Това е новият поздрав на всички оцелели и посрещнали Новата 2013 година. Напук на пророчествата за края на света. Или маите са объркали нещо, или не ги разбрахме правилно. Но със сигурност сме прескочили борсовия трап и скочихме във финансовия апокалипсис. Новата 2013 г. започва с много неизвестни, но и с много надежди. Най-голямата е, че най-лошото вече е зад гърба ни и в близките години ни чака само хубаво бъдеще. Да, но…
Политиците със своите решения винаги са давали насока на движение на инвестиционните потоци. Жаждата за власт често ги подтиква да дават нереални обещания, от които следват популистки решения, а те пък спъват нормалното функциониране на икономиките и попарват мечтите на милиони за по-добър живот.
Кои световни политически събития дадоха отражение върху световните и нашия финансов пазар.
Смяната на властта в страната на изгряващото слънце в края на 2012 г. стана възможно само защото новите управници обещаха нови финансови стимули. Това значи опасност Япония да бъде ударена от мощна инфлационна вълна, която се предвижда да достигне 1.7% през по-следващата 2014 година. На фона на сегашната нулева инфлация тази стойност е направо бомбастична.
Смяна на управляващите имаше и в Китай. Дойдоха нови ръководители, които освен че ще трябва да се борят с корупцията, трябва да се преборят и с увеличаващото се неравенство, разделящо обществото на бедни и богати. Те вече успяха да наложат нови прозападни пазарни правила на действие на централната си банка. Облекченото финансиране в поднебесната империя със сигурност ще допринесе за увеличаване на инфлационните процеси още през следващите години.
Сирийският конфликт като продължение на арабската пролет даде нотка на несигурност на световната финансова сцена, но не успя да повлияе особено на хода на действието.
И политическите заигравки в Южна Европа излизат солено на данъкоплатците в района и не само там. Създаде се несигурност, която повишава цената на външното финансиране, а всяка от тях се нуждае жизнено от него.
Хубавата новина е, че ЕЦБ съумя и продължава да държи нещата под контрол и все още има в арсенала си оръжия, с които да парира нови атаки срещу еврото. Това, разбира се, означава и наливане на още парични средства, което със сигурност рано или късно ще доведе до ускоряване на инфлацията.
Зад Океана от известно време се говори за т.нар. фискална пропаст. По своята същност това е кулминацията на няколкогодишен чисто политически спор за управлението на държавните финанси на САЩ. Докато политиците спорят, щатската Централна банка продължава да налива парични средства, за да облекчи болежките на икономиката. Допълнителните парични стимули обаче покачват цените.
Икономиките безспорно не са в цветущо състояние и нещото, което може да изстиска и последните им жизнени сили, са по-високите лихви. Ето защо
централните банки не предвиждат повишаване на основните лихви
през цялата 2013 година. Всъщност основната лихва на Щатите е на нивото от 0.25% на годишна база вече четвърта година (от 16 декември 2008 г.). Нека да припомня, че през незабравимата 2008 г. Фед намали основната си лихва 7 пъти, като започна от 4.25% на 18 януари 2008 година.
От същото ниво 4.25% започна да понижава основната си лихва и Европейската централна банка – на 7 октомври 2008 година. Сега тя е 0.75% на годишна база за едноседмични рефинансиращи операции (от началото на месец юли тази година). Нека да добавим, че ЕЦБ приема 0.00% на депозит излишните пари от междубанковия паричен пазар. Това е и основната причина лихвите по овърнайт депозитите, а следователно и стойностите на индекса ЕОНИЯ да са от порядъка на 0.07% годишно.
Очакванията са през следващата година ЕЦБ да не предприема рискови начинания, които застрашават устойчивостта на банковата система на еврозоната, да не прави резки завои по отношение на лихвената си политика и да се въздържа от необмислени изявления по повод на бъдещите си действия. Ето защо не се очакват и каквито и да е движения на лихвите по междубанковите депозити в еврозоната.
У нас предстоят парламентарни избори и вече се усеща подготовката за предстоящите битки. Централната ни банка, съобразявайки се с валутния борд, не може пряко да влияе върху лихвите на междубанковия паричен пазар. Но пък гордо можем да заявим, че в България еднодневните лихви на междубанковия паричен пазар се определят напълно свободно, без каквато и да е намеса на централната ни банка. Техните нива са в пълен унисон с лихвите в еврозоната поради факта, че Българската народна банка без каквито и да е ограничения купува и продава евро срещу левове по един и същи курс. На база на еднодневните междубанкови депозити се оформя индексът ЛЕОНИЯ, чиято средна месечна стойност се приема за основен лихвен процент (ОЛП) на централната ни банка. В началото на 2012 г. ОЛП беше 0.22%, за да достигне в последните й дни стойност 0.03 процента. През 2013 г. индексът ЛЕОНИЯ плътно ще следва своя братовчед ЕОНИЯ, а очакванията за него са да продължава да клони към нула. В момента той е 0.07% на годишна база.
Централните банки на Европа и САЩ наляха предостатъчно допълнителни парични средства под формата на
количествени улеснения
До момента ЕЦБ е отпуснала над 1 трилион евро под формата на парични заеми за срок до 3 години при 1% годишна лихва. В същото време провежда и програма за обратно изкупуване на ДЦК. Фед стартира трети кръг от облекчения и досега тази подкрепа за финансовата система възлиза на над 2 трилиона щ. долара. Нека само да обърна внимание на факта, че това са допълнително напечатани пари, без покритие. Наличието им предопределя прекомерна свободна ликвидност на междубанковия паричен пазар и накланя везните в полза на превеса на предлагането над търсенето.
