Димитър Главчев е роден на 15 август 1963 г. в София. По професия е икономист. Завършил е ВИИ Карл Маркс (сега УНСС), специалност Счетоводство и контрол. Дипломиран експерт-счетоводител и регистриран одитор в Института на дипломираните експерт-счетоводители. Специалист по международни счетоводни стандарти, международни одиторски стандарти, търговско право, данъчно законодателство и социално осигуряване. Владее английски и руски .
nbsp;
Г-н Главчев, още ли се борите пенсиите да се увеличат по-рано от онази несериозна дата – 1 април?
– Датата в никакъв случай не е несериозна, още повече за пенсионерите, които разчитат на това увеличение. Ако използвам вашата стилистика, ние преборихме увеличението на пенсиите от 1 април догодина, и то беше гласувано от парламента с отделно решение. Индексацията на пенсиите от 1 април ще бъде със среден процент от 9.3 на сто. Увеличава се минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст от 1 април 2013 г. от 145 на 150 лв., увеличава се и социалната пенсия за старост от 100.86 лв. на 110 лева. Искам да подчертая, че пенсиите ще се увеличат от 1 април, без да нарасне дефицитът в НОИ.
Не влизате ли в пререкание с министър Дянков, който бе заложил на 1 юни? Депутатите или министърът са по-големи оптимисти?
– Не смятам, че има пререкания с когото и да било. Предполагам, че всички, в това число и опозицията, ще се съгласят, че увеличението на доходите на възрастните хора трябва да бъде сред приоритетите в управлението, и ние винаги сме търсили начин това да се осъществи при първа възможност. Народните представители и министрите не правят изключение. Тук не става въпрос за оптимизъм, а за намиране на реални възможности за нарастване на доходите. Когато говорим по темата, не може да не се отчете сложната финансова и икономическа обстановка, в която се намират страните в Европа. Затова само по себе си е постижение, че сме запазили нивото на доходите. У нас те не са намалявали.
Социалният ресор винаги е бил приоритетен за ГЕРБ, затова в момента, в който финансовата стабилност е факт, решихме да работим не само за запазване размера на пенсиите, а и за тяхното увеличение. Разбира се, конкретната дата това да стане беше въпрос на обсъждания и разчети, което не зависи от оптимизма или песимизма ни, а от реалните възможности на бюджета.
Имаме желание за увеличение на доходите и на другите слоеве на населението, но върху размера на заплатите държавата има по-ограничени възможности за въздействие, защото те са предмет на свободно договаряне и зависят от пазарната ситуация в съответния сектор. Ръстът на пенсиите ще се компенсира от повишената събираемост и увеличението на приходите през тази година и, искам да подчертая, че това не е свързано с никакви избори.
Пенсиите са част от един бюджет, който мнозина нарекоха скучен. В какъв нюанс приемате това определение?
– Приемам оценката, че бюджетът е скучен като комплимент, защото именно благодарение на това се запазва финансовата стабилност, без да се извършват резки промени, които в момента не биха били полезни. В това отношение скуката е за предпочитане пред отрицателните емоции. Бюджетът е консервативен, каквито бюджети можехме да си позволим през последните няколко години предвид обстановката на криза в европейски мащаб. Благодарение именно на поддържането на строга фискална политика и консервативни бюджети ние запазихме нивото на доходите у нас и вече дори започваме да мислим за тяхното увеличение.
Министър Дянков ви обиди тази година, като внесе бюджета тихомълком без традиционните ритуали – в куфарче, на юесби и други, нали? Безличен бюджет, безлично внасяне, приемате ли това твърдение?
– Не смятам, че начинът на внасяне на бюджета има някакво съществено значение. В крайна сметка важно е съдържанието, а не формата, важно е бюджет 2013 г. да бъде приет. Едва ли също така начинът, по който министър Дянков ще избере да внесе бюджета, е определящ за това дали е безличен, или интересен. Бюджетът е точно такъв, какъвто позволяват да бъде финансовата и икономическата обстановка.
Как ще определите бюджет 2013?
– Бюджет 2013 г., на основата на финансовата стабилност, осигурява условия за растеж и се концентрира върху увеличението на доходите, като очаква същите нива на безработица и заетост. По-скоро бих го определил като бюджет на подпомагане на доходите на населението.
Положителното е, че за първи път след няколко години на тежка криза в Европа можем да си позволим да помислим за увеличение на доходите на хората.
Според доклада към бюджет 2013-а приходите на хазната са сметнати при ръст на БВП от 1.2%, а в същото време сте заложили ръст на постъпленията от ДДС от над 11% в сравнение с тези, вписани в бюджет 2012-а. Как излиза сметката, ако икономиката расте само с 1.2% приходите от данъка върху оборота, какъвто всъщност е ДДС, да нараснат с над 11 процента. На какво се разчита? На по-висока инфлация или на това, че заради данъка върху лихвите по депозитите гражданите ще извадят част от спестяванията си и ще се юрнат да пазаруват с тях?
– Връзката между нарастването на БВП и приходите от ДДС не е правопропорционална. Заложената в бюджета политика за нарастване на доходите до известна степен ще доведе и до ръст на потреблението. Да не забравяме, че се предвижда засилване на вноса за сметка на износа, което пряко рефлектира върху постъпленията от ДДС. Сметките на финансовото министерство показват, че при заложения в бюджета ръст на БВП ще се изпълни прогнозираното нарастване на приходите от този вид данък. Смятаме, че предложеният бюджет е реалистичен, приходната му част е планирана при по-нисък ръст на БВП от прогнозирания, което е своеобразен буфер.
