Вярвате или не – днес София се управлява по план от 2007-а, прогнозите и анализите в който пък се основават на данни отпреди 2005-а. Няма шега, няма измама – основополагащият документ, определящ приоритетите на общината, е седемгодишната програма за развитие. Тя изтича в края на 2013-а, без да са й правени сериозни актуализации. Именно в нея са записани ключовите проекти, които би трябвало да се изпълняват всяка година, и за тях да се предвиждат съответните капиталови разходи. Тази програма служи и за ориентир на инвеститорите и обществото като цяло, защото показва какво са предвидили местните управници за даден квартал или местност.
Така е обаче само на теория. В действителност шест години след одобряването на документа са изпълнени едва 10-15% от заложените в него цели. И то при положение че през цялото това време управлението на града бе в ръцете на една и съща партия (ГЕРБ) с пълно мнозинство в местния парламент. Покрай гласуването на бюджета на София за 2013-а през миналата седмица пък стана ясно, че почти нищо няма да се промени и в оставащите десет месеца. Затова не е чудно, че потъналата в сивота и прах българска столица стои някак извън времето на фона на останалите европейски градове.
За да стане ясно какво точно ни обещаха общинарите през 2007-а и какво са изпълнили досега, в. БАНКЕРЪ реши да направи преглед на програмата за развитие на София. Тъй като целият документ е над 500 страници (предимно празнословия и безкрайно остарели данни), ще обърнем внимание само на най-големите и значими проекти, чиято реализация би засегнала много хора. Най-отпред в дългия и за времето си многообещаващ списък стоят инфраструктурните обекти. Черно на бяло е записано например, че през 2008-2009-а ще се изгради участъкът от Околовръстното от бул. Бъкстон до пътния възел на магистрала Люлин. Уви, днес даже окончателният проект на трасето не е готов (макар че има разработени варианти), пари за реализацията му въобще няма, а срокове за изграждане вече не се споменават. В разчетите пише още, че обектът ще струва 53.5 млн. лв., а днес прогнозите се движат около 120-140 млн. лева. Единствената надежда за изграждането на т. нар. Западна дъга на обходния път на София сега са европейските фондове. Но поради факта, че парите за пътища са драстично редуцирани, това трудно ще се случи.
Едва ли ще се намерят средства и за другия обещан участък от околовръстното – този между бул.Александър Малинов и бул. Цариградско шосе. Той дори изглежда още по-невъзможен, тъй като за него предварителни сметки и прогнози не се правят, а и идеен проект няма.
В програмата за развитие на столицата е записано също, че до 2010-а трябва да е готова Северната скоростна тангента, която да поеме транзитния трафик от вътрешността на държавата към сръбската граница и Западна Европа. Две години след този срок шосето все още може да се види само на чертежите. Все пак обаче в този случай поне има някакъв напредък – в момента върви процедурата за избор на проектант и строител на тангентата, която се очаква да приключи тази пролет. Ако всичко мине по план, градската магистрала ще е готова в края на 2015-а. Финансирането на обекта, в размер на 150 млн. евро, е осигурено от оперативната програма Транспорт. За сравнение, сметките на общинарите през 2007-а са били за малко над 140 млн. лева.
Съвсем забравен пък е един друг топ приоритет на градската управа – дубльорътна бул. Цар БорисIII. Освен във въпросната програма, според която пътят щеше да е готов през 2009-а, този обект не се споменава никъде другаде. Няма проучвания, няма идеен проект, няма предложения за финансиране – просто нищо.
Странна е и съдбата на бул. Тодор Каблешков. Според Общия устройствен план на София той трябваше да се превърне в основна транспортна артерия на южните столични райони, като свърже кв. Овча купел с бул. Цариградско шосе. В програмата за развитие е отбелязано, че пробивът му от ул. Луи Айер до бул. Черни връх ще е факт през 2008-а, а продължението до бул. Симеоновско шосе – през 2009 година. Само че досега от него не е изграден и метър. След като през 2007-а, 2008-а и 2009-а общината безрезултатно залагаше проекта за Каблешков в капиталовата си програма, от 2010-а съвсем го отписа. Няма го и сред тазгодишните намерения за строителство. Единственото, с което местните управници могат да се похвалят, са прокараните ВиК мрежи под бъдещите платна на трасето.
