Неочакван коз получи България за предстоящия труден финал на преговорите за цената на природния газ за вътрешния ни пазар. В сряда (5 септември) стана ясно, че Европейската комисия е започнала разследване срещу Газпром заради подозрения за монополно поведение при снабдяването със синьо гориво на Полша, Чехия, Словакия, Унгария, България, Естония, Латвия и Литва.
Процедурата се открива по три възможни случая за нарушаване на конкуренцията в Централна и Източна Европа. Първият от тях е, че Газпром е ограничавал свободните доставки в държави членки на Европейския съюз. Вторият е, че компанията е спъвала диверсификацията на източниците на газ в тези страни. И последният е за това, че Газпром е установил несправедливи цени за своите клиенти, обвързвайки цената на петрола с цената на природния газ, пише в официалното съобщение от Брюксел.
Ако подобно поведение бъде установено, то води до ограничаване на конкуренцията, по-високи цени и влошаване на сигурността на доставките. И в основата си ще навреди на потребителите в Евросъюза, се казва още в публикуваната информация.
От Брюксел вече са уведомили за действията си Газпром и съответните компетентни органи в страните членки. Не се посочва обаче какъв ще е срокът за приключване на разследването. По принцип това зависи от редица фактори, но случаят ще се разгледа приоритетно заради вредите, които могат да бъдат нанесени на европейските граждани и бизнес, изтъква Европейската комисия.
Първи на новината реагираха поляците. Министърът на финансите Миколай Буздановски заяви, че Полша поддържа действията на Брюксел и се надява, че те ще помогнат за намаляване на цените по дългосрочните договори за доставка на синьо гориво. Реакцията на Варшава е съвсем логична предвид иска, който неотдавна подаде полската газова компания PGNiG срещу Газпром и Газпромекспорт. Пред Стокхолмския арбитражен съд поляците настояват за промяна на условията по дългосрочния контракт за доставка на природен газ, сключен през далечната 1996 година.
Премиерът на Литва Андюс Кубилюс пък обяви пред местна радиостанция, че Газпром е длъжен не само да промени ценовата си политика, но и да възмезди литовците за вредите, които са им били нанесени заради досегашното прилагане на по-високите цени.
Съвсем на друго мнение обаче са в Естония. Ако европейските чиновници съумеят да принудят Газпром да продава синьо гориво на всички по една и съща цена, то като основа ще се вземе осреднена тарифа. Това може да повиши цените за страната ни, която в договарянето с руснаците сега разчита на залежите си на торф и шисти, които са конкуренция на газа, подчертават от Eesti Gaas.
Позицията на Европа по темата за природния газ е различна за отделните държави. Нашата прагматична позиция е Набуко и интерконекторните връзки, за да може да си докараме газ и от Азербайджан, когато проектите бъдат завършени. Най-голямата диверсификация това си е нашият газ, който ще излезе и на други места, не само в Хан Аспарух. Затова в преговорите България настоява за краткосрочни договори. Дори и те да са по-скъпи в момента, няма да е изгодно да се подпишат договори за 20-30 години, а през това време технологиите да напреднат, отбеляза българският премиер Бойко Борисов.
Колкото до Министерството на външните работи на Русия, то призова Брюксел да се въздържа от политически ангажирани решения при отношенията си с Газпром, за да не нанесе вреди на доказалото се във времето сътрудничество между Евросъюза и Руската федерация в енергийната сфера.
Всъщност още през септември миналата година инспектори на Европейската комисия нахлуха в офисите на няколко дъщерни дружества на Газпром на Стария континент и иззеха редица документи заради подозрения за злоупотреба с доминиращо положение на пазара. Тогава от Брюксел обясниха, че това са предварителни проверки, след които ще се реши дали да започне същинско разследване. А и никакви санкции не последваха.
Сега обаче, ако руската компания бъде призната за виновна в нарушаването на антимонополното законодателство на общността, последствията ще са много сериозни. Експерти напомнят, че глобите са 10% от получения годишен оборот от продажбата на конкретния продукт в страната, където е направено нарушението. Ако провинението е продължило няколко години подред, санкцията може да достигне и до 30% от приходите.
По изчисления на руския енергиен експерт Михаил Корчемкин постъпленията на Газпром от продажбите на синьо гориво за страните в Централна и Източна Европа за 2010-2011-а са били съответно 11.2 млрд. и 13.9 млрд. щ. долара. Така че максималната глоба за една година нарушение може да достигне 1.1-1.4 млрд. щ. долара, а в най-тежкия случай да надхвърли 4 млрд. щ. долара.
По-важното за България е да използва удобния момент, за да договори по-изгодни цени на доставяния в страната газ. В края на 2012-а изтичат действащите сега споразумения и от 1 януари трябва да има нови контракти. Нашата страна настоява да се премахнат посредниците и договорите да се сключват директно с Газпром или Газпромекспорт. Русия пък обвързва споразумението с вземането на окончателното ни решение за съдбата на газопровода Южен поток, което трябва да стане до 15 ноември.
nbsp;
nbsp;
Ако Булгаргаз предложи намаление на цената на газа, ние ще го приемем с удоволствие, заяви през седмицата председателят на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) Ангел Семерджиев. Изказването му идва само дни след като във Варна министърът на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев и заместник-изпълнителният директор на Газпром Александър Медведев подписаха споразумение, осигуряващо намаление в плащанията на Булгаргаз към руската компания със 100 млн. долара.
От българската фирма обаче дадоха индикации, че ще използват икономисаните средства, за да покрият натрупаните досега загуби от изкуствените задържания на цената на синьото гориво, налагани от ДКЕВР.
Булгаргаз трябва да внесе на 10 септември заявлението си за цените от 1 октомври.
