Социална система, в която някои гении са решили да пестят от помощи, обезщетения и подпомагане на заетостта, рано или късно е обречена на пълен срив. Тази констатация изскача между редовете на одитния доклад на Сметната палата, разглеждащ отчета за изпълнението на бюджета на държавното обществено осигуряване в Националния осигурителен институт за 2011 година. На пръв поглед сметките излизат, но дисбалансът между държавните харчове за пенсии и социални плащания е направо поразяващ. От общ осигурителен бюджет над 8.2 млрд. лв. почти всички пари са изразходвани за пенсии, докато само 12.39% от сумата е отишла за социални помощи и обезщетения. На този фон мизерните 66.5 млн. лв., платени по програми и дейности за развитие на службите, занимаващи се със социалното осигуряване и с подпомагането на заетостта, звучат като абдикация на държавата от търсенето на механизми, с които да разреши проблема с безработицата. Вместо това държавата е решила да компенсира годишния преразход за пенсии от 52.35 млн. лв. с икономии от парите за помощи и обезщетения в същия размер и го постига с редица по същество антисоциални и антибизнес нормативни актове, маскирани под удобната формулировка антикризисни мерки.
За 2011-а отчетените по бюджет разходи за Социални помощи и обезщетения са 1.02 млрд. лв., което значи, че по това перо правителството е спестило едни 52.56 млн. лева. Въпросът тук е от чии джобове са изтекли тези пари, или по-скоро в чии не са влезли? Анализът на Сметната палата показва, че от парични обезщетения за временна неработоспособност поради заболяване, за гледане на болен от семейството и нетрудови злополуки са икономисани над 30 млн. лева. Този завиден успех е постигнат
главно на гърба на работодателите и майките
nbsp;
с деца. Според антикризисната схема, въведена през 2010-а (въпреки протестите на синдикатите), първите три дни за болест се плащат от работодателя в размер на 70% от работната заплата, а след 4-ия ден НОИ покрива 80% от сумата. Преди това работодателят плащаше напълно първия ден, а осигурителният институт поемаше на 80% всички останали. На практика работниците са получавали доста орязани болнични и заради удължаването на осигурителния период от 6 на 12 месеца като база за изчисление. Работодателите имат основание да са недоволни, защото очевидно държавата е прехвърлила солидна финансова тежест върху тях, а майките с често боледуващите в ясли и градини малки деца явно са наблегнали на тридневните болнични. Любопитното е, че по време на дебатите около бюджета на общественото осигуряване за 2012-а социалният министър Тотю Младенов изтъкна, че няма да има свиване на средствата и за болнични пак са предвидени 260 млн. лева. Да, но впоследствие срокът на изчисление отново бе удължен от 12 на 18 месеца. И както подсказват миналогодишните резултати, държавата със сигурност ще спести немалка част от тях.
Невероятно, но факт! България с най-ниската раждаемост и най-застаряващото население в Европейския съюз
си позволява лукса да икономиса
nbsp;
от парични обезщетения за отглеждане на малки деца 14.2 млн. лева. Вместо да търси под дърво и камък начини как да накара младите хора да увеличават поколението си, с 240-те лв. месечно за втората година майчинство жените са принудени по неволя да се връщат на работните си места. От спирането на социални разходи и връщането на постъпленията от осигуровки печели бюджетът, но в дългосрочен план трудовият пазар е заплашен от колапс. А се получава и парадоксът, че родителите си плащат солено, за да работят отново. Повечето семейства с малки деца не могат да разчитат на помощ от баби и дядовци, тъй като същите гении вдигнаха пенсионната възраст. Затова за дванайсетте (в доста случаи и повече) месеци, докато малчуганите постъпят в детска ясла, семействата, искат – не искат, трябва да наемат детегледачки. Пазарната цена на семейните помощнички тръгва от 500 лв. на месец и в зависимост от квалификацията и препоръките може да достигне и до хилядарка. При среден осигурителен доход от 619 лв. е лесно да си представим колко непосилен за семейния бюджет на много родители е подобен разход.
С 1.38 млн. лв. по-малко от очакваното са похарчени за обезщетения при трудови злополуки. Че разходите по това перо са намалели, би трябвало да звучи оптимистично, ако се дължеше на засиления контрол и спазване на правилата за безопасен и здравословен труд. За съжаление основната причина за по-малкото инциденти е по-скоро съкращаването на много работници в най-рисковите за инциденти браншове, каквито са търговията и строителството.
Държава, в която неофициално безработицата надхвърля 15%, младежката е над 30%, а трайно отпадналите от трудовия пазар са повече от една трета, едва ли може да се гордее с обстоятелството, че си е спестила 8.27 млн. лв. от обезщетения. Констатацията, че безработните с право на помощ
са се оказали с 4% по-малко от планираните
навежда на мисълта, че бюрата по труда имат постоянен контингент от клиенти. За който всички правителствени мерки за включване в заетост, преквалификация и езикови курсове просто не работят. Основна причина за по-малкото пари, които хората останали без работа са взели, се крие и в удължаването на осигурителния период, спрямо който се изчислява обезщетението, от 9 на 18 месеца. Така са изгорели служители с повишени през последните месеци заплати, както и сезонно заетите. От тази година базата бе допълнително вдигната до 24 месеца. По този начин още повече ще намалим бюджетните разходи за сметка на антисоциалния ефект.
Превишение от 2.3 млн. лв. спрямо очакваното се наблюдава единствено за компенсациите на високоплатеното майчинство. То продължава 410 дни, а жените получават 90% от работната заплата. Само че в началото на 2012-а влязоха в сила правилните корекции, които ще заличат бюджетната несправедливост. Там също вече се гледа доходът за последните 24 месеца, което де юре бе мотивирано със стремежа да бъдат ограничени организираните злоупотреби за източване на НОИ от реални и фиктивни фирми, обявяващи нереални бременни служителки. Но де факто пак го отнасят майките с непостоянни доходи и тези с неотдавна вдигнати заплати.
Правителството е заделило настрана 16.16 млн. лв., планирани за заплати на персонал, издръжка и капиталови разходи на агенциите и бюрата, работещи в сферите на социалното осигуряване и заетостта. Според отчета реализираната икономия е резултат на действия за ограничаване на административните разходи, както и подобряване на вътрешния финансов контрол и управлението на бюджетните средства. Това, от една страна, значи, че трудовите посредници, които така или иначе работят за смешни заплати, стават
все по-малко мотивирани да се борят
с безработицата. От друга страна, щом може да бъдат спестени над 16 млн. лв. под формата на оптимизация на структури, преди това тези пари безотчетно и безрезулатно са изтичали нанякъде.
В този ред на мисли в одита на Сметната палата са цитирани два трансфера за общо 5.87 млн. лв., следите на които се губят… някъде в оптимизацията. Средствата са минали през Министерството на труда и социалната политика, откъдето са поели съответно към Агенцията за социално подпомагане и фонд Условия на труд. С писмо до агенцията одиторите искат информация за какво са похарчени 2.17 млн. лв., но не получават отговор. От Условия на труд пък посочват само размера на усвоените средства – 2 млн. лв., без да пояснят за какво са ги използвали, както и защо не са прибрали останалите 1.6 млн. лева.
