Възрастовата бомба
Застаряващото население в развитите държави ще изостри фискалните проблеми и ще задълбочи задлъжнялостта им, освен ако страните не планират да проведат мащабни пенсионни реформи, предупреди рейтинговата агенция Fitch.
Възрастовата бомба може да навреди на кредитоспособността дори на САЩ. Според моделите на Fitch само заради застаряването на населението кредитният рейтинг на страната може да бъде понижен с една стъпка до 2030 година. Делът на населението над 64-годишна възраст в държавите членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), съотнесен към дела на населението от 15 до 64 години, се очаква да се увеличи от 14% през 2012 г. до около 34% през 2050 година. Според Fitch в рамките на осем години негативното влияние на тази тенденция върху средния бюджет ще достигне 0.6% от БВП, а през 2050 г. – до 4.9 процента. Без реформи или консолидация в други части на бюджета демографските тенденции ще доведат до значително по-висок натиск върху бюджета в дългосрочен план, посочват от агенцията.
Европейските държави са сред страните, изправени пред най-сериозни рискове. Ако не се проведат реформи, средното съотношение на дълга към брутния вътрешен продукт на 27-те държави членки на Европейския съюз ще се повиши с почти 7% до 2020 г. и с приблизително 120% до 2050 г. заради високите пенсионни разходи. Въпреки че периферните държави от Евросъюза като България са в по-добра позиция за преодоляването на демографските проблеми, тъй като кризата в еврозоната вече принуди правителствата на тези страни да приемат непопулярни промени в пенсионните системи и в правилата на пазара на труда, опасността предстои.
В България вече беше даден стартът на обсъжданията за влиянието на изключително влошената демографска ситуация върху стабилността и растежа на икономиката в средносрочен аспект. За да продължи дискусията ,БАНКЕРЪ събра огромна база от статистически данни, които ще направи опит да анализира. За да се види, че Фонд Пенсии за мандата на ГЕРБ непрекъснато задълбочава дефицита си, а официалните данни са само част от истината за размера му. Което е бомба със закъснител за близкото бъдеще.
nbsp;
Някой беше установил, че устойчивото внимание на човека трае до 7 минути. Общественото внимание обаче често трае доста по-малко, а без натрапена устойчивост пропуска да забележи важни за самото общество неща.
Забелязахте ли например, че десният Дянков в лявото правителство на Борисов в края на 2009 г. възприе по инерция една странна промяна, направена от тройната коалиция или Триглавата ламя, на който както му харесва. Той ексхумира трупа на държавното финансиране на Фонд Пенсии. След като в продължение на 20 г., откакто избухна революцията, вноски за пенсии плащаха (в променливи пропорции) само работникът и работодателят, Дянков реши да плаща и той – трета вноска. Пряко от хазната, от данъците на всички нас. До 2009 г. съвкупната осигурителна вноска през различните години варираше от 15 до около 26% в променливо съотношение, което в момента е 60 към 40 работодател – работник с тенденция да стане 50 към 50. От 2009 г. Дянков започна да ни бърка в джоба от наше име с още 12 процента.
Да, тази вноска на държавата може да се счита за грижа към бъдещите пенсионери, жест на хуманност. Тя имаше за цел и да намали осигурителната тежест върху днешните работещи. Тя със сигурност е била продиктувана от желанието да се свие дефицитът в тази сфера.
nbsp;
Ефектът, който се получи, обаче е двойно по-висок дефицит през 2012 г. в сравнение с 2008 г., когато държавата не си бе вменила задължението за трета вноска.
Но нека тръгнем от индукцията и да завършим с метода на дедукцията.
През 2008 г. (завареното положение) е следното. От осигурителния доход 22% за пенсии се плащат 13.20% от работодателя и 8.80% – от работника. Това е положението за родените преди първи януари 1960 г., а за по-старите се плащат закованите от 2007 г. средства за втория осигурителен стълб, представен от частните универсални пенсионни фондове в размер на 5 процента.
През 2009 г. ГЕРБ за Добре заварили орязва съвкупната вноска с 4 пункта – до 18%, като тя се подели в съотношение 10% работодател и 8% работник. Като добавим новоизмислената вноска на държавата от 12%, общата вноска във Фонд Пенсии става 30% за по-старите и 35% за по-младите, родени след 60-а година.
Нека да погледнем сега в архивите на Комисията за финансов надзор и да видим какви ги е свършила тя и какви впоследствие са ги забъркали депутатите през вече кризисната 2008. Това е историята как една дума може да обърне колата. В поправката на Кодекса за социалното осигуряване от онова време под заглавие Средства по Фонд Пенсии е записано на трето място трансфери от републиканския бюджет в размер на 12% върху сбора от осигурителните разходи на всички осигурени лица за календарната година. Дотук добре, както казал онзи, дето падал от седмия етаж и стигнал до втория.
Големият фал е параграф 1, точка 1, където се дава определение за осигурено лице. То е физическо лице, което извършва трудова дейност, за което подлежи на задължително осигуряване за внесени или дължими осигурителни вноски. Както БАНКЕРЪ вече писа, в следващото изречение има допълнение за самоосигуряващите се лица, за което има важното уточнение за времето, през което са внасяни дължимите осигурителни вноски. Ако не схванахте добре скритата разлика, типично по комунистически (поправката е дело на тройната коалиция) за стругаря е предвидено, че може и да не плаща осигуровки – стажът му върви, а за художника, че губи осигурителен стаж за пенсия, ако не плати. С други думи, държавата плаща 12% и на некоректните платци, ако са на трудов договор, но реже безмилостно тези, които пропуснат вноски и бъхтят на ползу роду по други договори. И това се случва някъде по пътя между КФН, НОИ и парламента.
