Финансовите министри и председателите на централните банки на страните от Г-20 се събраха на 15 февруари за двудневната си среща в Москва. В дневния ред присъства сериозната тема за премахване на вратичките, които позволяват на интернационалните корпорации да не плащат данъци. Основният обсъждан въпрос обаче ще са валутните войни, за чието предотвратяване световният финансов елит ще търси консенсус.
Този казус буквално разлюля световните валутни пазари през седмицата, след като неумел опит на Г-7 (елитната част от Г-20, в която участват развитите държави) да внесе успокоение сред търговците на практика изостри положението. В дъното на скандала е Япония и споровете дали нейната политика за парично стимулиране на икономиката не е форма на държавна намеса при определянето на валутния курс.
Смут внесе и изявлението на финансовите министри и на централните банкери от Г-7 от 12 февруари, в което те обещават да се съветват тясно по всяка акция на валутните пазари. Потвърждаваме отново, че нашите фискални и парични политики са били и ще останат насочени към изпълнението на конкретни национални цели чрез вътрешни инструменти и няма да посягат на валутните курсове, изтъкват авторите. По думите им те осъзнават, че прекалено високите колебания и разнопосочни движения на обменните нива могат да окажат обратен ефект върху икономическата и финансовата стабилност.
Изявлението бе интерпретирано от официален представител на Г-7 като критика срещу резките спадове на японската йена и желанието на Токио да управлява котировките. По-късно обаче високопоставен английски чиновник заяви, че документът е бил тълкуван неправилно и в него не се визират конкретни държави.
На 11 февруари репортери на агенция Блумбърг се добрали до проектокомюнике на Г-20, в което финансовите министри и централните банкери на развития и на част от развиващия се свят потвърждават, че ще се въздържат от девалвации, целящи подобрение на конкурентната мощ. В него се посочва също, че паричната политика трябва да бъде насочена към гарантиране на националната ценова стабилност и същевременно да продължава да подкрепя икономическото възстановяване.
Повече от ясно е, че сблъсъкът ще е между развитите и развиващите се икономики и в частност доколко китайското управление на цената на юана нанася повече вреди от японския подход за валутна обезценка.
В публикувано през седмицата проучване на Ейч Ес Би Си холдингс на 36 валутни курса се констатира повишен апетит към постигане на икономическо предимство чрез цената на валутите. В него Япония и Швейцария са посочени като най-вероятните нарушители, които биха използвали инструменти за манипулиране на обменните курсове. Най-изрядни пък са Канада, Мексико и Южна Африка.
Един от проблемите, които ще бъдат засегнати в Москва, е и по какъв начин покупките на чуждестранни облигации могат да повлияят на обменните нива, коментира руският финансов министър Антон Силуанов. Ще се дискутират и ефектите на монетарната политика между държавите.
