Всеки човек има върхове в професионалния си живот. За Сергей Станишев такива са 1 януари 2007 г., когато България беше приета за член на Европейския съюз, и краят на отминалия септември. Най-напред, на 29-и беше обявено, че подписката за Белене, в която БСП изигра водеща роля, е валидна. Това направи неизбежно насрочването на първия демократичен референдум. Събитие, което независимо от детайлите и от споровете дали атомната електроцентрала е полезна за България или не, също ще намери място в историята. Несъмнено в нея ще бъдат вписани и особените заслуги на социалистите за събирането на подписите. На следващия ден Станишев замина за Брюксел, където очаквано беше избран за председател на ПЕС. Ако все още има скептици, които не са съгласни, че това е безспорен политически триумф, нека да попитаме кое е?
На лидера на българските социалисти определено му върви. Той е фигура, за която ще се споменава все по-често, макар
реалните му заслуги да са по-малко
от прокламираните. Но нека просто да приемем, че и историята си има своите любимци. Да попаднеш на правилното място в правилното време невинаги опира до късмет, необходими са лични качества и добра интуиция. Разбира се, много помага да си се родил в правилното семейство, да си израснал в правилната среда и да имаш правилните връзки. Тогава овладяването на добре смазаната партийна машина, която да работи за теб, някак си идва по-логично.
Ако някой с набор 2012-а, или дори по-ранен, един ден реши да направи докторат за близката история на България обаче, сигурно би заключил: този човек наистина е получил най-голямо международно признание сред всичките си съвременници. Той трябва да е голяма личност. Подобно на избраните за председатели на комунистическия интернационал през 1922-а Васил Коларов и Георги Димитров през 1933-а, Станишев се бетонира като разпознаваемото
лице на българската левица за Европа
Дали това задължително вещае добро за партията, не е съвсем сигурно. Десетгодишният мандат на Георги Димитров начело на Третия интернационал е последван от дългогодишната изолация на комунистическите партии от Източния блок. По принцип международните организации обичат да правят жестове към третия и втория свят, като избират за председатели граждани от тези страни. Европейските социалисти са първата партийна група, която го направи, с което се наредиха като лидери в битката по политкоректност и отвореност.
Впрочем ПЕС е създадена през 1992-а – време, в което социалдемократическите партии се намират в идейна криза. Която продължава и до днес. Големият дерт на левите е, че твърде дълго време бяха
бракувани с неолибералната доктрина
според която пазарите се саморегулират, а отказът от регулации и намаляването на данъците беше рецепта за ръст на икономиката. Тя доведе до самоунищожение, социалистите признаха грешката си, но същевременно от доста време не са в състояние да предложат алтернатива. Освен, разбира се, увеличаването на данъчната тежест. Ето в такава патова ситуация идва и изборът на Станишев – левият премиер, който въведе полуофшорни данъци в страната си. Иначе той не се свени да обвинява опонентите за въвеждането на същата политика, елементите на която самият той прокара в България. През седмицата, той отново упрекна десните политици за налагането на прекалено рестриктивни мерки и за безработицата на континента: Днес призовавам консервативните лидери да се извинят за това, че в ЕС има повечето от 25 млн. безработни. Те са жертви на тази катастрофална глава от политиките на ЕС. Време е да сложим край на това.
Времето има свойството да
замита детайлите под килима
Историята пък често трие цветовите нюанси, за да даде по-ясна, черно-бяла картина на действителостта. И затова може би следващите поколения няма да са напълно наясно с това кой е Станишев. Онзи, който получи най-болезнените шамари от същата Европа, която направи възможно той да реализира най-големите си триумфи. Само в случай, че някой не си спомня – ентусиазмът около приемането на България в ЕС много скоро беше помрачен от спирането на голяма част от еврофондовете. Следваха унизителни порицания за страната, замразяване на диалога с Брюксел и зле прикрит потрес от страна на еврочиновниците към правителството. За всички стана ясно, че политическата власт у нас, дори и да има желание, което не бе доказано, не е в състояние да прави реални реформи. Икономическата криза наистина задълбочи недоверието между София и ЕС, но главната вина беше лично на Станишев и на кабинета му. Когато управляваш години, е много трудно да не лъснат слабите черти от характера ти, независимо с колко силни пропагандни лостове разполагаш – сегашната власт е най-силното доказателство. Та от Станишев
не се очаква да реализира нови идеи
той представлява лицето на новодошлите на европейската сцена – източноевропейците. Показва се на цяла Европа, че е крайно време вратите да се отворят и за тях. Той е демонстративно развятото знаме на европейската приемственост.
Четирите години на тройната коалиция, освен със силния кредитен и икономически бум, следствие на фактори, нямащи особено много общо с България, се отличаваха със слабохарактерно управление и последващия изборен погром за партията на председателя. Но БСП, за разлика от повечето останали политически субекти, има способността да се консолидира, докато е в опозиция. Това не е ставало всеки път – след държавния фалит от времето на Виденов червените изпаднаха в мъчителна будна кома, която продължи осем години. И макар в това време да спечели президентско място, никой не желаеше особено да си меси капите с нея, освен ДПС. СДС и ДСБ също се чувстват добре в опозиция, но те не са в състояние да претендират за властта. Това, което наблюдаваме в последните години, е, че организационно левицата контрастира особено силно с канибалските конфликти вдясно и с политическото безличие на управляващите. Напоследък обаче и при нея се чувства известна
загуба на идентичност
През седмицата Станишев спомена, че сега имало избиратели, които не могат да дишат ГЕРБ, но още не са готови да гласуват за БСП. Вместо да обобщава видимото за всички, щеше да е полезно да си даде сметка за един от сериозните си провали – че не успя да се противопостави на популисткия стил поведение на ГЕРБ. Вместо това той избра лесния път – зарази се от Бойко Борисов и тръгна да бие фанфарите. Една тенденция, станала особено видима след конгреса през май. Възможно е тя да се засилва предизборно.
В последните дни все по-често ставаме свидетели на това как Сергей Станишев си изпуска нервите, съобщиха през седмицата от ГЕРБ. Според тях било очевидно, че избирането му за президент на ПЕС му влияе натоварващо и стресиращо. Премиерът Борисов пък, вместо да поздрави опонента си, се закани да бие целия ПЕС на изборите. Ето това е типът комуникация, който червените можеха да избегнат. Вместо това те го възприеха и все повече
заприличват на основния си противник
Тепърва предстои да се види дали Станишев и партията му ще се възползват по правилния начин от новите си позиции. Отношението на българските партии към обществото, политиката и бизнеса имат нужда от спешна промяна, а столетницата е в най-благоприятната позиция първа да направи скока. Това е шансът, който не бива да се пропуска. Колкото и шаблонно да звучи, един от начините е по-младата генерация в БСП да плъзне по обучения в сестринските партии и постове в евроинституциите. Защото сега вратите се очаква да са по-широко отворени. Проблемът е в твърде централизираната власт в партията, която дава възможност на председателя еднолично да одобрява и да санкционира. Всъщност това е проблем, който новият пост ще задълбочи, а няма да разреши.
