Световната здравна организация препоръча отделните държави да насочват към зъболечението поне 10% от бюджетните си разходи за здравеопазване. Бившето правителство на Бойко Борисов е планирало през 2013-а 3.343 млрд. лв. да бъдат похарчени за здраве. Ако следваме световните стандарти, би следвало минимум 334 млн. лв. да отидат за покриване на денталната помощ. Но, естествено, че и този сектор в системата се оказва системно недофинансиран. Националната здравноосигурителна каса ще похарчи едва 106.5 млн. лв. за прегледи, (нискокачествени) пломби и упойки.
Не само недостигът на средства обаче е причината все повече млади хора по никое време да остават без зъби, възрастните дори да не могат и да помечтаят за нови протези, а профилактиката да е непозната дума в речника на зъболекарите. На практика ситуацията в зъболечението до болка напомня един популярен социалистически анекдот, който гласеше: Държавата ни лъже, че ни плаща, ние пък ще я заблуждаваме, че работим. В случая здравната каса лъже зъболекарите, че им заплаща изработеното по пазарни цени, а те по неволя лъжат пациентите, че работят с касата.
Неотдавна зъболекарите, за разлика от колегите си медици, подписаха Националния рамков договор за дентални дейности, който ще бъде валиден през 2013-а. С него бе узаконен мизерният пакет дейности, които един пациент може да използва по каса до края на годината. За децата и юношите до 18-годишна възраст се включват един обстоен преглед със снемане на зъбен статус, една пломба, вадене с упойка на по един постоянен и временен зъб, както и лечение на пулпит или периодонтит на временен (или постоянен) зъб. За възрастни обхватът на услугите е още по-редуциран. Касата плаща на стоматолозите 6.44 лв., за да ни прегледат, снемат зъбен статус и да пуснат амбулаторен лист,
25.45 лв. се отпускат за пломба с амалгама
или химичен композит, а същата сума е заделена за вадене на зъб с упойка. Въпреки че пациентите си доплащат общо 9.80 лв. за трите процедури, тази сума не покрива дори разходите за консумативи на зъболекарите, без да калкулираме вложения труд и евентуалната им печалба. За капак касата не осигурява никакви допълнителни услуги за хората от пенсионна възраст. Спешната дентална помощ също не съществува като разходно перо. Ако ни заболи зъб, единственият ни избор е да отидем в някой от многобройните частни кабинети и клиники, където да си платим като попове.
Големият проблем е в измамата, която здравната каса поддържа, като твърди, че поема някакви разходи за зъболечение. На практика в рамките на 14-15 лв. за година не можем да помогнем на пациентите и това е очевидно. Преценете сами – един зъболекарски преглед е оценен от касата на 6.44 лева. Направете си извод, казва д-р Георги Цалов, член на управителния съвет на Сдружението на българските зъболекари. И наистина, дори да се абстрахираме от смешните 6 левчета за преглед, другите две дейности, заплащани с обществени средства, всъщност не разрешават здравословни проблеми, а ги създават. Срещу 25 лв. зъболекарят ще ни извади зъб, но нали на негово място трябва да се сложи нова коронка или мост? На същата стойност е оценена обструкцията с амалгама или химичен композит. Но дори най-невръстните пациенти знаят, че за толкова пари няма кой да ти направи качествена пломба.
Единствените предимства на масовите пломби от амалгама са, че те са евтини и дълготрайни. От друга страна, оловносивият материал, с който пълнят зъбите ни десетилетия наред, има твърде много вредни за здравето ефекти. За задържането на пломбата на изчистеното място се отнемат здрави зъбни тъкани. Съдържанието на живак в амалгамата се води за безвредно след втвърдяването й, но може да повлияе върху по-чувствителни хора или бременни жени при премахването на този тип пломби. Освен това те се разширяват с времето и образуват гнезда, в които се задържа храна. Амалгамените пломби са грозни и не отговарят на елементарни естетични стандарти. Затова дори съвестните зъболекари, работещи със здравната каса, с всички средства
се опитват да откажат пациентите си
от амалгаменото удоволствие.
Въпросът има и финансов аспект. За един стоматолог е далеч по-изгодно за изчистването на зъб от кариес и запълването му с фотополимерна пломба да вземе 120-150 лв. кеш, вместо да попълни един куп документи и да чака с месеци 25-те лева. Интересен е и казусът доколко зъболекарите спазват контрактите си с НЗОК. Според последните данни на здравната каса договори за оказване на първична и специализирана извънболнична дентална помощ са подписали 5622 от общо към 6600-те специалисти, работещи в сектора. Но ако човек направи една обиколка из столичните стоматологични кабинети, едва ли ще открие повече от един на десет зъболекари, които официално заявяват, че работят по каса. В амбулаториите масово липсват изискваните по договор с НЗОК списъци с пакетите, обемите и стойностите на безплатните дейности, както и информацията за категориите лица по Закона за здравното осигуряване, освободени от заплащане на потребителска такса, придружен със списък на допустимите заболявания. Пациентите вадят по двайсетачка за добър ден, независимо че по договор при първото им посещение за календарната година зъболекарят е длъжен да извърши безплатно обстоен преглед със снемане на зъбен статус.
Можем да направим и една малко груба, но твърде показателна калкулация. Ако разделим 106.5-те милиона лева, предвидени от здравната каса за дентална помощ, на 5622-мата зъболекари, подписали новите договори, излиза, че всеки от тях ще разполага с 18 943 лв. през 2013-а. При средна стойност от 25.17 лв. на плащаните от институцията процедури зъболекарите могат да покрият средно 752 за годината. Ако един пациент използва по три годишно от тях, това значи, че 250 българи могат да преминат през зъболекар, преди бюджетът му по каса да бъде изчерпан. Изводът е, че здравната каса чисто и просто може
да покрие най-елементарните нужди от зъболечение
само на около 1.41 млн. българи. Горе-долу такъв е броят на безработните и социалнослабите в страната. Останалите работещи чинно си плащат здравните осигуровки, но отварят портфейлите си и след като седнат на зъболекарския стол.
От ръководството на Сдружението на българските зъболекари изтъкнаха, че здравната каса напълно е абдикирала от лечението на възрастните хора. Пенсионерите се нуждаят от далеч по-скъпи видове терапия като например поставяне на мостове и корони, както и на различни видове протези. В това отношение кампанията По-качествен живот за нашите родители, подкрепена от здравното министерство и Българския зъболекарски съюз, по-скоро изглеждаше като евтина пиар кампания на една частна клиника и чуждестранен дентален дистрибутор. Нови зъбни импланти бяха обещани на 100 възрастни хора с преглед, подбрани от общо 1000 души, без обаче да бъдат посочвани критериите за подаръка. А както казва д-р Иван Антикаджиев от съсловната организация, над 1 милион български пенсионери имат драстични зъбни проблеми, които не могат да разрешат поради ниските си доходи и затова те с основание могат да се чувстват дискриминирани от подобни акции. Доста по-уместна е инициативата за зъболекарски кабинети за социалнослаби в големите градове, но тя е още в зародиш. Тепърва ще се изяснява колко ще струват те и кой ще поема разходите, какви видове лечения ще покриват и кои хора ще имат достъп до тях.
Председателят на зъболекарския съюз д-р Венцислав Стоев предложи стоматологичната помощ да премине към доброволните здравноосигурителни фондове. Това е далеч по-уместна схема от сега действащото беззъбие. Така поне ще знаем, че си плащаме, но можем да получим своевременна и качествена зъболекарска помощ. И то в пълния й обем.
