Г-н Андреев, през последните години се изговори много за изграждането на индустриални паркове, които трябваше да дадат силен тласък на българската икономика. Но и днес у нас работят само три такива държавни зони – в Русе, Видин и Свиленград…
– В България има общо шест индустриални зони, но наистина само тези в Русе, Видин и Свиленград са изцяло държавни. Останалите са от смесен тип, в тях участва също частен или общински капитал, и се намират в Драгоман, Пловдив и Бургас. Но работим по още пет проекта, които обаче са в начален етап на реализация.
Ще дадете ли малко повече информация за тях?
– Най-големият промишлен парк, по който работим, се намира в Божурище, близо до София. Той е разположен на около 2500 декара. Повече от две години отнеха различните тежки процедури, които вече са пред приключване. Очаквам първите инвеститори да могат да влязат в парка още след средата на тази година. Все още се обсъжда само идеята дали там трябва да се създаде и производствена база с малка офисна част, които ще бъдат бизнес инкубатори и ще предоставят услуги предимно за малките компании.
А има ли фирми, които вече са проявили интерес към проекта?
– Да, има сериозен инвеститорски интерес както от български, така и чуждестранни компании. Преговорите с тях обаче са в начален етап и затова не съобщаваме имената им. Става въпрос за компании от областта на машиностроенето, електрониката и автомобилостроенето. Интерес към Божурище е заявила и китайската държава, която иска да изгради своя икономическа зона. Идеята е да се създаде съвместна компания, в която да участват и двете страни – България се ангажира да предостави терена и изградената досега инфраструктура, а Китай ще финансира самия проект.
Освен в Божурище работим и по промишлен парк в Телиш (Плевенско), който е с площ от 2 хил. декара. В района на Карлово също е предвидено изграждането на такъв комплекс. Той ще е на територия от 650 декара. Четвъртият индустриален парк е разположен на 535 декара в община Суворово и се намира близо до пристанище Варна – запад. А петият комплекс, който се изгражда, е този в Бургас. Той заема 220 декара, но проектът му е различен от останалите. Промишлената зона ще се стопанисва заедно с общината, която е отпуснала половината от финансирането на комплекса.
Има ли конкуренция между държавните и частните индустриални зони?
– Не смятам, че можем да говорим за някаква конкуренция. В изграждането на индустриални и логистични зони националната компания е само един от играчите. Другите са частните предприемачи, които направиха индустриални зони в Шумен и Пловдив. Техните мащаби са огромни и са напълно съпоставими с нашите проекти. Има и няколко общини, които сами търсят частни инвеститори за изграждането на индустриални зони. Такива намерения имат в Добрич, в Свиленград, в Русе и Плевен.
Какво се случва с видинската индустриална зона? Тя разчиташе предимно на строителя на Дунав мост 2 – испанската фирма FCC Construccion. На практика мостът вече е готов и се очаква тя да си тръгне – докъде се стигна със зоната?
– Промишленият парк във Видин също е един от нашите приоритети, тъй като се намира в близост до границата с Румъния. От цялата територия на парка, която е малко над 300 декара, досега около 220 декара бяха заети от строителите на Дунав мост 2. Те вече са освободили около 30% от площите. Доволни сме от испанците, тъй като част от техните ангажименти бяха свързани с изграждането на инфраструктура.
Освен испанската фирма складове във видинския парк използват още около десет български компании. С отварянето на транспортната връзка с Румъния интересът към него ще расте. Дори вече имаме запитвания от две западноевропейски фирми. Едната се занимава с транспорт и логистика, а другата – с производството на машини.
Свиленградската зона беше обявена за приватизация още през 2011-а, но процедурата все още не е завършила. Работи ли въобще този парк?
