Политическата парализа в Италия и слабите фундаментални показатели на еврозоната дотолкова притесниха валутните играчи, че еврото падна дори под 1.30 щ. долара. Обрат настъпи чак на 7 март след края на официалното съвещание на управителния съвет на Европейската централна банка. На последвалата пресконференция управителят на институцията Марио Драги потвърди увереността си, че по-късно през 2013-а икономическата активност ще се възстанови чувствително, подкрепена от засилващото се световно стопанство и подходящата банкова монетарна политика. Думите му бяха посрещнати с облекчение от инвеститорите, а еврото се изкачи над 1.31 щ. долара.
Европейските централни банкери оставиха без промяна – 0.75% – основната лихва на еврорегиона, въпреки политическите колебания в Италия. Те прогнозираха, че БВП на общността ще се свие с 0.5% през тази година, след като преди три месеца предвижданията им бяха за 0.3% икономически спад. Оценките им за 2014-а също претърпяха промяна – от очаквания преди три месеца растеж от 1.2% на по-скромния 1 процент. Годишната инфлация през тази и през следващата година ще остане под 2 процента. Новата валутна прогноза на ЕЦБ е валутният курс през 2013-а и 2014-а да е средно 1.35 щ. долара за едно евро.
Специално внимание на пресконференцията Драги обърна на плъзналите през седмицата слухове, че ЕЦБ ще се оттегли от тройката кредитори, които отпускат спешни кредитни пакети на закъсали стопанства от еврозоната. Аз определям това твърдение като страха от неизвестността на тази седмица. Всяка седмица-две ние имаме нов повод за тревога. Моето предложение е – ако чуете слух, просто ни се обадете и проверете. Тройката работи много добре. Нито ЕЦБ, нито Европейската комисия са се уморили една от друга. Това бяха съветите на Драги към журналистите и отговор на привързаността им към сензациите.
От фундаментална гледна точка икономиката на еврорегиона продължава да е несигурна.
БВП на общността се е свил с 0.6% през четвъртото тримесечие на миналата година спрямо предишните три месеца, сочи публикуваната на 6 март оценка на Евростат. Това е най-резкият спад от първото тримесечие на 2009-а досега. За цялата 2012-а БВП на общността е спаднал също с 0.6 процента. Потреблението на домакинствата е намаляло с 0.4% в периода октомври-декември 2012-а, а правителствените разходи са били с 0.1% по-ниски в сравнение с предишните три месеца. Особено рязко са паднали инвестициите – с 1.1%, а вносът и износът са се понижили с по 0.9% всеки. Всъщност именно намалението на експорта и на инвестициите има най-сериозен принос за свиването на БВП през четвъртото тримесечие на 2012-а.
Най-големите стопанства на еврорегиона също не са се представили добре на финала на миналата година. БВП на Германия е паднал с 0.6% през четвъртото тримесечие след 0.2% ръст през третото. Френското стопанство се е свило с 0.3% в периода октомври-декември 2012-а, италианското – с 0.9%, а испанското – с 0.8 процента.
Тези данни показват повече от ясно, че политиката на строги бюджетни икономии не се отразява здравословно на страните членки на общността.
От началото на 2013-а обаче новините са малко по-оптимистични.
Продуктът в сектора на услугите на еврозоната през миналия месец се е свил по-слабо от първоначалната оценка (47.3 точки), направена през февруари. Индексът, следящ активността в бранша, се е понижил от 48.6 пункта през януари на 47.9 през миналия месец. Това е още един сигнал, че стопанството на общността е започнало да се измъква от рецесията.
Продажбите на дребно са скочили с 1.2% през януари – най-мощно за последните три години. Най-голям принос за ръста имат германските потребители, чиито покупки през първия месец на 2013-а са се увеличили с 3.1% в сравнение с декември 2012-а.
Януарската безработица в еврорегиона обаче е рекордно висока – 11.9 процента.
У нас
междубанковият валутен пазар през седмицата не беше особено активен. Средният дневен валутен оборот достигна 2141 млн. евро (4188 млн. лева). Сделките в щатски долари имаха 0.78% дял от купената и продадена валута.
