България дава своята принципна подкрепа за създаването на единен Европейски банков надзор, но с няколко важни уговорки. Това стана ясно от докладите на заместник финансовия министър Боряна Пенчева и на подуправителя на БНБ Калин Христов пред Комисията по европейските въпроси в парламента на 31 октомври. Комисията прие за сведение докладите на двамата финансисти, без да гласува националното становище на страната ни. До 8 ноември мнението на България, като волеизявление на парламента, ще бъде пратено в Европейската комисия.
България е длъжна да участва в разработването на проекта за единния банков надзор, въпреки че той засяга основно 17-те държави членки на еврозоната. Но тъй като България е задължена рано или късно да приеме еврото, тя ще стане член на еврозоната и е много важно действащият тогава единен надзор да не накърнява интереси й. Това обясни Калин Христов.
От една страна, ние имаме интерес еврозоната да се стабилизира, включително и с такъв общ банков надзор, а от друга, този неин редизайн трябва да отговоря на изискванията ни както като външна страна засега, така и като бъдещ член на това общество.
Ние нямаме интерес да се присъединим едностранно към ЕБН, защото ако има проблем с българска банка, ще плаща националната власт, а централната ни банка няма да може да си получи парите от ЕЦБ, обясни ясно Христов.
Според председателя на Европейския съвет Херман ван Ромпой и страните извън еврозоната ще имат възможност да се включат в единния банков надзор. Всички държави членки са свободни и поканени да се присъединят. Тази отвореност трябва да бъде отразена и в ръководна структура с подходящите права и задължения за всички участващи държави, обясни Ромпой наскоро.
България ще подкрепи фискалния и банковия съюз в Европа, но при условие че се защитят максимално интересите на страните, които не са в еврозоната и се запазят националните надзорни институции. Не може Европейската централна банка да затвори банка на 5 хиляди км от нея и националният надзор да няма думата по въпроса, възпротиви се Христов. Не може също така ЕЦБ да се отчита само пред Европейския парламент, тя трябва да дава обяснения и пред националните парламенти.
Националното ни становище среща отпора на някои независими икономисти. Според главния икономист на Института за пазарна икономика Десислава Николова банковият съюз няма пряк ефект върху конкурентоспособността ни. Ползите от едно такова присъединяване ще бъдат много малко на фона на потенциалните разходи, които ще трябва да поемем по отношение на участие в тези спасителни фондове, категорична е тя.
Към момента българската банкова система е изключително стабилна, както се вижда и от анализите на Централната банка, а и от самите показатели. Това предполага и липсата на нужда от евентуално финансиране в средно – и краткосрочен план за нашите банки, т.е. не се налага те да бъдат спасявани, обясни Николова.
Общият надзор на банковите системи, според нея, ще се осъществява от националните банки. Въпросът с филиалите на банки, които имат дейност в еврозоната и в България е, че най-вероятно те ще трябва да подават много повече информация за своите дъщерни дружества, тъй като ще се прави анализ на цялостната банкова система, каза тя.
Калин Христов даде пример с италианската група УниКредит, където банката майка в Италия има пазарен дял от 5%, а дъщерната й структура у нас – 20 процента.
Другото, което би могло индиректно да повлияе на нашата банкова система, е начинът, по който ще се финансира тази нова функция на ЕЦБ. Към момента планът е тя да се финансира чрез такси от поднадзорните банки, т.е. няма да се заделят средства от европейския бюджет, а ще се премине към едно странично финансиране, коментира Николова.
Все още от Брюксел няма никаква яснота кога от спасителния фонд на еврозоната с обем 500 млрд. евро ще може да се отпускат преки помощи за закъсалите европейски банки. Какво ще стане, ако утре стане нужда той да се намеси примерно в Испания, за да спасява голяма тамошна банка, а пари в него няма? Кой покрива фискалния риск? Тези резонни въпроси зададе пред европейската комисия на парламента Калин Христов.
Примерът е следният: Какво би станало, ако изгърми голяма италианска банка, след като се знае, че 60% от държавния дълг на тази страна се държи от местните банки. Тогава цените на книжата, които тези банки държат, ще се сринат и отговорността затова ще носи ЕЦБ. А Италия има над 2 трлн. дълг. През механизмите за взаимно спасяване ще плаща Германия, която пък се е ангажирала с 30% от всички спасявания в еврозоната.
Колкото до въвеждането на единния надзор, това вече е безспорно и е ясно кога и как ще стане, каза още Калин Христов. Преди две седмици в Брюксел беше постигнато споразумение, представляващо компромис между Германия и Франция, които имаха разногласия за това как би било най-добре да се помогне на изпитващите затруднения банки. Франция искаше до края на годината да бъде създаден единен наздорен механизъм, защото това би позволило на европейския спасителен фонд пряко да отпуска заеми на банките. Германия обаче се противопоставяше на този план, като настояваше, че създаването на надзорния механизъм трябва да се осъществява бавно и внимателно.
В крайна сметка европейските лидери са се споразумели правната рамка на механизма да бъде изработена до края на годината и през 2013 г. той да започне да действа. Надзорът на Европейската централна банка над общо шест хиляди банки обаче щял да се въвежда поетапно следващата година, тъй че цялостният банков съюз ще започне да функционира през 2014 година.
