Проектът АЕЦ Белене се превърна в една огромна дъвка и в седмицата преди референдума всяка от политическите сили се опитваше да надуе колкото може повече балончета от нея. Дърдорене в парламентарни комисии и телевизионни студия, размахване на писма, обвинения във фалшификации, пресконференции, хвърляне на различни числа в публичното пространство без абсолютно никаква аргументация… Изобщо създаде се небивала суматоха, която обърка тотално всеки редови гласоподавател, надявал се да научи някой и друг истински факт за втора атомна.
Основният въпрос, който сигурно вълнува повечето хора – цената на проекта за изграждане на централата, така и остана без отговор.Управляващите от ГЕРБ, позовавайки се на проучванията на консултанта – британската банка HSBC,и на кореспонденцията от 2008-а между НЕК и германската компания RWEпосочиха, че тя е над 10 млрд. евро. Но опозицията излезе с доста по-различни суми. Според лидера на БСП Сергей Станишев максималната цена за крайно изграждане на АЕЦ Беленее 6 млрд. евро. А колегата му Румен Овчаров дори я намали още повече, защото оборудването няма да се плати на шестата година, а изплащането му започва и през първата, и през втората година и ще е със значително по-ниски инфлационни индекси. Така че реалната цена е около 4.6 млрд. евро.
В дебата се включи и руската компания Росатом (собственик на избраната за изпълнител Атомстройекспорт): Колкото до дискусията за цената на АЕЦ Белене, тук също трябва да напомним, че през 2010-а цената за строителството на двата енергоблока бе 6.297 млрд. евро. И министър-председателят знае това. Ако върнем обаче лентата назад, през 2004-а се говореше, че втората атомна ще струва 2 млрд. долара. А две години по-късно Атомстройекспорт бе определена за победител в търга за изграждането й с офертата за 3.997 млрд. евро.
Да, цената на двата нови хилядамегаватови блока заедно с прилежащата инфраструктура, получаването на разрешения, лицензи и т.н. щеше да е между 5 млрд. и 6 млрд. евро, но през 2006-а. И при едно много важно условие – всичко това да бъде изградено за една нощ, което е абсолютно невъзможно.
Представете си, че трябва да вземете кредит от банка в размер на 50 хил. лв. за 15 години. Дори при най-изгодните условия ще върнете, кажи-речи, двойно повече, или около 100 хил. лв. заедно с лихвите, таксите и комисионите. Същото е и с Белене – държавата няма откъде да извади и да удари на масата тези милиарди. Ще й се наложи да изтегли заем, а стандартното оскъпяване при толкова рискови начинания като атомни централи е около 40 на сто от общата цена. По този начин парите за проекта Белене, а не само на централата достигат до 10 млрд. евро. Именно тази тънка разлика между проект и централа обикновено се спестява при политическото говорене.
Другата голяма заблуда, която лансират привържениците на строителството на Белене, е, че централата ще гарантира енергийната независимост на страната. И ако не е тя, ще се наложи да внасяме електроенергия от чужбина. Което е абсолютна лъжа. Същият похват бе използван и преди години, но малцина май вече си спомнят и затова ще се опитаме да опресним нечия памет.
През 2004-а, по времето на тройната коалиция и малко преди официално да бъде обявена обществената поръчка за проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на АЕЦ Белене, в медиите масово бе тиражиран планът на Националната електрическа компания (НЕК) за развитието на електроенергийния сектор за периода 2004-2020 година. Та в този документ се правеше една стряскаща прогноза как след 2006-а България ще загуби позициите си на износител номер едно на електроенергия на Балканския полуостров. И още по-лошо, дори може да се наложи внос на електроенергия. Във въпросния анализ се казваше също, че според минималните разчети на НЕК вътрешната консумация през 2005-а ще достигне 26.4 млрд. киловатчаса и постепенно ще се увеличи до 30 млрд. киловатчаса през 2010-а с годишен ръст от 2.2 на сто. Само че нищо такова не се случи. Заради икономическата криза и въвеждането на редица енергоспестяващи мерки в бита и индустрията потреблението спадна, а през 2011-а дори изнесохме рекордните 10 млрд. киловатчаса електроенергия. И то след спирането на III и IV блок на АЕЦ Козлодуй през 2006-а.
БСП упорито надува и балона, че ГЕРБ носи отговорност за това, че първият реактор на АЕЦ Белене не работи, което по план трябвало да се случи от 1 януари 2013-а и вече щял да връща взетите заеми. Надува го най-вече бившият министър на енергетиката Петър Димитров. Като човек, който е бил толкова близо до проекта Белене, той би следвало добре да знае, че срокът, даден от Атомстройекспорт за изграждането на първия блок, бе шест години и половина, смятано от 1 януари 2007 -а. С други думи, даже при спазването на всички срокове хилядникът щеше да бъде пуснат в средата на тази година. В допълнение, проектите за изграждане на атомна централа, приключили без закъснения, са малко. Китайската АЕЦ Тянван например, строена също от Атомстройекспорт, се забави с две години спрямо предварително начертания график.
Партия ГЕРБ, която от привърженичка на ядрения референдум изведнъж се оказа от другата страна на барикадата след завоя на Бойко Борисов, също се опита да манипулира хората.
Най-голямата инсинуация бе, че Сергей Станишев се е уплашил да подпише договора за Белене. В действителност правителството на тройната коалиция много искаше да сключи окончателния контракт за инженеринг, доставка и строителство, но нямаше как да го направи, преди да е получило окончателното съгласие на RWEза финансово участие. А и техническият проект на централата тогава не беше завършен. Едва преди десетина дни от Агенцията за ядрено регулиране съобщиха, че прегледът на документацията е приключил. Общото становище е, че тя може да бъде одобрена и съдържа добри проектни решения. Но това няма как да стане заради решението на кабинета Борисов да прекрати изграждането на АЕЦ Белене, заяви председателят на регулатора Сергей Цочев.
Абсурдно звучи и твърдението, че досега от управляващите е била скрита част от кореспонденцията с RWE. Отначало се оказа, че е потулена в кашони, пък после излезе, че е секретна. Юристите на Делян Добрев обаче се заплеснали и пропуснали да му кажат, че е класифицирана само за две години, които са изтекли още през 2010-а. И всичко това при положение, че ГЕРБ обеща да провери из основи проекта за втората атомна и да извади наяве всички скрити документи още в началото на мандата си. Нещо повече – за целта бяха създадени не една, а цели две комисии.
Списъкът с балоните и от едната, и от другата страна лесно може да бъде продължен, но явно – когато у нас се задава вот, няма непозволени средства.