Съвсем логично лихвите са необичайно ниски. Икономиката и финансовият ни пазар са отворени и затова реагират напълно адекватно на всяко движение на международните. Ето защо ниските лихви у нас се предопределят от лихвите най-вече в еврозоната. В същото време обаче банките ни продължават да привличат клиентски депозити в левове и в евро при много по-високи лихвени нива. Основната причина е ограниченото трансгранично финансиране, както и достатъчно силната конкуренция вътре в страната ни. Група от банки, чийто достъп до външно финансиране е силно ограничен, се борят за всеки клиентски лев и евро с цената на по-високи лихви. Това принуждава и останалите банки да поддържат лихвите драстично по-високи спрямо тези на междубанковия паричен пазар. Държа да кажа, че у нас среднодневните обеми, търгувани на междубанковия пазар, са едва 200 млн. лв. срещу 60 млрд. лв. депозити от граждани и фирми.
Конкуренцията за клиентските депозити е покачила лихвите по тях и по естествен начин завишава и лихвите по раздаваните кредити. Азбучна истина, че високите лихви по депозитите осигуряват стабилно финансиране, докато високите лихви по кредитите отблъскват клиентите и този бизнес не се развива с темповете, с които ни се иска. Сухите цифри показват увеличаване на парите по клиентските депозити и текущи сметки с 3.5 млрд. лв. за десетте месеца на 2012 г., докато нетното увеличаване на кредитните портфейли на банките нарастват само с 1.3 млрд. лева. В резултат само от клиентския си бизнес, без да смятаме собственият капитал и привлечените от други финансови институции суми, банките ни са генерирали излишък от 2.2 млрд. лв. за 10-те месеца на 2012 година.
Казаното по-горе напълно обяснява
нарастването на инвестициите в дългови инструменти
с 1.5 млрд. лв. през 2012 година. Те са предимно в български държавни съкровищни облигации, в това число и облигации, търгувани на международните финансови пазари. До рекордните за всички времена досега 7.2 млрд. лв. са стигнали инвестициите на банковите ни институции в дългови инструменти, което се обяснява с трудните за кредитирането времена.
Трябва да отбележа, че през цялата 2012 г. Министерството на финансите много стриктно се придържаше към обявената в края на предишната година
емисионна политика
В обращение на вътрешния пазар се пуснаха нови емисии с номинална стойност 1.1 млрд. лв., а на падежите се изплатиха 635 млн. лева. В резултат на което нетното увеличение на вътрешния дълг на страната нарасна със 476 млн. лв. и достигна 4.98 млрд. лева.
Външният ни дълг в левова равностойност е в размер на 8.8 млрд., в които е включен и обемът на излизащата от обращение на 15 януари 2013 г. глобална облигационна емисия евро с 1.6 млрд. левова равностойност. Без нея външната ни задлъжнялост е 7.2 млрд. лв., а общите държавни задължения (вътрешни и външни) възлизат на 12.18 млрд. лева. Те представляват 15.7% от прогнозния БВП за 2012 г. в размер на 77.7 млрд. лева.
За 2013 г. Министерството на финансите смята да увеличи нетното вътрешно финансиране с 1 млрд. лв., в резултат на което вътрешният дълг към края на следващата година вероятно ще отскочи до 6 млрд. лева.
За отбелязване е успешният пласмент на международните финансови пазари на еврооблигационната емисия от 9 юли 2012 година. Тя е с 950 млн. евро номинална стойност и постигна цена 99.182 евро за 100 номинал, осигуряваща доходност 4.44% на годишна база. Набраните от пласмента й средства ще се използват изцяло и само за покриване на задълженията на държавата ни по падежа на споменатата вече глобална облигация с падеж в средата на януари 2013 година. Новите облигации са с падеж през юли 2017-а. Лихвите, начислявани при 4.25% върху номинала, ще се изплащат веднъж годишно.
През последните месеци
инвеститорското доверие към страната ни
се възстанови много по-бързо от очакваното, за което свидетелстват повишените цени на емисията. В момента тя се търгува при цена 109.1 евро за 100 номинал, отговаряща на доходност от едва 2.12% на годишна база.
Друго доказателство за значителното повишаване на инвеститорското доверие са котировките на CDS (Credit Default Swap), които стартираха от високи нива – 410 базисни точки в началото на 2012 г., за срок от пет години, за да достигнат 98 базисни точки в момента – такива бяха нивата преди кризата.
Цените и на другата ни, деноминирана в долари глобална облигация, търгувана на международните финансови пазари се повишиха през 2012 г., макар и не така убедително както книжата в евро. Тук трябва да се отчете, че книжата на САЩ, особено тези с падеж 2017 г. всъщност поевтиняха с близо 1 долар, а не поскъпнаха през годината както тези на Германия. Цената на българските облигации се покачи с 2 долара, достигайки 114 щ. долара за 100 номинал.
На фона на останалите страни от Европейският съюз страната ни стои стабилно, но все пак неубедително. Държавните ни финанси са под контрол, но нямаме достатъчно природни ресурси, както и нужния производствен потенциал, които да гарантират необходимата ефективност на труда, за да сме достатъчно конкурентоспособни и да се похвалим с нужния икономически ръст, който да ни осигури по-скорошно достигане на средния за Европа стандарт. Въпреки това положителните темпове на растеж през последните две години на фона на влизащата във втора рецесионна вълна еврозона може да се оцени като обнадеждаващ факт.