Тук се нарушава принципът за отпускане на пенсия от Солидарния фонд според приноса – пенсия срещу определен трудов стаж и възраст. Едни хора могат и да не внасят осигуровки, но стажът им за пенсия не прекъсва и държавата им плаща. Другите, казано с една дума, са дискриминирани. Нещо повече, държавата безмълвно поощрява невнасянето на осигуровки за пенсия. Така се създава една скрита форма на дефицит, за която споменахме в началото. Плащането на 12% от държавата върху вноски, които са дължими, но не са платени, е вадене на пари от джоб, в който ги няма.
Стигнахме вече до нещо прозрачно. Официалният дефицит във Фонд Пенсии за 2009 г. е 1.3 млрд. лв., за 2010 г. – 1.880 млрд. лв., а за 2011 г. – 1.421 млрд. лева. За съответните години обаче трябва да добавим и левовото изражение на онези 12%, които се плащат от хазната – 2.069 млрд. лв. за 2009 г., 2.303 млрд. лв. за 2010 г. и 2.480 млрд. лв. за 2011 година. Тези пари, този дефицит е забранено да се записва, следи за него не остават.
Каре
Истинският общ дефицит за първите три години от мандата на ГЕРБ е, както следва: 3.369 млрд. лв. за 2009 г., 4.181 млрд. лв. – за 2010 г., и 3.901 млрд. лв. – за 2011 година. Средно за трите години – 3.818 млрд.лв. За предишните три години средният дефицит е бил 1.5 млрд. лева.
Не е необходимо да се правят повече сметки, и с просто око се вижда ръстът от около 2.5 пъти в дефицита, породен от нахълтването на държавата в солидарния пенсионен фонд с нейните, т.е. нашите 12 процента. Платени в голямата си част върху неплатени вноски на работници и работодатели на трудов договор. Тяхното извинение е кризата и обедняването, за нас, изрядните платци, извинение няма, но има причина да вземат от нас онези 12 процента.
А сега, на вниманието на НАП!
Нека преследим нещата още по-надълбоко чрез сумите по години, които са внасяли работодател и работник. Те са в следната таблица:
ГодинаПлащане от работодател Плащане от работник
2008 1.998 1.149
2009 1.590 1.035
2010 1.579 0.690
2011 1.815 0.758
Сумите са в млрд. лв.
nbsp;
Забелязвате ли една шокираща странност, един нов скрит дефицит? Докато работодателските вноски трептят около 1.6 млрд. лв. средно по години, тези на работник за 2010 г. и за 2011 г. в сравнение с предишните години падат почти наполовина. Как става този фокус, като работодателското плащане и личната вноска дори и технологично се превеждат в НАП заедно.
Питаме НАП:
1. Каква е причината за срива в личните вноски на работниците през последните две години?
2. Това начислени, но откраднати от работодателя вноски ли са?
3. Как се отразява това на нивото на дефицита във Фонд Пенсии, който в крайна сметка тежи на раменете на данъкоплатците?
nbsp;
nbsp;
nbsp;
Дянков скри спестени пари за надбавки
Правителството спести 59 млн. от пенсии през миналата година. Планираните разходи за пенсии за 2012 г. са 7.3 млрд. лв., реално обаче са изплатени 7.1 млрд. лева. Това става ясно от справка на НОИ.
Около 155 млн. лв. са дадени за пощенска такса и ДДС, за да стигнат парите до пенсионерите. Така от НОИ отчетоха, че общо са изразходвали 7.25 млрд. лв. от планираните 7.3 милиарда. Разликата от 58.9 млн. лв. е останала в държавния бюджет, тъй като такава е практиката при реализирани излишъци в разходите.
Докато финансовият министър Симеон Дянков обясняваше как няма пари за коледни добавки за възрастните хора, в бюджета са останали близо 59 млн. от предвидените за пенсии средства.
Според разчетите на КНСБ с 60 млн. лв. е можело да се дадат следните коледни бонуси: по 50 лева за възрастните хора с минимални пенсии и по 20 за тези с пенсии до 400 лева.
nbsp;
Почин: Възрастни, побързайте!
Японски министър си спечели редица критики, след като посъветва възрастните хора в страната да побързат да умрат, съобщи британският вестник Гардиън .
Според финансовия министър Таро Асо японците на преклонна възраст трябва да освободят държавата от задължението да плаща за медицински услуги за тяхното здраве.
Господ да пази, ако искате да умрете, а сте принудени да живеете. Бих се събудил, чувствайки се изключително зле, ако знаех, че лечението ми се плаща изцяло от правителството. Проблемът няма да се реши, докато не им позволите да побързат и да умрат, посочи Асо. Изказването на финансовия министър нанесе голяма обида на хиляди японци.
Почти четвърт от 128-милионното население в Страната на изгряващото слънце е над 60-годишна възраст. Според прогнозите тази пропорция ще се увеличи с около 40% през следващите 50 години.
Седемдесет и двегодишният политик, който е втори мандат вицепремиер, заяви, че той самият ще се откаже от държавните помощи. Асо допълни, че е подписал декларация, според която семейството му се отказва от лечение, заплащано от държавата.
