Франкът все още е прекалено силен, а продължаващата несигурност в Европа налага да се удължи съществуването на въведения таван на швейцарската към единната европейска валута. Това са думи на члена на управителния борд на Националната банка на Швейцария Фриц Цурбрюг пред вестник Ааргауер цайтунг. Институцията въведе горна граница от 1.20 шв. франка за едно евро през септември 2011-а, след като швейцарската парична единица почти се изравни по цена с европейската. Оттогава досега франкът е поевтинял, защото отстъпващата криза на държавния дълг в еврозоната охлажда ентусиазма на инвеститорите да търсят спасителни убежища за активите си.
От началото на 2013-а швейцарската парична единица е паднала с 1.6% към европейската, но въпреки това е с 11% по-силна от усреднената си стойност за последните пет години и е с 27% над минималното си ниво от 1.6828 франка за едно евро, до което падна през октомври 2007-а. През седмицата котировките се понижиха до 1.23 франка за едно евро.
За да опази валутния таван, Националната банка на Швейцария излизаше периодично на валутния пазар и натрупа рекордно високи чуждестранни резерви. Те скочиха с повече от 50% – до 427 млрд. франка, от въвеждането на ограничението досега. Според Ааргауер цайтунг Цурбрюг казал, че специално през второто и през третото тримесечие на 2012-а централната банка е трябвало да интервенира с големи суми, за да защити тавана.
Берн е изместил Пекин от лидерската му позиция на валутен мениджър през 2012-а, писа агенция Блумбърг през декември 2012-а. Джоузеф Гагнън – съветник на МВФ, пък споделил на 9 февруари в интервю за германския Бьорзен цайтунг, че в краткосрочен план Швейцария е най-големият манипулатор не само в сравнение с големината на националното стопанство, но и в абсолютно изражение. Гагнън, който е икономист в Института за международна икономика Питърсън, смята, че в усилията си да защити франка Швейцарската централна банка се е насочила към покупки на германски и френски правителствени облигации, с което е качила котировките на еврото, увеличила е лихвения марж между ДЦК на ядрото и на периферията на еврозоната и е навредила на европейската интеграция. Гагнън смята, че Европейската централна банка трябва да насърчи алпийската си колежка да купува държавен дълг и на периферните страни от общността, за да разнообрази портфейла си.
Швейцарските централни банкери обаче се противопоставят твърдо на определението валутен манипулатор и посочват, че държат само облигации с оценка ААА и АА в съответствие с вътрешните си правила. Те изискват значителна част от банковите вложения в правителствен дълг да отговарят на стандартите за сигурност на инвестициите.
Цурбрюг не вижда инфлационна заплаха за страната в обозримо бъдеще и уверява, че Националната банка продължава да следи критичния ръст на цените на имотите.
