Българската народна банка и Асоциацията на банките в България излязоха със сериозни забележки по предложения от Министерския съвет Закон за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари. През миналата седмица той бе гласуван на първо четене от три парламентарни комисии – икономическа, бюджетна и по вътрешен ред и сигурност. В становищата си банкерите оспорват мъглявите мотиви, с които на агентите на ДАНС ще се дадат изключителни права да нахълтват в кредитните институции и да изнасят безконтролно информация, която е банкова тайна. Полицейщината обаче си пробива път тихомълком. От това е притеснена банковата общност. Защото проектозаконът предвижда някои сериозни промени в дейността на кредитните институции (като задължени лица във връзка с режима за предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризма), но не беше предварително съгласуван нито с банките, нито с БНБ. Както вече писахме, прави се опит да се дадат права на агента от ДАНС да изкомандва ръководството и персонала на банката, които да му снесат паролите, след което да започне неконтролируемо претърсване на информацията. Поправките отварят вратичка, заобикаляйки досегашния закон, служителите на ДАНС да имат право да тарашат банковите досиета на хора и фирми.
Иначе мотивите на законопроекта са повече от разбираеми. Те са свързани с привеждане в съответствие на Закона с последния доклад за България на Комитета Монивал (това са експертите по оценяване на мерките по противодействие на изпирането на пари). Посочва се и предстоящата четвърта оценителска визита на комитета, която тече в момента. На нея се очаква да бъде обърнато особено внимание на ефективността на прилагане на международните стандарти в битката срещу прането на пари.
nbsp;
Становището на АББ елегантно упреква в уводната си част властта, че предлага промени, които нарушават духа на европейските и световните стандарти. Изтъква се високоотговорното отношение на банковата общност към визитите и докладите на Монивал, както и фактът, че от 16 февруари тази година са в сила нови международни стандарти за борба с изпирането на пари, финансирането на тероризма и разпространението на оръжия за масово унищожаване. Новите препоръки променят по същество подхода към изграждане на системи за противодействие на изпирането на пари и финансиране на тероризма.
Сега, нека смело влезем в мъглата от формулировки. Законодателят разширява кръга от задължения на поднадзорните на ДАНС лица (т. е. банките) във връзка с прането на пари.
Въвеждат се задължения
за поставяне под особено наблюдение на всички сложни и необичайно големи сделки или операции, както и всички сделки и операции които нямат явна икономическа и законна цел. Ще се събира информация и относно съществените елементи и размери на операции или сделки. Според АББ, след като липсват законови дефиниции на употребените относителни понятия, неминуемо ще се стигне до субективизъм. Всеки агент сам ще може да тълкува, прилага и изпълнява разпоредбата, като на задължените лица ще им бъде трудно да преценят коя сделка е сложна и необичайно голяма. Следенето на законна цел също ще е практически неприложимо и невъзможно предвид многобройните банкови операции, пишат банкерите. Това ще доведе до изключително субективни решения на надзорните органи, които в идентични ситуации могат да правят различни преценки по този критерий. Така пък ще се стигне до незаслужени санкции на задължените лица, притесняват се банкерите. Те настояват в правилата указанията или по друг начин да им се изяснят понятията необичайно голяма и сложна операция/сделка.
В законопроекта
има и явни недомислици
Банкерите се чудят какъв е този критерий Сделки, които нямат явна икономическа или законна цел, която може да бъде установена с оглед информацията на разположение на лицето. В Закона за платежните услуги и платежните системи и Наредба № 3 на БНБ от клиентите не се изисква представяне на документи като основание за преводи на територията на страната.
Съгласно промените във Валутния закон, съобразени с изискванията в европейски нормативни актове, от Нова година насам при преводи към държави от ЕС също не се изисква представяне на документи като основание за извършване на превода. Ето защо липсва информация на разположение на лицето (т. е. банката). Ще е изключително трудно да се прецени дали сделката има явна икономическа или законна цел, което ще постави банките в несвойствената роля на разследващи.
Ако клиентът не желае да съдейства за извършване на разширена комплексна проверка, банките нямат правен механизъм, съгласно който да го задължат да го направи. От друга страна, ако откажат да изпълнят операцията по предоставянето на изискваните от ДАНС документи, биха могли да носят отговорност за неизпълнение или забава.
Авторите на законопроекта
са стигнали до пълно объркване
като правят препоръка въз основа на друга препоръка – № 21на световната асоциация за борба срещу прането на пари – FATF, която вече е отменена. Законотворците ни искат да се поставят под особено наблюдение сложни или необичайно големи сделки или операции, както и всички сделки и операции, които нямат явна икономическа или законна цел. Този текст обаче се отнася към операции и сделки, извършвани с лица от страни, които не прилагат или не прилагат в достатъчна степен препоръките на FATF. В случая, според банковата асоциация, е направено необосновано разширено тълкуване по отношение на всички сделки и транзакции за всички юридически и физически лица.
Законотворцитехвърлят в почуда банките, като ги карат да търсят наличие на средства с престъпен произход.
Основното възражение
на банковата асоциация е към текст, който цели да изключи приложението на специалния режим на защита на банковата тайна (по чл. 62 от Закона за кредитните институции) при проверки на ДАНС. Целта на поправката очевидно е да се разреши достъпът до информация, съставляваща служебна, банкова или търговска тайна, от контролните органи от Специализираната административна дирекция Финансово разузнаване на ДАНС в условията на извършвана планова или внезапна проверка. Асоциацията на банките категорично заявява, че това е неприемливо и необосновано, и настоява да отпадне.
Съгласно установения режим за достъп до информация, съдържаща банкова тайна, ДАНС има право на такъв едва след надлежно разрешение от съответния съд.
Според нас, предложеното допълнение на чл.17, ал.8 – ДФР при ДАНС да получава безусловно и неограничено информация, защитена като банкова тайна при всяка проверка, пренебрегвайки режима на разкриването й потенциално за всички банкови клиенти, е неоправдано и прекомерно, като излиза както извън целите на закона, така и извън правомощията на ДФР към ДАНС във връзка с приложението му, пишат в становището си банкерите. Запазването на доверието на банковите клиенти и стабилността на финансовата система е ключов приоритет за всяко отговорно управление на страната, декларират още банкерите. Особено в настоящите усложнени икономически условия в световен мащаб, поради което считаме, че такава законова промяна не следва да бъде приемана, защитават тезата си те.
БНБ също отговори със становище на постъпилия за съгласуване проект за изменение на закона срещу прането на пари. В писмо до председателката на бюджетната комисия Менда Стоянова, подписано от Иван Искров, се настоява да се прецизират текстове, засягащи проверката на място в банките. Според БНБ фразеологията на промените в тази част създават предпоставки за неограничено изнасяне на информация от проверяваните лица, в частност банките, което е в противоречие с целта на закона.
АББ и БНБ очакват приемането на проекта на първо четене в НС, след което вероятно ще се сформира работна група към Комисията по вътрешна сигурност в НС, в която да ги включат.
