Когато на 20 февруари бившият премиер Борисов обяви, че подава оставка, изглеждаше, че вълнението, обхванало улици и площади, обединява българите. Намеренията на протестиращите да правят политика обаче вече доведоха до обратния ефект. Логично, желанието им да вкарат хора във властта започна да разделя общественото мнение.
Възникналите граждански движения се различават и едва ли на този етап ще са в състояние да направят коалиции. Доскоро те всички си приличаха по нежеланието да обявят ясно намерението си за включване в политиката. С приближаването на крайните срокове за регистрацията на партиите (27 март) и листите (6 април) за участието на парламентарните избори това се промени.
Най-шумен, но същевременно и комичен опит за легитимиране на властови амбиции направиха групата студенти (и нетолкова студенти), избрали за свой лидер футболиста Христо Стоичков. Във вторник, след като не бяха допуснати в клуба на софийския университет Яйцето, Движение Орлов мост (да не се бърка с Орлов мост за промяна на Янаки Ганчев) намери подслон в клуб Синия лъв, където дебатираха начините, по които могат да участват във властта с обществени фигури. Присъствието на професор Валери Стефанов, бившия шеф на Информационно обслужване Михаил Константинов, финансиста Емил Хърсев и политическия психолог Антоанета Христова говори, че движението има организационен и финансов ресурс.
Иначе хората на Стоичков си бяха навлекли
задължителните напоследък аполитични дрехи
nbsp;
На техния паметен първи сбор в зала Арена Армеец даже беше разпънат плакат, който информираше, че новата структура е забранена за политици. И Стоичков заяви нееднократно, че хората, които подкрепя, не се стремят да влизат във властта. Впрочем, няма нищо срамно в това да искаш да участваш в политиката. Притеснително е обаче, когато криеш стремежа към властта зад смокиновия лист на гражданската активност.
Признаците, които издават, че зад самообявилите се за лидери на студентите надничат и други интереси, са многобройни. Оказа се, че наемът на залата в Арена Армеец е бил платен още в четвъртък (21 март) преди събирането. Самото издигане на Стоичков като гарант за инициативата също наведе на определени съмнения. Според непотвърдена информация и бившият депутат от мнозинството Емил Димитров е присъствал в софийската зала. Инак сред спонтанно дошлата на мероприятието публика изпъкваха хора, попрехвърлили студентската възраст, а атмосферата напомняше на организираните от ГЕРБ събития. Сега типажът яки момчета от квартала доказа, че и без Борисов и Цветанов може да си свърши работата. Важното е гражданска енергия да кипи…
Поведението на тримата лидери, ползващи се с най-голяма медийна популярност – Ангел Славчев, Янко Петров и Дончо Дудев, следваше малко
по-различна траектория
Те свалиха картите и обявиха създаването на партия Движение за граждански контрол на 22 март. Тя желае да участва на изборите, но това вероятно ще стане чрез листите на Демократична гражданска инициатива. Това, че светата троица на протестите няма да се кандидатират за депутати, обаче е странно. Много трудно е да се повярва, че точно в България ще бъде измислен и приложен новаторски и антийерархичен модел в партийното строителство. Още повече че засега не се очертава българските улици да изтикат напред някой доморасъл Ноам Чомски, който е бил пренебрегван от партийното и медийното статукво. ДГИ се обяви за сериозни промени в Изборния кодекс и Закона за референдумите, справяне с проблема с картелите и монополите, въвеждането на електронно правителство и гарантиране на независимостта на съдебната от изпълнителната власт (принцип, който е залегнал и в конституцията).
Не става ясно обаче как, след като не желаят да са в парламента, Славчев, Петров и Дудев смятат да контролират народните си представители, ако такива успеят да влязат в събранието. Едва ли една аморфна група със слаби лидери, податлива на разпад и корупция, би могла да бъде алтернатива на модела на
дистанционно управляваната
nbsp;
и безлична парламентарна група на мнозинството, който наблюдавахме в 41-вото Народно събрание.
Друго протестно движение – Орлов мост за промяна на Янаки Ганчев, също възнамерява да участва в изборите по подобен начин. Неотдавна то обяви, че две неизвестни партии ще регистрират коалицията Орлов мост. Не е сигурно, че това ще може да стане, тъй като движението около Стоичков вече запази в съда името Орлов мост. Янаки Ганчев не се разбира добре с останалите групи протестиращи и през седмицата определи сдружението на студентските съвети като менте. Инак той настоява за референдум за Велико народно събрание, за спирането на демонтажа на 3-и и 4-и блок на АЕЦ Козлодуй и за търсене на отговорност от партиите. По-рано през март Ганчев затвърди радикалния си публичен образ, като поиска оставките на президента Плевнелиев и на премиера Райков.
С амбициозната задача да представлява българите в чужбина се е наело движение Освобождение, което беше учредено на 16 март в бившето едноименно софийско кино. Неговият мандатоносител ще бъде партия Другата България на Божидар Томалевски, която на изборите през 2009 г. получи около 3500 гласа. Освобождение беше първата формация, която обяви, че ще се включи в изборите. И тя подобно на останалите движения среща
проблеми със събирането на подписи
nbsp;
През седмицата говорителят на организацията Ивайло Франц дори се оплака, че крадци са задигнали част от тях.
Петото по-известно гражданско движение, което иска да участва на изборите – Българска пролет – има ясно изразени леви уклони. Неговата партия гостоприемник ще бъде Българска социалдемокрация на Александър Томов, но освен с нея пролетниците обявиха, че говорят и със зелени и земеделски партии. Явно те си мислят, че участието им чрез различни листи би им донесло повече шансове. Младежите, една част от които са студенти на бившия вицепремиер или пък са членове на младежката организация на социалдемократите, са за прогресивен данък и за намаляване на броя на депутатите. Освен това те поискаха и държавна подкрепа за 10-15 структуроопределящи предприятия, сред които и Кремиковци. От Българска пролет успокояват, че Александър Томов не желае да се кандидатира за депутат. Впрочем за какво му е, като разполага толкова бодра млада смяна?
Освен тези формации, за които се знае повече, има и други, на които националните медии не обръщат толкова голямо внимание. Такива са граждански форум Промяна, форум Обединение, Национално движение 20 април, Движение Кръглата масаи 20 април.
Несъмнено борбата за влизането в политиката ще доведе до поизтъркване на гражданския ореол около борците за свобода и справедливост. Заради партийните зулуми от последните двайсетина години влизането в политиката се разпознава от общественото съзнание като тежко прегрешение. От една страна, протестиращите се отвращават от властта, но от друга – могат да се опитат да променят системата само като влязат в нея. Дали обаче участието в играта, срещу която се обявяват, няма да ги обезсмисли и да ги превърне в част от статуквото?
Същото нещо, което преди четири години доведе ГЕРБ на власт, накара днес хората да излязат на улицата – отвращението от политиката и сляпото желание да се накажат онези, които са начело. Оказа се, че Борисов не може да сърфира по вълната на отрицанието толкова умело, колкото си е мислил. Опасността този цикъл да се повтори е видима, но се появяват и нови рискове. Четири години по-късно българите са не просто по-бедни или по-отчаяни. Възходът на Атака, който отбелязват социологическите проучвания, и част от издигнатите искания – като това за забрана на партиите, повдигат основателни опасения, че мизерията е довела до фашизиране в българското общество.
Протестите обаче едва ли ще свършат с влизането или не на част от гражданските движения в парламента. Нищо чудно случилото се да се окаже само загрявка…
