Решението на Дъблин да закрие фалиралата банкова група Айриш бенк ризълюшън корп. и да замени използваните за спасението й записи на заповед с дългосрочни държавни облигации предизвика нови бурни дебати за паричното финансиране на стари дългове. За целта двете камари на ирландския парламент одобриха извънреден закон на 6 февруари. Той бе приет в малките часове на 7 февруари от Долната камара със 113 гласа за и 36 против. Президентът на Ирландия Майкъл Хигинс пък бе принуден да прекъсне официалното си посещение в Италия, за да подпише закона. Същия ден сделката получи неохотното одобрение и на Европейската централна банка. Пред репортери във Франкфурт след заседанието на банковия управителен съвет на 7 февруари председателят на институцията Марио Драги заяви, че изпълнителният борд е взел под внимание плана на ирландския кабинет и че няма да е редно той да квалифицира какво прави национално правителство или национална централна банка.
Премиерът на Ирландия Енда Кени определи операцията като историческа стъпка по пътя към икономическото възстановяване и увери законодателите, че тя ще намали с 20 млрд. евро заемите на държавата през следващото десетилетие. Правителството прави всичко възможно, за да се издължи на международните кредитори, които през 2010-а финансираха банковата система на страната с 64 млрд. евро, след като резкият срив на пазара на недвижими имоти ги докара до ръба на фалита. След спечелената битка във войната с данъчното бреме г-н Кени ще трябва да направи и следващата стъпка. Той вероятно ще се опита да убеди спасителните европейски фондове да купят и дяловете на Дъблин в останалите местни финансови институции, включително и в Бенк ъф Айрлънд и Алайд Айриш бенкс.
Мнозина специалисти определят гимнастиката на Дъблин като прецедент. В публикация във Файненшъл таймс от 10 февруари коментаторът на влиятелния финансов всекидневник Волфганг Мюнхау я определя като сделка на ръба на закона от правна гледна точка. Докато от икономическа, според него, тя е типично парично финансиране, с изключение на името. (Бел.ред. – Този вид финансиране е изключително противоречива практика, при която централните банки купуват облигации на собствените си държави. Или, казано по друг начин, те печатат пари, които правителствата им да използват, вместо да набират средства по нормалния начин чрез данъци или заеми.)
Ирландската версия на парично финансиране може да се раздели на три етапа, посочва Мюнхау.
Първият се случва през 2009-а, когато тогавашният кабинет на Ирландия национализира Англо Айриш след претърпените от нея най-големи загуби в корпоративната история на страната (оценени на 17.7 млрд. евро) и я обедини с точно толкова закъсалата Айриш нейшънуайд билдинг съсайъти. Новата структура е наречена Айриш бенк ризълюшън корпорейшън (IBRC), а Ирландската централна банка я кредитира чрез програмата за спешна кредитна подкрепа (ELA), която е кредитор от последна инстанция, но на национално равнище. Финансирането става под формата на револвиращ двуседмичен заем с наказателна кредитна лихва. На практика това представлява печатане на пари извън системата на еврозоната, одобрено от изпълнителния борд на ЕЦБ, поради което институцията следи особено зорко процеса.
Вторият етап настъпва година по-късно, когато Дъблин започва да преструктурира банковите активи на IBRC. Цената на заемите на капиталовите пазари е скочила рязко и най-приемливият вариант за държавата е да емитира полици (които на практика са правителствени IOUs- I Owe You)в апогея на финансовата криза през 2010-а с общ номинал 30.6 млрд. евро. Тях правителството предоставя като гаранция на Ирландската централна банка, че заемите, които е отпуснала на IBRC, ще бъдат издължени. По тези книжа Дъблин превежда на IBRC по 3.1 млрд. евро годишно, което се равнява приблизително на 2% от БВП на Ирландия. Точно в такъв размер е и бремето на правителствената програма за строги икономии, съгласувана с международните кредитори на страната. Тези плащания, по сметки на сътрудника на списание Форбс – ирландския икономист Карл Уелън – е трябвало да продължат до 2022-а, след което още няколко години щели да се издължават по-дребни суми по полиците.
Дъблин обаче преминава към третия етап – решението от миналата седмица да ликвидира IBRC и да замени полиците с дългосрочни облигации с общ номинал 28 млрд. евро с падеж от 25 до 40 години или среднопретеглена срочност от 34.5 години. Лихвите по тях падат драстично – от сегашните 8% на малко под 4%, но това не е най-големият успех. Истинското постижение е, че при 40-годишни книжа чистата настояща стойност на ирландския дълг ще падне с 43%, а в този случай (при 34.4 години) – с малко по-малко.
Финансовият министър Майкъл Нуунан пък услужливо напомни, че при дългосрочните облигации инфлацията ще се погрижи за по-голяма част от дълга. Да не говорим, че бъдещият ирландски кабинет може да реши да не изплати задълженията или пък да погаси само част от тях, или да поиска ново удължаване на срока. Подозренията са, че със сигурност ще се случи едно от тези три неща, което означава, че редукцията на чистата настояща стойност ще доближи 100 процента.
От дисекцията на казуса става ясно, че цялата структура на споразумението спасява Ирландия от дълговата пропаст и ще я върне към растеж по-бързо. Очевидно такова е становището и на международната рейтингова агенция Стандард енд пуърс, която повиши на 11 февруари перспективата на кредитния рейтинг на страната от отрицателна на стабилна ВВВ+.
Бордът на IBRC бе освободен на 6 февруари, а ръководството на закритата структура е поето от ликвидатора – счетоводната компания Кей Пи Ем Джи. Кредитите на IBRC ще бъдат прехвърлени в Националната агенция за управление на активи – ирландската лоша банка, която отговаря за погасяването на проблематичните заеми, натрупани от другите ирландски кредитни институции, съобщи финансовият министър на страната Майкъл Нуунан. Агенцията ще купи и чистия дълг на IBRC към Ирландската централна банка, като за целта, съгласно сделката по преструктуриране, ще използва гарантирани от държавата облигации.
