Кой не помни абсолютния телевизионен хит Баш майстора, кой не е слушал за него?! С прословутата реплика: Абе ще ти туря аз шапката на тебе! Изглежда точно това е направил новият член на новия Висш съдебен съвет(ВСС)Калин Калпакчиев с едното от делата САПАРД – за пране на пари. Начело на състав на Софийския апелативен съд Калпакчиев върна делото на прокуратурата, твърдейки че тя сама го е минирала, като разделила разследването на две. Съдията изкара виновна и Европейската служба за борба с измамите(ОЛАФ), която предостави на българските власти. С това тя попречила на прокуратурата ни бързо и адекватно да развие доказателствата и тезата си.
Ако подскокът на Калпакчиев във ВСС(поредният в скокливата му кариера)се дължи на скроената от него шапка, да му е честито! Човекът доказа, че е съвсем заслужил, като изписа скорострелно мотивите към решението си за броени дни – нещо, което уволнената от съдебната система негова колежка от Съюза на съдиите в България Мирослава Тодорова не успяваше да направи с години. В еврочленката с най-корумпирана съдебна система и най-зависими медии(според ранглистата на Репортери без граници)всички повярваха мигом на Калпакчиев за сметка на прокуратурата, на ОЛАФ и на… Европа. Невероятно, но факт – това става дори след оповестяването на мотивите, с които Марио Николов и компания бяха отървани от тежките осъдителни присъди на първа инстанция.
Какво казват Калпакчиев и воденият от него апелативен състав? Според тях българската прокуратура не е използвала изпратени от Германия доказателства по същата афера. Освен, че изпратиха доказателства чрез т. нар. трансфер на наказателно производство, германците осъдиха двама свои граждани, Улрих Райзахер и Михаел Енгелхарт още през 2008 г.. Признавайки всичко, те постигнаха споразумение с немската прокуратура, и дори излежаха присъдите си. Българския съд твърди също, че разделянето на делото на две – за източване на 7.5 млн. евро от САПАРД и за изпирането им оставило обвиняемите по двама в дело, което е под минималното изискване за трима участници в организирана престъпна група. Според съда проблемът по настоящето дело е, че фактите, които германската прокуратура сочи в молбата за трансфер, не са включени от българската прокуратура в обвинението на нито един от подсъдимите по делото. С две думи съдът казва, че в прокуратурата са не просто некадърни(или корумпирани), а са кръгли идиоти.
Дали обаче в случая е така? Пак според съда в молбата за трансфер на наказателното производство от 31 май 2007 г. на прокуратурата в Аугсбурт до Върховната касационна прокуратура ясно и сравнително изчерпателно се излагат факти освен за двамата германци, за деятелността на Марио Николов, Анна Шаркова, Радмил Петров и Петя Хаджииванова. И българският съд се чуди защо срещу четиримата българи не се повдига същото обвинение, по което са осъдени германците – за изготвяне на документи с невярно съдържание. В случая – фалшивите фактури за покупко-продажба на нови машини за месопреработка, представени после пред Държавен фонд Земеделие. Съдът дори подсказва услужливо какъв шанс е пропуснала прокуратурата – да закове Марио Николов като подбудител към документно престъпление. Такова обвинение спрямо него обаче не било повдигнато нито фактически, нито юридически в настоящето наказателно производство, поради което и осъждането му по непредявено обвинение е процесуално недопустимо.
Прокуратурата обаче взела, че повдигнала обвинения за организирана престъпна група и по двете дела. По делото за източване обвиняемите са 9 души, от които на първа инстанция са осъдени 7. По делото за пране на пари обвиняемите са 6 души, 5 от които осъдени на първа инстанция. Доказването на тези обвинения не само става в сътрудничество с германците, но германската прокуратура постига осъдителни присъди за немците и на база на български доказателства. Този размах на българската прокуратура явно никак не се харесва на съда, който държи единствено на изпратените доказателства от Германия. Каквото пратили оттам, това е, повече не е трябвало да се рови. Крайно неприятен е и отказът на прокуратурата да приеме заключението на разследващия спонсорът на експрезидента Георги Първанов, пернишкият олигарх Людмил Стойков да бъде изваден от кръга на обвиняемите, тъй като не били събрани доказателства срещу него. Нищо, че баровският му курорт Дюни се оказва кацата, в която се изливат милионите по САПАРД.