В същото положение е и друг ключов пробив – този на бул. Данаил Николаев от Сточна гара до бул. Княгиня Мария Луиза с дължина 1.1 километра. Проектът за него е до болка познат – и Стефан Софиянски, и Бойко Борисов, и Йорданка Фандъкова го обещаваха всяка година, но резултатът са само 100 м разширен участък (от Централната автогара до ул. Веслец, за който бяха платени 1.5 млн. лв. на ГБС – Инфраструктурно строителство). А уж софиянци щяха да минават по него още през 2008-а.
Никакъв напредък обаче няма по продължението на бул. Пенчо Славейков от бул. Цар Борис III до бул. Сливница. През 2008-а беше одобрен подробният транспортно-комуникационен план, според който се предвижда и кръстовище на две нива между двата булеварда, като тогава идеята бе строителството да приключи още на следващата година, но в крайна сметка дори не се стигна до първа копка.
Общо взето, в частта за изграждането на нови пътища освен Южната дъга на околовръстното, транспортната връзка към новия терминал на летището, пробивът (300 м) на бул. Андрей Сахаров от бул. А. Ляпчевдо ул. Св. Киприян и продължението на ул. 202от ул. Каменоделскадо ул. Резбарска, нищо друго не е изпълнено. Подобна е ситуацията и с обещаните ремонти на основни градски булеварди – едва една трета от проектите са осъществени, докато за останалите вече не се говори. Никаква я няма и модернизацията на трамвайните линии, по които да се движат скоростни мотриси.
Не по-различно стоят нещата и с развитието на водопроводите и канализацията. Излъгалите се да си купят скъпи имоти в кварталите Манастирски ливади, Кръстова вада, Малинова долина още чакат обещаните за 2009-а тръби. Същото е и с голяма част от луксозните къщи в полите на Витоша. На практика, с изключение на основните колектори (финансирани от предприсъединителната програма ИСПА) и изградените от частни инвеститори ВиК мрежи, общината не е свършила нищо съществено.
За химерата завод за преработка на отпадъци пък изобщо няма какво да говорим, макар че все пак има шанс подобно съоръжение да заработи в близките години. Напълно в сферата на фантазиите обаче са включените в програмата проекти като бизнес зони, технологични паркове, инкубатори, клъстери, фондове за рисков капитал, гаранционни фондове, мрежи от бизнес ангели, Информационно гише на предприемача и т.н. Общинарите със сигурност са забравили и обещанията си за рехабилитацията на панелни жилищни сгради в ж.к. Младост и изграждане на ново гробище от 25 дка край Чепинци и Негован. Специално внимание заслужават и идеите за СПА център Панчаревои воден парк Искър, за които също са били предвидени средства и са заложени срокове за изпълнение.
Към кухите проекти определено може да зачислим и този за Използване на жп транспорт за обслужване на града. Част от него дори предвиждаше разработка и изграждане на трасе за скоростен влак (до 160 км в час).
Колко сбъркана е стратегията за развитие на София става най-ясно от заложената реконструкция на Симеоновския лифт и развитието на ски зоната на Витоша, които бяха приватизирани още през 2007-а. С други думи – обещава се нещо, с ясното съзнание, че няма да бъде изпълнено, тъй като подготвителната процедура за продажба на съоръженията е била в ход при писането на документа.
Нелепото в цялата тази ситуация е, че по същата тази схема сега се подготвя новият общински план за развитие на столицата до 2020-а. Отново със стари данни и без ясна визия местната власт ще заложи проекти и идеи, които в голямата си част пак ще останат само на хартия. По всичко личи, че сред тях ще са и споменатите по-горе. Всичко това показва, че градът се управлява хаотично, без дългосрочна стратегия. Никой не знае къде, какво и кога ще се прави дори и да има конкретни програми, гласувани от общинския съвет. Проблемът е, че те изобщо не се спазват.
