне, но няма да може да издевателства върху нас като съветска администрация.
Казвали сте, че сте вярващ човек. Има ли място смирението в политиката?
– Аз съм намерил моето вътрешно равновесие, пожелавам всеки да го постигне по неговия си начин. Калин Янакиев го каза много хубаво: Вродена ни е представата за доброто. Знаем, че не трябва да се отвръща на злото със зло. Но това не идва от възпитанието, това е заложено в човека. По някакъв начин е вътре в него. Нека оставим моята вяра само за мен самия, всеки човек сам решава тези неща за себе си. Това вече не засяга политическия ми живот.
Особено след раждането на платформата на модерната десница. Вярата ми не е намерила отпечатък в нея, тя е светска. Освен това е възрожденска, защото поставя човека в центъра – не божествената му природа, не неговия дух, а самия човек. Платформата, разбира се, не може да отговори на всички екзистенциални и антропологични въпроси. Ценя този документ много повече, отколкото всичко останало. И се надявам, след като изляза от политиката, постепенно да си платя за греховете. Какво да се прави, професия.
