Чисто новият Закон за хазарта, приет от парламента през лятото на 2012-а, който трябваше да влезе в действие от началото на тази година, не само че не заработи и ще тъпче на място поне още месец, но вече е подложен и на ремонт.
Той ще засегне чл.7 от закона.В него се включват допълнителни изисквания към дружества, които искат лицензи за България, в които съдружници или акционери са чуждестранни лица извън ЕС и Швейцария. Според закона, за да организират хазартни игри у нас, компании от държави извън ЕС или извън Европейското икономическо пространство трябва да имат в България 4- или 5-звезден хотел. Друга възможност за тях е да инвестират поне 10 млн. долара и да разкрият 500 работни места. Подобна рамка е съществувала и в отменения закон от 1999 година. Тя е била валидна само за търговски дружества, регистрирани в България, които искат лиценз за организиране на хазартни игри. С други думи, извън обхвата му тогава са били търговските дружества, регистрирани в държава членка на ЕС, така и лица, искащи лицензи за дейностите по производство, внос, разпространение и сервиз на игрални съоръжения. Това изискване възпрепятства въведеното с предишните промени в Закона за хазарта задължително лицензиране на онлайн хазарта у нас, гласят мотивите на Министерството на финансите, с които се обосновава сегашното предложение. Действително, със закона се цели чуждестранните сайтове за залози в интернет да минат на лицензионен режим и да плащат данъци в България.
С разширяването на обхвата на лиценза за организиране на хазартни игри в новия закон, предвиждащ възможност за организиране на тези игри от разстояние и въвеждащ ново изискване за лицензиране на всички производители, произвели игрално оборудване за експлоатация у нас, ограничението по чл.7 представлява непреодолима пречка за издаване на такива лицензи. Това е мотивът на Министерския съвет и той утвърди поправката в закона.
Българските организатори на хазартни игри обаче скочиха нервно при това премахване на специалните изисквания към колегите им, идващи от страни извън ЕС. Нашенците явно ги устройва сайтове от страни извън ЕС да не бъдат улеснявани да се регистрират в България, а жестоките изисквания създават такава преграда.
Ангел Ирибозов, председател на УС на Българската търговска асоциация на производителите и организаторите от игралната индустрия, веднага контрира, че това отпадане на изискванията към организаторите на игри от трети страни по никакъв начин не е съгласувано със заинтересованите хора от бранша у нас. Той изрази несъгласие, че се случва по странен начин в последната минута, и то в законопроект за ДДС, който няма нищо общо с регулирането в Закона за хазарта. Така той коментира отново порочната практика, демонстрирана неотдавна – с поправки в Закона за ДДС да се променят други закони, които не са свързани с него. Така постъпва и в случая Министерският съвет. От бранша още казаха, че рестрикциите към трети страни са абсолютно резонни, гарантират сериозността на инвеститорите и защитават интересите на играчите.
В момента прелицензирането на интернет хазарта не върви. Спънката е във високата ставка на данъчното облагане – 15% върху приходите, което плаши международните, а и нашите оператори на хазартни игри. Освен това не са готови и две важни, ключови наредби. Държавната комисия по хазарта обещава това да стане до месец. Но членовете й не са оптимистично настроени, че ще има сериозен инвеститорски интерес.
Към момента предварителен интерес са проявили една голяма малтийска фирма с българско участие, която отказва да се цитира името й, и световният лидер в е-хазарта – Betfair, научи БАНКЕРЪ.
Случайно или не, най-голямата борса за залози в света Betfair от 4 декември миналата година спря версията си на български език. В свое съобщение компанията обяви, че предприема мярката, защото намалява броя на езиците, на които обслужва клиенти. Българските й потребители могат да използват услугите на борсата на друг език. Betfair допълва, че прекратява привличането на нови клиенти от България и се оттегля от всякакъв маркетинг на нашия пазар.
На пръв поглед решението на Betfair няма връзка с влезлия в сила през миналото лято нов Закон за хазарта. Но не е изключено тя да затвори напълно достъпа на българи. Такива прецеденти има – компанията вече се оттегли от Германия и от Гърция заради неприемливо местно законодателство по отношение на онлайн залаганията.
Betfair Group plc е най-голямата борса за електронни залагания в света. Тя е базирана в Хамерсмит, Западен Лондон, Англия. През 2011 г. обаче Betfair се регистрира и лицензира в Гибралтар. Така от 9 март 2011 г. компанията оперира с офшорен лиценз. Създадената през 2000 г. Betfair бързо стана лидерът на онлайн залаганията във Великобритания, а впоследствие и в света. По нейни данни тя има над 4 млн. клиенти и върти седмичен оборот от 50 млн. бр. лири седмично. Компанията дава работа на около 2300 души по цял свят, от които 1200 – на Острова.
На голям инвеститор обикновено се правят големи реверанси. Но дали пък е-интернет гигантът не е поставил условие на българските власти да променят закона, за да дойде у нас, подозират местните оператори.
Ако е така, такива поправки не се ли обозначаваха с термина клиентелизъм?
nbsp;
nbsp;
Официално
Ангел Ирибозов:
Промяната в изискванията за лицензиране по Закона за хазарта за инвеститори извън ЕС по никакъв начин не е съгласувано със заинтересованите страни и се случва по странен начин в последната минута в законопроект, нямащ нищо общо с регулирането на хазарта. Притеснени сме от това, че на сайта за обществени консултации на Министерския съвет беше качен един проектовариант на промените на ЗДДС, в който няма никакви текстове, засягащи промени в Закона за хазарта, няма никакви публични коментари по проекта, а в Министерския съвет е влязъл и е гласуван съвсем друг вариант – особено в частта на преходни и заключителни разпоредби, касаеща промените в Закона за хазарта, чието място не е в Закона за изменение и допълнение на ЗДДС.
Нека все пак да изчакаме публикуването на приетите текстове, за да ги коментираме, тъй като ние не сме запознати с тях. Засега можем да кажем, че всяко правителство в ЕС има правото да урежда националното законодателство в сферата на хазарта по начин, който смята, че отговаря на местните обстоятелства, но фактът, че изискванията към инвеститори извън ЕС не бяха дискутирани по никакъв начин при приемането на Закона за хазарта, а сега се поставят на дневен ред, както и начинът, по който се поставят, будят съмнения и притеснения. Ако законодателят веднъж е решил да има такива ограничения, то със сигурност в мотивите му е имало съответните аргументи за това. Интересно е какви са аргументите сега да се премахнат ограниченията точно в този момент, и то да стане по такъв начин. Бихме се радвали, ако законодателят запознае заинтересованите със своите мотиви и бизнесът е на разположение да ги обсъди, ако ни се предостави възможност за това.
nbsp;