За капак българските обвинители вместо да получат подкрепа в стремежа си да съберат куп допълнителни доказателства и да разширят обвинението съгласно истинските дейност и цели на участниците в аферата, са упрекнати в немарливост и мързел. Обвинителите не си направили труда да изследват и докажат авторите на паричните преводи между дружествата, получили субсидия от САПАРД. Прокуратурата твърдяла, че подсъдимите лично наредили преводите, но допуснатата от апелативния състав допълнителна експертиза установила обратното на онази, допусната от първоинстанционния – че преводите са направени от счетоводителки без нареждане(разбирай без знанието)на шефовете им.
За да подчертае колко естествено е счетоводителите да си прехвърлят милиони под носа на своите началници, съдът добавя че всъщност е обичайна практика в дейността на голяма част от търговските дружества и учреждения подобни парични преводи да бъдат нареждани от счетоводители и пълномощници. И още: Не е изключено, дори често срещана практика е счетоводителите и други пълномощници на юридически лица да извършват посегателства по отношение на поверените им за пазене и управление парични средства. Нахлузили капаците на крещящия формализъм върху очите си Калпакчиев и сие изобщо не коментират липсата на оплакване отстрана на онези, спрямо които са извършени подобни посегателства – в случая обвиняемите. Проспали, значи, действията на счетоводителките си, но нито се оплакват от липсата на прехвърлените без знанието им милиони(което си е престъпление), нито си ги търсят по съдебен ред. Дори твърдят, че срещу тези пари са извършени реални дейности, което Калпакчиев отлично знае. За капак самата защита на обвиняемите не поставя въпроса за авторството на преводите на първа инстанция.
В резултат възприетите от първоинстанционния съд тези на прокуратурата са окачествени като общи констатации и обобщени твърдения, които не съответстват на приобщените от съда доказателствени материали и в този смисъл са необосновани и произволни. Такива били констатциите, че: подсъдимият Марио Николов взел решение с останалите подсъдими по делото за регистриране на търговски дружества с цел усвояване на субсидии по програма САПАРД; че са налице общи и съгласувани действия на подсъдимите, свързани с кандидатстване на управляваните от тях дружества по програма САПАРД; че подсъдимият Николов и останалите подсъдими по делото са извършили множество сделки за внос и износ на машини за месопреработвателната промишленост; че подсъдимите са декларирали писмено неверни обстоятелства пред ДФ Земеделие.
Накратко – всичко е станало случайно, стихийно, с разпокасани и несъгласувани действия на счетоводителки и касиерки, които са измъкнали милиони от босовете си без те да се сърдят. Всичко това шефът на ОЛАФ Джовани Кеслер окачестви като: Има нещо притеснително в този случай. Трябвало да стане ясно дали диаметрално противоположното развитие на разследванията в Германия и в България се дължи на различните закони в двете страни или на проблем във функционирането на българската съдебна система. Едно и също събитие, едни и същи доказателства, а присъдите – обратни.
Може би Кеслер просто трябва да изгледа българската класика Баш майстора. Там всичко е разказано и показано. Искаш ли да туриш шапката на някого, проблем няма, ако ножът, хлябът, чукът и теслата са у тебе. Ако пък в ръцете ти са съдът и прокуратурата, можеш да кълцаш и мачкаш закона, както ти изнася. А ако прокуратурата вземе, че се разработи, стига ти само съдът.
nbsp;