Не се ли опасявате, че ако вътрешното потребление се разшири по този начин, това може да доведе до нов скок на цените, което означава още инфлация и по-бърз ръст на вноса. А това, от своя страна, води до по-голям търговски дефицит?
– Заложената в бюджета 3.4 на сто инфлация в по-голямата си част зависи от външни фактори, като най-вече цената на горивата. България няма собствено производство на горива, разчитаме на внос, а в световен мащаб цените на горивата нарастват и в този смисъл инфлацията е вносна. В последните две-три години България, въпреки регистрираното напоследък забавяне, отчита сериозен ръст на износа. Той стигна дотам, че в определени периоди имахме даже положително търговско салдо.
В случай че очакванията ви за по-голямо потребление и по-високи постъпления от ДДС не се сбъднат, кои са буферите в бюджет 2013-а, които ще компенсират несъбраните планирани приходи?
– Смятаме, че бюджет 2013 г. е реалистичен и изпълним. Не предвиждаме неизпълнение по отношение на приходната част. В случай че настъпят форсмажорни обстоятелства, които да подложат на риск изпълнението на бюджета, ще се търсят варианти за ограничаване на разходи.
Защо отново виждаме повишаване на средствата за силовите министерства – на МВР, със 125 млн. лв., на отбраната – с над 70 млн. лв., и на правосъдието – с около 20 млн. лв., а бюджетът на образованието е орязан с около 30 млн. лева?
– Ще си позволя да ви коригирам, че парите за образование не са орязани, а напротив – има увеличение със 122 млн. лв., увеличени са и единните разходни стандарти с 5 процента. Повишените стойности за функция Отбрана и сигурност идват от осигуровките на служителите, които за пръв път се изплащат от съответните ведомства. Приоритетите на ГЕРБ през всички години управление винаги са били ресорите социален, здравеопазване и образование. Така че не виждам тази година да прави изключение. Противопоставянето на различни сектори не е добър подход.
Защо ви е тази беля – данък лихви? Защото вече излязохме от кризата и данъците могат да се пипат (а този специално е масова европейска практика) или защото правителството харчи повече, отколкото има, и въпреки това парите не му достигат за изборната година.
Разглеждам този данък по-скоро като възстановяване на справедливостта.Сегашното положение демотивира предприемчивия, осигуряващия работни места. По-сигурно е да не правиш нищо, а просто да държиш парите си като физическо лице на срочен депозит. През всичките години този вид доход е бил изключен от облагаемата основа по неясно какви причини. Така че беше крайно време, при положение че у нас се прилагат най-ниските ставки в ЕС, да се разшири обхватът на данъчната основа. Принципно е.
Наред със закона за бюджет 2013-а в парламента влиза и нов закон, според който трябва да се съставя и изпълнява този бюджет. Говоря за закона за публичните финанси. Ако го приемете, по кой нормативен документ ще се изпълнява бюджет 2013-а – по сега действащия закон за устройството на държавния бюджет или по новия Закон за публичните финанси?
– Ограничителните параметри при изпълнението на бюджета, заложени в Закона за публичните финанси, се изпълняват и в момента, без да ги има в настоящия Закон за устройство на държавния бюджет. Въпреки това, за да няма нормативна неопределеност, е предвидено законът за публичните финанси да влезе в сила от януари 2014 г., т.е. бюджетът за 2014 г. да бъде изготвен и изпълняван при неговите условия.
Смятате ли чрез Закона за публичните финанси да ограничите огромната власт, която сега има финансовото министерство да преразпределя пари между бюджетните ведомства без санкцията на парламента.
на подложка!
– Законът за публичните финанси извежда като ключова ролята на програмното и ориентираното към резултатите бюджетиране, което аз смятам за негов най-голям плюс. Критики и коментари се чуха по отношение на това, че финансовият министър ще има право да преразпределя утвърдените с държавния бюджет разходи на ведомствата, без да се отчита публично защо прави тези промени. Това обаче дава по-голяма гъвкавост при управление на бюджета при кризисни обстоятелства. Така се дава възможност за едно по-бързо действие от страна на финансовото министерство, което в много случаи може да се окаже решаващо. Всичко това не означава отказ от парламентарен контрол и санкция.Дебатите в пленарна зала и комисиите ще намерят пресечната точка.
Защо бюджетната комисия не взе по-категорична позиция по отношение на онези поправки в Закона за мерките срещу прането на пари, които нарушават банковата тайна, давайки прекомерни права на ДАНС? Не вярвате на БНБ и Асоциацията на банките или сте за полицейска държава?
– Бюджетната комисия не е водеща по посочения от вас законопроект, което означава, че го разглеждаме само на първо четене, т.е. по принцип.Във връзка с тези обстоятелства ние изразихме в доклада на комисията принципната си позиция, че промените трябва да станат факт след консултации между БНБ, ДАНС и АТБ.Поправките в Закона за мерките срещу изпирането на пари имат основание по отношение на това, че се дава възможност да се правят по-бързо и ефективно проверки, без да се налага да се иска съдебна заповед от страна на ДАНС, което много забавяше и усложняваше процедурата. Така например ще може да се види банковото досие на някого, който в момента е разследван, без съдебна заповед.