– Наистина преди две години Министерството на икономиката, енергетиката и туризма взе решение да включи зоната в Свиленград в списъка за приватизация. Причината бе, че тогава дружеството оператор не беше в добро финансово състояние и смятахме, че привличането на купувач ще реши проблемите му по-бързо, отколкото ние можем да направим това. За съжаление въпреки няколкото обявления, които пусна Агенцията за приватизация, все още няма заявен сериозен интерес от български или чуждестранни компании. В средата на февруари се очаква да приключи последната обявена сесия и да стане ясно дали ще се намери купувач за нея. Ако продажбата отново се провали, ще решим дали да не прекратим процедурата. Иначе свиленградската зона все още работи, но в нея има едва няколко компании.
А какви са фирмите, които са избрали да развиват дейността си в русенската индустриална зона?
– Ако свиленградската и видинската се използват предимно за складиране, то тази в Русе е със смесен тип и предлага както складиране и обработване на стоки, така и производство. През нея са минали няколко десетки чуждестранни фирми, които предпочетоха да изградят собствена база или да сменят града, в който работят. И сега в русенската зона работят няколко фирми. Те се занимават с производство на лекарства, на машини, с обработка на неръждаема стомана. Водят се преговори и с още двама инвеститори в областта на машиностроенето.
Българската агенция за инвестиции ще рекламира индустриалните зони с документални филмчета, които ще бъдат прожектирани на международни изложения и конференции. Според вас какво точно ще покажем на чуждестранните компании?
– В по-далечните дестинации като Япония, Китай и Южна Корея не сме толкова познати, така че в това отношение е добре да се предоставя повече информация. Има и случаи, в които дори европейски държави нямат добра представа какво точно предлагаме ние. Освен с провеждането на демонстрационни събития и раздаването на листовки смятам, че ще постигнем по-добри резултати с излъчването на тези филми. С клипчетата например може да се покажат както индустриалните зони във Видин и Русе и компаниите, които вече реализират проекти на място, така и изграждащата се икономическа зона Божурище.
А конкурентни ли сме на подобните зони в съседните държави и имаме ли потенциал да привлечем инвеститорите от тях при нас?
– През годините винаги сме били сравнявани с Румъния и когато дойде инвеститор от Западна Европа или от Азия, той разглежда двете държави в пакет. Други сериозни наши конкуренти са Сърбия и Турция. В някои отношения и Македония, но там става въпрос за реализирането на по-малки проекти, тъй като те са ограничени по отношение на квалифицираните работници, които могат да предложат. Предлагаме ниски данъци и имаме една икономическа и политическа стабилност, която се оценява високо в чужбина. Не остават незабелязани и промените на правителството в Закона за насърчаване на чуждестранните инвестиции, който вече може да бъде определен като действащ.
А кои са предимствата ни пред Румъния?
– По-голямата политическа стабилност. Инвеститорите споделят, че това влияе върху вземането на решенията им. Другото важно е, че разходите за заплати у нас са значително по-ниски, отколкото в северната ни съседка.
Какво е участието на компанията в изграждането на мащабния проект София тех парк?
– В първите няколко месеца сред старта на проекта бяхме ангажирани с регистрацията на дружеството и работихме по началните стъпки за неговото развитие. С решение на министъра на икономиката обаче акциите бяха прехвърлени на държавата и на практика София тех парк има статута на националната компания Индустриални зони. Очакванията ни обаче са икономическата зона в Божурище да работи в тясна връзка с технологичния парк. Ако компаниите в него се фокусират върху развойна дейност, каквито са плановете, тогава тя ще е насочена към индустрия, която трябва да се създаде. Така ако се направи нов продукт или технология, ние можем да дадем терен за изграждане на завод, в който той да се произвежда.
nbsp;
nbsp;
Валери Андреев е завършил Русенския университет през 1989 г. със специалност Технология на машиностроенето и металорежещи машини. През 1993-а завършва международни икономически отношения в Университета за национално и световно стопанство вСофия, а по-късно специализира и управление на проекти.
От 1993 до 2003 г. работи на различни позиции в администрацията на Свободна безмитна зона-Русе. От 2003-а до 2006-а е заместник-кмет на Русе и участва в създаването и управлението на индустриалния парк в града. От 2005 г. е председател на управителния съвет на Русенската търговско-индустриална камара, а от края на 2009 г. е изпълнителен директор на Национална компания Индустриални зони.
