С близо 2 млрд. евро е нараснал външният дълг на българската държава и на частния сектор в икономиката за една година. По последни данни на БНБ той е бил около 37.9 млрд. евро в края на ноември 2012-а – горе долу толкова е произведеният у нас брутен вътрешен продукт през периода. Страховита сума даже редом с шокиращите евентуални разходи от 10-12 млрд. евро, колкото би струвала една бъдеща атомна електроцентрала в Белене.
Логично е човек да се запита как едва кретащата ни икономика ще се справи с подобен дългов товар? И откъде идва този ръст на външните задължения? Явно причината за него не е само в увеличения размер на държавния дълг, към който през 2012-а правителството прибави още 950 млн. евро по емитираните през юли еврооблигации. По-внимателният прочит на числата сочи, че в крайна сметка
външните задължения на държавата
са се увеличили нетно не с 950 млн. евро, а с близо 700 млн. евро (от 2.7 млрд. на 3.4 млрд. евро). Което ще рече, че правителството не само е взело нови външни заеми през 2012-а, а е направило и погашения по някои от по-старите. Впрочем още в началото на 2013-а дългът на държавата рязко намаля, защото държавата погаси 986 млн. евро към външни кредитори (по еврооблигациите, емитирани от Милен Велчев). Както се казва, откъдето дошло там и отишло.
Истината е, че управляващите емитират външен дълг само за да погасят настъпващи плащания по стари кредити и облигации, което е нещо нормално. Затова въпреки стряскащите числа ситуацията с дълговете на държавата към чужбина поне засега не буди опасения. Което обаче не означава, че няма да се появят проблеми през следващите години. И то точно заради политиката по управлението на дълга, която сегашното правителство води от средата на 2010-а насам. Неин крайъгълен камък е да се емитират предимно три-и петгодишни ценни книжа. Това се прави заради по-ниската им цена – между 2 и 4% годишна доходност. Но пък при подобен подход големи плащания по главниците се концентрират в периода между средата на 2013-а и 2017 година. А въобще не е ясно дали в този времеви отрязък фискалният резерв ще разполага с достатъчно средства, за да се разплатим. Разбира се, тези предстоящи плащания могат да бъдат посрещнати с емитирането на нови облигации. Но когато това увеличава, а не намалява задлъжнялостта, рискът от финансов срив се засилва. Той може да бъде омекотен единствено ако се поддържа балансиран бюджет или ако хазната отчита излишъци. Нещо, което засега си остава добро намерение на правителството, но за съжаление се разминава с реалностите.
Общо
дълговете на банките към чуждестранни кредитори
също са се увеличили със 700 млн. евро. През ноември 2011-а те са били 5.8 млрд. евро, а една година по-късно са вече 6.5 млрд. евро. Всъщност това не е лоша новина, тъй като почти цялото увеличение се дължи на дългосрочните заеми от международни финансови институции по различни програми, свързани с финансирането най-вече на малки и средни предприятия. Този привлечен ресурс е със сравнително по-дълъг срок на погасяване – минимум пет години. И компенсира късия период – от няколко месеца до една година, за който банките получават средства от гражданите и фирмите.
Освен това той е и по-евтин. Годишните лихви по тези заеми са 3-4% годишно, докато статистиката на БНБ показва, че по депозитите над една година средните лихви за банковата система остават между 5 и 6% годишно. Така че заемите, които получаваме от международни финансови институции, имат значителен принос за намаляването на лихвите по кредитите за фирмите, с това до голяма степен се обяснява продължаващият ръст на корпоративните кредити в нашата банкова система.
От отчета за състоянието на брутния външен дълг се вижда, че компаниите само с български капитал трудно могат да се доберат до ново външно кредитиране. Факт е, че единствено
частният бизнес не увеличава външния си дълг
През ноември 2011-а той е бил 12.25 млрд. евро и си остава на същото равнище година по-късно. Не защото фирмите у нас не желаят да получават заеми от чуждестранни банки – цената им е около два пъти по-ниска от тази, на която ги кредитират българските банкови институции. Горчивата истина е, че кредитните лимити за компании от България в чуждестранните банки или са премахнати, или заеми им се предоставят при такива условия, които карат кредитоискателите сами да се отказват от тях. Нищо че според сега управляващите ние сме държавата с едва ли не най-стабилната икономика в Европа. Търговските банки от развитите европейски икономики явно не споделят такава оценка и си начисляват една сериозна премия за риск от 4-5%, когато става дума да финансират българско дружество. Това сериозно ощетява нашенските фирми, които нямат чуждестранни собственици. Повечето от тях въобще нямат друга алтернатива освен заем от българските банки.
Дружествата с чуждестранно участие могат да разчитат на външна финансова подкрепа. Това се вижда и от данните на БНБ, където има една специална графа, наречена
вътрешнофирмена задлъжнялост
В нея се отчитат всички заеми и възможностите за разсрочено изплащане, които чуждестранните компании предоставят на своите дъщерни дружества у нас. Всъщност тези средства формират най-голямата част от брутния вътрешен дълг на българската икономика. Общият им размер в края на ноември 2012-а е 15.8 млрд. евро и за една година е нараснал с около 600 млн. евро. Това е добър показател, защото от него става ясно, че като цяло чуждестранните компании не оставят на произвола на съдбата своите български питомци и им осигуряват средства както да поддържат платежоспособността си, така и за да развиват дейността си.
Интересното е, че според данните на БНБ общият размер на външното финансиране, което българските дружества са получили – около 28 млрд. евро (близо 56 млрд. лв.), е по-голям от заемите, които са предоставили български банки на частни фирми у нас – сумата е близо 38 млрд. лева. Това показва огромното значение, което играят заемите от чужбина за развитието на родната ни икономика.
Важно е също така, че
българските компании оправдават доверието
на чуждестранните кредитори. Независимо от кризата всяка година икономиката ни успява да погаси между 6 и 7 млрд. евро главници и лихви по външни заеми. За цялата 2012-а сумата ще е около 6 млрд. евро, тъй като от началото на годината до ноември са платени близо 5.6 млрд. евро, при това статистиката на БНБ не констатира просрочия по външните фирмени задължения.
Разбира се, от тези данни не трябва да се правят генерални изводи за цялостното състояние на българската икономика, защото над 90% от външното финансиране за фирми се насочва в големи дружества с експортно ориентирана дейност или работещи в сферата на високодоходни сектори като енергетиката и комуникациите. По неофициални данни става дума за няколкостотин големи компании. Много малко от останалите стотина хиляди действащи фирми (които не могат да разчитат на външно финансиране) са в състояние да се похвалят с добри резултати и това си личи от данните на БНБ за лошите и преструктурирани кредити, чийто ръст може и да намалява, но абсолютният им размер, който е близо 7 млрд. лв., няма как да не буди безпокойство.
