Многогодишната финансова рамка е много повече от бюджет на ЕС за следващите 7 години. Тя е мощен инвестиционен инструмент за преодоляване на кризата, за осигуряване на работни места, за преодоляване на различието между отделните страни и региони. Това заяви външният министър Николай Младенов, който участва в публична дискусия на тема bdquo;Възможности и предизвикателства пред Република България в контекста на Многогодишната финансова рамка и Кохезионната политика на ЕС за периода 2014-2020 гrdquo;, която се проведе в Пловдив.
България има два приоритета в процеса на преговори по Рамката. Първият е да осигурим достатъчно средства, с които да бъде направена инфраструктура и да се създадат нови работни места, a вторият – реализиране на качествени проекти, посочи още Младенов.
Той уточни, че конкретните цели в изпълнение на тези приоритети са няколко. Сред тях са гарантиране на необходимото финансиране по Кохезионната политика, запазване на сегашното ниво на средствата за Общата селскостопанска политика и получаване на допълнително финансиране за извеждането от експлоатация на реакторите на АЕЦ bdquo;Козлодуйrdquo;.
В контекста на преговорите страните-членки са условно разделени на две групи ndash; Група на bdquo;Приятелите на Кохезионната политикаrdquo; и Група на bdquo;Страните нетни донориrdquo;. България е част от първата група, която смята, че Кохезионната политика трябва да запази нивата си. Групата има два силни съюзника в лицето на ЕП и ЕК. От друга страна, държавите-членки нетни донори настояват за съкращаване на общия размер на бюджета. bdquo;Оставяйки настрана политическото измерение на въпроса, разликата в позициите на двете групи държави-членки (нетни платци/нетни бенефициенти) е само 0.1% от БНД на ЕСrdquo;, отбеляза Николай Младенов.
bdquo;България трябва да следва много нюансирана политика. Има теми, по които имаме съгласие с едната група, и теми, по които споделяме общи възгледи с другата. Освен това, сред приятелите на Кохезионната политика липсва съгласие относно идеята дали страните трябва да отговарят на определени макроикономически условия, за да получават средства от фондоветеrdquo;, обясни външният министър.
България защитава принципната позицията, че общият размер на бюджета на ЕС не трябва да бъде намален. Страната ни ще бъде сред най-засегнатите, ако бъде прието предложението на Кипърското председателство за съкращение от 50 млрд. евро.
В момента преговорите се намират в заключителната фаза и се очаква да се постигне политическо споразумение по време на извънредното заседание на Европейския съвет на 22-23 ноември 2012 г., което ще бъде изцяло посветено на МФР.
