Облекчени изисквания и удължаване на срока за въвеждане на стандарта за ликвидност по Базел III с четири години – до края на 2019-а, бяха договорени на 6 януари в Базел. Решението бе взето от Групата на председателите на централните банки и шефовете на финансовия надзор (GHOS). Тази група е управителният борд на Базелския комитет за банков надзор и в нея са представени 27-те му страни членки.
Промените станаха под натиска на банкови мениджъри и на висши представители на банковите среди (като председателят на Европейската централна банка Марио Драги), които изразиха безпокойство, че първоначалният проект за наредбите ще ограничи кредитирането на бизнеса и на домакинствата и ще задуши икономическото възстановяване. Управителят на Бенк ъф Инглънд Мървин Кинг, който председателства GHOS, пък смята, че новият стандарт за ликвидност по никакъв начин няма да възпрепятства способността на световната банкова система да финансира световния подем.
Обявеният на 6 януари окончателен вид на наредбата за коефициента на ликвидно покритие (LCR) е вторият основен стълб на пакета от реформи на изискванията за капиталовата структура на банките, известен като Базел III.
Промените станаха наложителни след фалита на Лиймън брадърс холдинг през 2008-а, който излезе солен на данъкоплатците по света. Стотици милиарди евро и щатски долари от спестяванията им отидоха за спасяване на финансовата система от колапс. Първоначалният вариант на ликвидните правила беше одобрен на 12 септември 2010-а от Базелския комитет по банков надзор. Оттогава до края на 2012-а световната банкова общност се бори да ревизира въпросния коефициент за ликвидност (бел. ред. – БАНКЕРЪ проследи последните етапи от битката в бр. 50 и бр. 51 от 2012-а). Така до окончателното решение на 6 януари. Да припомним, че LCR изисква от банките да държат достатъчно количество лесни за продажба активи, със средствата от реализацията на които да могат да издържат на 30-дневен кредитен недостиг.
В първоначалния си вариант от 2010-а проектът за ликвидните правила предвиждаше като буфери за генериране на пари в брой да важат единствено държавни ценни книжа и корпоративни облигации с максимална кредитна оценка. Кредиторите имаха възможност също да използват и корпоративен дълг с висока кредитна оценка и покрити облигации за 40% от норматива за LCR. Мерките трябваше да влязат в сила на 1 януари 2015-а. Ако този срок беше останал в сила, 209 банки, оценени от Базелския комитет, трябваше да набавят до 1 януари 2015-а активи за 1.8 трлн. евро, които не са им достигали в края на 2011-а. В тази връзка банкови мениджъри предупреждаваха нееднократно, че първият вариант на LCR ще ги принуди да купуват допълнителни количества държавен дълг и по този начин ще се обвържат още по-силно с платежоспособността на съответните правителства.
Окончателната версия на LCR от 6 януари е значително по-щадяща от очакванията на банкерите и анализаторите в три насоки. На първо място, кредитните институции ще могат да използват по-широк кръг активи като ликвидни инструменти. На второ място, променени са методите за изчисляване на общия размер на необходимите ликвидни средства и така той е намален. На трето място – банките ще трябва да изпълнят само 60% от ликвидните изисквания през 2015-а, като в цялостен вид те ще влязат поетапно до края на 2019-а.
Последният вариант на LCR не отменя възможността кредитните институции да използват държавни облигации за покриване на целия размер на ликвидните си задължения. Стига те да са достатъчно сигурни съобразно капиталовите наредби за международните банки. Предвидена е обаче възможност и други видове активи – акции, корпоративни облигации с рейтинг ВВВ- (най-ниската инвестиционна степен), както и някои гарантирани с ипотеки ценни книжа да служат за покриване на ликвидни задължения. Те обаче не трябва да надхвърлят 15% от банковия буфер за LCR и ще бъдат третирани с по-висок отбив от номинала им, отколкото другите легитимни продукти.
Надзорните органи във всяка държава получават свобода на действие да преценяват дали резервите, които кредитните институции държат в централните банки, ще могат да се включват в изчисляването на коефициента за ликвидност. Регулаторите ще продължат също да оценяват как LCR ще си взаимодейства с ликвидните мерки на националните централни банки, съобщават също от GHOS.
Шефовете на финансовите регулатори ще изработят допълнителни ръководни указания кога банките ще трябва да използват ликвидните си буфери. Националните надзорници пък получават право да облекчават наредбите по време на криза, така че институциите да не държат буфери върху буфери.
Базелският комитет е решен да разработи и третия стълб от пакета реформи Базел III, известен като нетен коефициент на стабилно финансиране, който ще ограничи зависимостта на банките от нестабилното краткосрочно финансиране. По тази наредба ще се работи през следващите две години.
