На 10 декември през 1964 г. френският писател Жан-Пол Сартър отказва да приеме присъдената му Нобелова награда за литература като израз на пацифистките си убеждения и против откритието на Алфред Нобел.
Жан-Пол Сартр, името също е изписвано и като Жан-Пол Сартър (изписването на името като Сартр днес се смята за по-възприето, например в изданията на автора, както и сега в някои енциклопедии и речници присъства като Сартър (Jean-Paul Sartre), е френски философ екзистенциалист, писател и драматург.
Сартр добива огромна популярност след Освобождението на Франция от немската окупация. Разпространява идеите си чрез политическото, литературно и философско издание Les Temps modernes (Модерните времена), което той основава през 1945 година. За списанието допринасят също така и Симон дьо Бовоар, Мерло-Понти и Раймон Арон. Les Temps modernes поставя принципите за отговорността на интелектуалците пред своето време, както и за ангажираността на модерната литературата. Позицията на Сартр доминира всичките интелектуални дебати през втората половина на 20-ти век.
Фундаментална идея за екзистенциализма е мисълта на Сартр от книгата му Екзистенциализмът е хуманизъм (1945 г.), че при човека съществуването предшества същността. Публикацията й става без знанието на Сартр, който я определя като необходимо опростена, но трудно сравнима с труда, който тя включва.
Екзистенциализмът стига своя връх в следващите години. Всеки иска да бъде екзистенциалист и да живее като такъв. Сен-Жерман-де-Пре, кварталът, в който живее Сартр, се превръща в център на екзистенциализма, както и място, привличащо множество културни дейности. Рядко явление за френската философия е да получи толкова силен отзвук в публичното пространство. Това явление може да се обясни с факта, че всеки успява да стигне чрез своя прочит на творчеството на Сартр до екзистенциализма, и до постановката, че той изисква пълната свобода и отговорност за действията на хората пред тях самите, както и пред другите. Тези идеи се вписват напълно в особения климат след войната, където се смесват радостта и спомена за жестокостите.
Тръгвайки от идеята, че съществуването предшества същността, Сартр развива позицията си за свободата и значимостта на личния избор в Битие и Нищо, и по-специално в примера Сервитьорът на кафе (Le garc,on de cafe’). Сервитьорът се възползва от личната си свобода, приемайки да играе ролята на сервитьор, без да бъде такъв в действителност. Той се нуждае от това да бъде сервитьор, за да бъде част от обществото, без признанието на околните той не би могъл да съществува като сервитьор, защото всъщност той не е. Във връзка с неизбежната обвързаност на всеки човек с обществото и нуждата от нея за съществуването на индивида Сартр казва Адът, това са другите (L’enfer, c’est les autres).
Произведенията на Сартр са повлияли на не едно поколение интелектуалци. Той заявява необходимостта от обществена ангажираност на хората на мисловния труд. Сартр е привърженик на идеята за марксистка революция, но не дава подкрепата си на Френската комунистическа партия, подчинена на СССР, който не задоволява изискванията му за свобода. Сартр членува в комунистическата партия до 1956 г., когато е потушено въстанието в Будапеща. Заедно със Симон дьо Бовоар и приятелите си търсят политическо решение, отхвърляйки капитализма и сталинизма. Верен на своите идеи и принципи, Сартр отказва почестите, и по-специално Нобеловата награда за литература през 1964 година.
На днешния ден през 1901 г. са раздадени първите Нобелови награди: за физика – на Вилхелм Рьонтген, за химия – на Якоб Вант-Гоф, за физиология и медицина – на Емил Беринг, за литература – на Рене Сюли Прюдом, за мир – на Фредерик Паси и Жан Анри Дюнан.
