Помирителната комисия е създадена през 2005-а с цел да осигури лесен и евтин достъп до правна помощ на граждани и търговци, ощетени с дребни суми, за да не водят съдебни дела. Практиката надскочи първоначалния законодателен замисъл и претенциите вече не са само за дребни суми. Към комисията се подават заявленията и тя завежда помирително производство до три дни след получаването на всички документи по случая.
nbsp;
nbsp;
Проф. Касабова, какви спорове най-често трябва да решава помирителната комисия – за операции с банкови карти, за банкови преводи, за трансфери вътре в страната или за преводи от и към чужбина?
– С приемането на Закона за платежните услуги и платежните системи, или накратко ЗПУПС, компетентността на комисията беше разширена. И през 2012 г. повече от половината от оспорените транзакции са свързани с дебитни и кредитни карти. Проблемите с банковите карти показват слаба тенденция на намаление, но се открояват други – неоторизирани преводи при интернет банкиране, нареждане на парични преводи от мними пълномощници и др. За съжаление престъпният свят не си дава почивка. Новите му идеи се множат успоредно с напредъка на банковите технологии. Фалшифицирането на дебитни и кредитни карти вече не е хит. Проблемът сега е в източване на кредитните карти чрез прихващане на данните им в интернет. Създават се криминални електронни магазини, които предлагат луксозни стоки на атрактивни цени, а сумите, изпращани на измислените от тях сметки, са много по-големи. Необходима е загриженост не само от страна на банките, но и бдителност на клиентите, финансова култура. Както полагаме грижа за опазване на портфейлите си, така трябва да сме предпазливи, когато ни изискват номера на карти, банкови сметки, пароли за достъп в интернет.
Оплакванията, по които работи комисията, само банки ли засягат, или и други финансови институции?
– В преобладаващия брой случаи насрещна страна по претенциите са банки. С приемането на ЗПУПС платежните институции също добиха качеството на доставчик на платежни услуги. Издател на платежна карта може да бъде и платежна институция, не само банка. Поради това понятието банкова карта беше заменено от по-широкото – платежна карта. Към настоящия момент четири платежни институции (б.а – Ти Би Ай Кредит, Транскарт файненшъл сървисиз, Интеркарт файненшъл и Изипей) са получили лиценз за издаване на платежни карти и изпълнение на платежни операции. Някои от тях са страна по спорове пред комисията.
Само граждани ли се обръщат към вас, или има и фирми, които искат да се произнесете по претенциите им?
– Податели на възражения за оспорване на операции с платежни карти са само физически лица. Вярно е, че титуляр на картова платежна сметка може да бъде както физическо, така и юридическо лице, картодържател обаче може да бъде само физическо лице, на което са предоставени за ползване една или няколко платежни карти.
Възраженията на търговците или на фирмите, както вие ги наричате, са за некоректно изпълнени или за неоторизирани парични преводи, начислени такси и др. Така че при изпълнението на нареждания за паричен превод чрез пълномощник е необходимо засилено внимание. Срещат се случаи на нареждане за парични преводи от мними пълномощници – от лице, което вече не представлява търговеца или никога не го е представлявало. Тогава щетите за клиентите са много по-големи от източване на сметка с фалшива карта. А отговорността на банката трудно може да бъде ангажирана, тъй като въпреки че е платила на привиден кредитор, от външна страна той се е легитимирал пред нея с редовно пълномощно. Желателно е при парични преводи на големи суми чрез пълномощник банковите служители да търсят контакт не само с нотариуса, издал пълномощното, но и с клиента, за да се уверят в действителната му воля (доколкото това е възможно в динамиката на банковото ежедневие).
Каква е общата сума на претенциите, които са дошли за разглеждане при вас през 2012-а?
– Подобна статистика не правим, но каквато и да е общата сума, тя е нищожна на фона на милиардите платежни операции, които се осъществяват в платежната система.
За какви преводи като суми става дума в оплакванията, които разглеждате. За суми от 1000-2000 лв. или за далеч по-големи размери?
– Диапазонът е много широк – от 100 лв. до половин милион лева. При злоупотреби с платежни карти максималният размер на щетата може да бъде до няколко хиляди лева, ако картата е кредитна. При дебитните карти щетите са по-малки поради дневния лимит. Но при неоторизираните преводи и разпореждането с платежната сметка от неоправомощено лице размерът на щетите е много голям. Идеята на европейския регламент, въз основа на който е създадена комисията, е да осигури лесен и евтин достъп до правна помощ на граждани и търговци, ощетени с дребни суми, за да не водят съдебни дела. Но както обикновено става, практиката надскочи първоначалния законодателен замисъл и претенциите вече не са само за дребни суми.
Коя е най-голямата сума, за която е имало образувано производство, и кой е най-големият случай като размер на превода, за който сте успели да постигнете споразумение между ищеца и компанията, към която той има претенции?
– Най-голямата претенция досега е за половин милион лева. Мним пълномощник беше наредил превод от платежната сметка, за което действителният титуляр беше разбрал половин година по-късно. След преговори банката се съгласи на споразумение и да възстанови половината от сумата.
Прави впечатление, че по немалка част от отправените към вас молби за решаване на спорове няма постигнато споразумение. Какви са причините – нежелание на банките и другите оператори на платежни системи да се съобразяват със становището на комисията или това, че лицата, които се жалят пред вас, не познават правата и задълженията си, произтичащи от законите, нормативните документи и договорите, които подписват?
– Трудно е да се направи обобщение! По-скоро обяснението е, че до нас стигат най-спорните и недоказани случаи. Останалите банките си ги решават сами.
Практика на някои банки е при неразрешени операции с фалшива карта да прехвърлят на клиента риска до 300 лева. Мотивът е, че не е успял да запази ПИН-кода си чрез закриване с ръка. Клиентите се възмущават и риторично питат дали не трябва да ходят до банкоматите с шапки, чадъри и палатки, за да предотвратят източването на информация. Не е ли задължение на банките да осигурят надеждност на системата?!
Но монетата има и обратна страна. Когато няма доказателства, как да разберем, че е налице копиране на картата и претенцията е основателна! Например, клиентът живее в Младост, прави среднощна екскурзия с метрото до Люлин, тегли от неохраняем банкомат 400 лв., обажда се незабавно в банката за неправомерната операция, за която е узнал чрез sms. Претендира възстановяване на сумата с твърдението, че в този късен час си е бил вкъщи. Попадаме и на подобни случаи на опити за измама на банката. Как тогава, като изготвим помирително предложение, с което предлагаме щетата да остане за сметка на клиента, той да го приеме?
През изминалата година около половината от случаите са завършили с постигане на споразумение между страните и възстановяване на сумите. Основната цел е да намерим разумен компромис между интересите и на двете страни, да влезем в ролята на медиатор. И най-лошото споразумение, предложено от комисията, е по-добро от най-доброто съдебно решение. То струва време и пари, докато комисията съдейства на клиентите, без да събира такси.
Работата в Помирителната комисия ли ви провокира да напишете наскоро излязлата книга Платежните карти – инструмент за безналично плащане?
– Научните ми интереси са свързани с финансовите инструменти, капиталовите пазари и други сфери на търговското право. Но покрай дейността на Помирителната комисия и проблемите на гражданите констатирах, че правната среда, в която функционират платежните инструменти, е нова и пределно сложна за правоприлагане. Това показа тенденции на приспособяване на неясни законови текстове към интересите на икономически по-силната страна – издателите на платежни инструменти.
Затова си поставих за цел да направя цялостно изследване на европейската практика в проблематиката на платежните карти и да предложа правни модели за решаването им. Важно е практиката на БНБ, на Помирителната комисия и на банките в тази насока да бъде унифицирана.
Защо именно платежните карти?
– Поради актуалността! Изследванията върху платежните системи сочат, че през последните две десетилетия значима дългосрочна тенденция е относителното отдръпване от парите в брой в полза на засиленото присъствие на платежните карти. Кредитните и дебитните карти първоначално са били предназначени като средство за плащане при сделки face to face – с физическото им присъствие в обектите на търговците, но все по-често се използват като средство за плащане при дистанционни сделки, сключвани чрез интернет. Поради обстоятелството, че платежните карти са били проектирани за сделки лице в лице, което е давало възможност за преценка на търговеца при плащането, тенденцията към дистанционни сделки довежда до увеличаване на злоупотребите с тях. В резултат картовите платежни системи са изправени пред предизвикателството да създадат нови методи за повишаване на сигурността, за усъвършенстване на дистанционната система за авторизация и автентификация на операциите.
